какво е положението. И без това веднага щом слезеше долу, щеше да разбере всичко.
— Ще се върна, когато мога — каза тя на Уинтър, взе лазерния меч и излезе.
Коридорът вече беше пълен, някои забързано вървяха със задача, а останалите се въртяха объркано и искаха информация от дежурната охрана. Лея си проправи път през пазачите и развълнуваните групички и се присъедини към неколцина сънливи помощници на военни, забързани към турболифтовете. Една кабинка тъкмо се приготвяше да потегли, но двама от натъпканите вътре разпознаха съветник Органа Соло и й отстъпиха мястото си. Вратата се затвори след нея, като замалко не притисна двама бърборещи явайци в кафяви роби, които се вмъкнаха в последната секунда.
Целият долен етаж от двореца беше предоставен за нуждите на военните. Външните помещения бяха на офицерите по снабдяването, след това идваха кабинетите на Акбар и Дрейсън, а в центъра се разполагаха по-важните и забранени за външен достъп зони. Лея се представи на дежурния, мина край охраната от двама високи уукита и влезе в щаба.
Няколко минути след сигнала за тревога тук вече бушуваше едва овладян хаос — току-що събудените младши офицери и помощници заемаха местата си зад пултовете. Един бърз поглед към големия тактически екран бе достатъчен, за да се убеди, че суматохата не беше без основание — в четвърти сектор с координати едно, едно, шест се беше появила група от осем имперски кръстосвача прехващана. Гравитационните им лъчи затваряха хиперпространството и не позволяваха никакво влизане или излизане в целия район около Корускант. В този миг между тях се появи нова група кораби, придружени от осем крайцера от флотата „Катана“.
— Какво става? — попита непознат глас до рамото на Лея.
Тя се обърна. До нея стоеше млад мъж, направо хлапе, опитваше се да внесе някакъв ред в рошавата си коса и намръщено разглеждаше тактическия екран. В първия миг не го позна, но след това си спомни къде бе виждала лицето му. Беше Чен, хакерът, когото Карде им беше дал, за да им помогне с проследяването на кода, с който имперското разузнаване беше проникнало в банката и беше превело огромни суми на името на Акбар. Беше забравила, че е още тук.
— Империята ни напада — отвърна тя.
— А! — възкликна той. — Че могат ли?
— Ние сме във война — обясни му търпеливо тя. — По време на война правиш всичко, което другата страна не може да предотврати. А ти как влезе тук?
— Ами преди известно време си извадих карта за достъп — отвърна той с нехаен жест, без да отделя очи от екрана.
— Напоследък нямаше кой знае какво да правя. Не можете ли да ги спрете?
— Ще се опитаме — отвърна мрачно Лея и набързо огледа помещението. До командното табло стоеше генерал Рийкън. — Стой настрани и не пипай нищо!
Направи две крачки към Рийкън и изведнъж се сети за нещо. Чен си беше извадил карта за достъп до всички равнища само защото нямало с какво да се занимава… Тя се извърна рязко, върна се и сграбчи Чен за ръката.
— Я ела с мен — каза тя и го поведе през хаоса към вратата с надпис „Шифровчици“. Въведе кода си за достъп и вратата се отвори.
Помещението беше доста голямо, претъпкано до тавана с компютри, машини за дешифриране и интерфейсни дроиди.
— Кой е началникът тук? — попита Лея, когато към нея се обърнаха няколко глави.
— Аз — отвърна мъж на средна възраст с нашивки на полковник, стана от компютъра и се изправи в комай единственото празно място в залата.
— Аз съм съветник Органа Соло — представи се Лея. — Това е Чен, невероятен хакер. Можете ли да го използвате?
— Не знам — отвърна полковникът и изгледа замислен младежа. — Някога имал ли си работа с боен код на Империята, Чен?
— Не — поклати глава той. — Никога не съм виждал. Но съм прониквал в някои от обикновените им военни кодове.
