— Дано да успееш — измърмори Соло и включи навигационния компютър. — Сложете коланите, ще се прехвърлим през хиперпространството веднага щом се отдалечим достатъчно от планетата.
Мара се отпусна на пътническото кресло зад него, а Скайуокър се настани на другото.
— Каква нападателна част имаме с нас? — попита тя и закопча коланите.
— Цялата е пред теб — изръмжа Соло. — Аз, ти, Люк, Ландо и Чуй.
— Ясно — гърлото й внезапно бе пресъхнало. Петима срещу отбраната на най-важната военна база на Траун. Невероятно. — Не мислите ли, че съотношението на силите е малко нечестно за тях? — подхвърли тя подигравателно.
— Бяхме в същия състав и на Йовин — изтъкна Соло. — А и на Ендор.
Тя го изгледа кръвнишки в тила с желание да се отдаде на познатия гняв и омразата. Но усети само лека и далечна болка.
— Увереността ви е страшно успокояваща.
Соло сви рамене.
— Можеш да постигнеш много, като правиш онова, което противникът ти най-малко очаква — каза той. — Напомни ми после да ти разкажа как се измъкнахме от Хот.
Вратата зад тях се отвори и в пилотската кабина влезе Чубака.
— Отзад всичко ли е наред? — попита Соло.
Уукито изръмжа нещо, явно положителен отговор.
— Добре. Хвърли един поглед на външните заглушители — бяха нажежени до червено преди малко.
Уукито изръмжа отново и отиде да изпълни заповедта.
— Преди да съм забравил, Люк — добави Соло, — да ти кажа, че ти ще отговаряш за дроидите. Не искам Трипио да бърника нищо, освен ако аз и Ландо не сме до него. Разбра ли?
— Тъй вярно — отвърна Скайуокър. Улови погледа на Мара и се усмихна. — Понякога Трипио се захваща да майстори някои работи — обясни той. — Проявява изключителен интерес към механиката.
— Но е много зле в нея — добави кисело Соло. — Добре, Чуй, приготви се. Започваме…
Той дръпна лоста на хипердвигателите. Звездите се разтегнаха в безкрайни линии. Бяха поели по пътя, петима срещу най-пазената крепост на Империята.
Мара погледна Скайуокър. Единственият човек, който й вярваше безрезервно, и тя трябваше да го убие.
— Първата ти заповед, откак се оттегли от армията, Хан — подхвърли Скайуокър.
— Вярно — отвърна намръщено Соло. — Да се надяваме, че няма да е последната.
— Бойната група на „Войнствен“ пристигна, капитане — извика свързочникът към командния мостик на „Химера“.
— Капитан Абан докладва, че всички кораби са в бойна готовност и чака последните заповеди за разгръщане на силите.
— Предайте му ги, лейтенант — заповяда Пелаеон и надникна през илюминатора към новата група светлини вдясно от „Химера“.
Опитваше се да потисне мрачните предчувствия, които се надигаха в него като отровен дим. Беше хубаво и нормално Траун да събере най-добрите и опитни войници на Империята за светкавично нападение над Корускант, но го плашеше възможността нападението да се разрасне в нещо повече. Кбаот беше на борда на „Химера“ и през последните дни нямаше друга мисъл в главата му освен залавянето на Лея Органа Соло и близнаците й. Вече показа способността си да постави под свой контрол „Химера“ и целия екипаж — арогантен рискован номер, който вече забавяше операцията с няколко часа. Ако му скимнеше да го направи отново по време на битката край Корускант…
Пелаеон се намръщи, в него се надигна мрачният спомен за поражението край Ендор. Там бе унищожена втората „Звезда на смъртта“ заедно със суперразрушителя на Вейдър „Екзекутор“, загинаха много от най-добрите и способни офицери на Империята. Ако намесата на Кбаот доведеше до повторение на онзи разгром, ако Империята изгубеше едновременно върховния адмирал Траун и ядрото на бойната си флота, имаше вероятност никога да не успее да се възстанови.
Гледаше през илюминатора събиращата се навън нападателна част, опитваше се да загърби тревогите си и изведнъж усети как през мостика мина неспокойна вълна. Нямаше нужда да се обръща, много добре знаеше на какво се дължеше. Дошъл бе Кбаот.
Защитеното от йосаламирите командно кресло беше на десетина крачки — твърде далеч, за да го стигне незабележимо. Нито един от пръснатите из мостика йосаламири не беше наблизо. Не вървеше да се втурне бегом по мостика пред погледа на екипажа дори и ако Кбаот му го позволеше. А ако вместо това майсторът джедай решеше да го парализира, както беше направил с целия екипаж на „Химера“ при Билбринджи…
Пелаеон потрепери. Бе видял докладите на лекарите за хората, постъпили в лазарета, и нямаше никакво желание да изпита на гърба си подобно нещо. Като оставеше настрана световъртежа и замайването, публичното оскърбление щеше сериозно да навреди на авторитета му на кораба.
Можеше само да се надява, че ще успее да изпълни желанията на Кбаот, без да изглежда слаб и раболепен.
Обърна се да посрещне приближаващия се майстор джедай, питайки се дали тази игра със страха от публично оскърбление не бе положила началото на възхода на императора.
— Майстор Кбаот — кимна той учтиво. — Какво мога да направя за вас?
— Искам веднага да ми приготвите кораб — отвърна Кбаот със странен огън в очите. — Достатъчно голям, за да ме закара до Затънтената земя.
Пелаеон премига изненадано:
— До Затънтената земя ли?
— Да — Кбаот погледна навън през илюминатора. — Преди доста време ви казах, че някой ден сам ще поема командването на тамошния гарнизон. Моментът е дошъл.
Капитанът се стегна:
— Останах с впечатлението, че се съгласихте да ни помогнете при нападението над Корускант…
— Промених решението си — рязко го прекъсна майсторът джедай.
Зад резкия тон се усещаше угриженост.
— Случило ли се е нещо на Затънтената земя? — попита Пелаеон.
Кбаот се обърна към него и на капитана му се стори, че майсторът джедай го забеляза за пръв път.
— Какво се случва или не се случва на Затънтената земя, изобщо не ви интересува, капитан Пелаеон. Единствената ви грижа е да ми приготвите кораб — отново погледна през илюминатора: — Или предпочитате сам да си избера кой да взема?
Леко раздвижване в другия край на мостика привлече вниманието на Пелаеон — върховният адмирал Траун пристигаше от личната си командна зала да наблюдава последните приготовления за нападението над Корускант. Траун се огледа внимателно, забеляза Кбаот и погледът му се спря за момент върху Пелаеон, за да прецени изражението и позата му. След това извърна глава, кимна и един щурмовак с хранителна рамка за йосаламир на гърба се приближи и застана до него. Двамата тръгнаха напред. Кбаот дори не се обърна към тях.
— Пригответе ми кораб, върховен адмирал Траун — каза той. — Искам да замина за Затънтената земя. Незабавно.
— Така ли? — попита Траун и пристъпи до Пелаеон. Щурмовакът мина зад тях и най-сетне Пелаеон се озова в безопасната зона около йосаламира. — Може ли да попитам защо?
— Причините са си лично мои — отвърна заплашително Кбаот. — Да не би да ги поставяте под въпрос?
За момент на Пелаеон му се стори, че Траун е готов да приеме предизвикателството.
— В никакъв случай — каза най-накрая върховният адмирал. — Щом искате да отидете на Затънтената земя, разбира се, можете да го направите. Лейтенант Тшел?
— Сър? — обади се веднага младият дежурен офицер.
— Свържете се с „Мъртвешка глава“ — заповяда Траун. — Съобщете на капитан Харбид, че космическият галеон „Драклор“ се изважда от групата му и се прехвърля под мое разпореждане. Да го изпрати само с екипажа, аз ще осигуря охрана и пътници.