— Кои?
Погледът на Чен като че ли се замъгли:
— Е, имаше една програма „Люспа“. И когато бях на дванайсет години, си поиграх доста с ИЛКО. Беше добре направена, два месеца отидоха, докато проникнах в нея.
Някой подсвирна тихо.
— Това добре ли е? — попита Лея.
Полковникът изсумтя:
— Направо чудо. ИЛКО беше една от най-добрите шифровъчни програми. Империята я използваше за размяна на съобщения между Корускант и корабостроителницата на първата „Звезда на смъртта“ на Хорус. На нас ни отне почти месец, докато я разгадаем — той вдигна ръка. — Ела, синко. Ще ти отделим един компютър. Щом си харесал ИЛКО, значи и тези ще ти допаднат.
Лицето на Чен светна, той се запромъква през лабиринта от компютри и техника, а Лея се върна обратно в щаба. Битката вече бе започнала.
От хиперпространството изскочиха шест звездни разрушителя, разделиха се на две групи и се насочиха към двете орбитални бойни станции Голан III. Отпред летяха имперски изтребители и се насочваха към защитниците, които започнаха да излитат от орбиталните докове и от повърхността на Корускант. На екрана започнаха да проблясват светлинки — двете групи откриха огън.
Лея стигна до генерал Рийкън, застанал на няколко крачки от командното табло.
— Принцесо — мрачно кимна той за поздрав.
— Генерале — отвърна тя и набързо огледа екраните на таблото. Енергийният щит на Корускант беше включен, наземните установки бързо влизаха в бойна готовност, а на доковете се приготвяше за излитане втора вълна изтребители и бомбардировачи. Във високото командно кресло стоеше адмирал Дрейсън и раздаваше заповеди на всеки, който се мернеше наоколо.
— Дрейсън ли е командващ!? — възкликна тя.
— Акбар е на инспекция в Кетарис — обясни навъсено Рийкън. — В негово отсъствие главнокомандващ е Дрейсън.
Лея погледна тактическия екран и усети как я присви стомахът. Дрейсън наистина беше компетентен, но срещу върховния адмирал Траун само компетентността не беше достатъчна.
— Успяхте ли да предупредите флотата в сектора?
— Изпратихме съобщение, преди да спуснем енергийния щит — отвърна Рийкън. — За съжаление един от първите удари на имперските кораби беше срещу орбиталната предавателна станция, така че никой не може да каже дали съобщението е пристигнало. А за да пратим ново, ще трябва да вдигнем щита.
Присвиването се засили.
— Значи не искат да подмамят флотата насам — каза Лея.
— Иначе щяха да оставят предавателната станция, за да можем да повикаме помощ.
— И аз така мисля. Изглежда, Траун си е наумил да се разправя направо с нас.
Лея кимна мълчаливо, вторачена в екрана. Звездните разрушители навлизаха в обсега на бойните станции и в чернотата на космоса започнаха да проблясват турболазерни изстрели. Встрани от главното бойно поле крайцерите и останалите поддържащи кораби оформяха защитна зона, за да предпазят звездните разрушители от изтребителите на Новата република, които връхлитаха срещу тях. На екрана светна бледа светлинка — изстрел с йонно оръдие от повърхността към звездните разрушители.
— Само хаби енергия — измърмори презрително Рийкън.
— Те са извън обхват.
Но дори звездните разрушители да бяха по-близо, поразяващият енергийните системи заряд лесно можеше да удари бойната станция. Йонните оръдия не се отличаваха с особена точност.
— Трябва да прехвърлим командването на някой друг — измърмори Лея и внимателно огледа щаба.
Ако успееше да намери Мон Мотма и я убедеше да възложи командването на Рийкън… Изведнъж погледът й спря. До черната стена седеше Сена Лейкволд Миданил, вперила поглед в тактическия екран. Тя беше първи помощник на генерал Бел Иблис, който беше много повече от компетентен.
