— Ей сега ще се върна — каза тя на Рийкън и си запроправя път през тълпата.
— Съветник Органа Соло — кимна Сена, когато Лея спря пред нея. От излъчването й струеше напрежение. — Наредиха ми да се дръпна и да не им се пречкам. Можете ли да ми кажете какво става?
— Става това, че имаме нужда от Гарм — отвърна Лея и отново се огледа. — Къде е той?
— Горе, в галерията за наблюдатели — отвърна Сена и кимна към балкона, който опасваше в полукръг задната стена на щаба.
Лея вдигна поглед. В галерията се тълпяха всякакви същества, повечето цивилни, които заемаха различни постове в управлението и имаха право да научат какво става, но не разполагаха с достъп до щаба. В единия край седеше Бел Иблис, вперил напрегнато поглед в екраните долу.
— Извикайте го да дойде тук — каза Лея. — Имаме нужда от него.
Сена въздъхна.
— Няма да слезе. Само ако Мон Мотма го помоли. Предавам ви буквално думите му.
Лея отново усети присвиване в стомаха. Бел Иблис си имаше гордост, но точно сега не беше времето за разправии.
— Но ние имаме нужда от помощта му.
Сена поклати глава:
— Омръзна ми да се разправям с него. А и няма да ме изслуша.
Лея си пое дълбоко дъх.
— Може би ще послуша мен.
— Надявам се — Сена посочи тактическия екран. Един от крайцерите на Бел Иблис се беше появил от космическите докове, за да се присъедини към вдигащата се нагоре вълна изтребители, корелиански кръстосвачи и фрегати, които обстрелваха нападателите. — Това е „Опустошител“. Синовете ми Питър и Дейвид са на него.
Лея я докосна по рамото:
— Не се безпокой, ще го накарам да слезе.
Едва се промъкна до централната част на галерията. Около Бел Иблис обаче беше празно.
— Здравей, Лея — каза той, когато тя се приближи до него. — Мислех, че ще си долу.
— Трябваше да бъда, както и ти самият — отвърна Лея.
— Имаме нужда от теб…
— Предавателят ти в теб ли е? — прекъсна я той рязко.
Тя го погледна изненадано:
— Да.
— Извади го. Веднага. Обади се на Дрейсън и го предупреди за онези два прехващана.
Лея погледна към големия тактически екран. Двата прехващана, присъединили се малко по-късно към останалите, вече бяха заели позиции и гравитационните им фунии обхващаха бойните станции.
— Траун ни извъртя този номер на Куат Кристак — продължи Бел Иблис. — Използва прехващаните, за да определи къде точно да изскочат корабите от хиперпространството. Дрейсън трябва да премести в този район още няколко кораба, за да има готовност да ги пресрещне.
Лея вече тършуваше в джоба на робата си.
— Но ние не разполагаме с нищо, което може да унищожи един звезден разрушител.
— Не става въпрос да го унищожи — отвърна Бел Иблис.
— Какъвто и кораб да изскочи от хиперпространството, в първите няколко минути ще е неориентиран, с изключени щитове и няма да знае къде да се цели. Ако нашите кораби вече са там, в началото ще могат да стрелят необезпокоявани. Така предимството е на тяхна страна.
— Ясно — кимна Лея, включи предавателя и поиска да я свържат с централния оператор. — Говори съветник Лея Органа Соло. Имам спешно съобщение за адмирал Дрейсън.
— Адмирал Дрейсън е зает и не може да бъде обезпокояван — отвърна електронен глас.
— Това е пряка заповед от съветник — настоя Лея. — Свържете ме с Дрейсън.
— Гласовият анализ потвърден — каза операторът. — Прерогативите на съвета са отменени заради военното положение. Можете да оставите съобщение, което по-късно ще бъде предадено на адмирал Дрейсън.
Лея стисна зъби и хвърли поглед към тактическия екран.
— В такъв случай ме свържете с първия помощник на Дрейсън.
— Лейтенант Дьо Пре е зает и не може да…
— Отменям заповедта — прекъсна го Лея. — Дайте ми генерал Рийкън.
— Генерал Рийкън е зает…
— Късно — прошепна Бел Иблис.
Лея вдигна поглед. От хиперпространството право пред бойните станции внезапно изскочиха два звездни разрушителя клас „Победа“ точно както бе предрекъл Бел Иблис. Те изстреляха по един силен залп и се отдръпнаха. Орбиталните станции и защитаващите ги бойни кораби отвърнаха с хаотична стрелба. Мъгливата синя сфера, която показваше на екрана защитното поле на станцията, просветна ярко.
— Дрейсън не може да се справи с Траун — въздъхна Бел Иблис. — Просто не е по силите му.
Лея си пое дълбоко дъх:
— Трябва да дойдеш долу, Гарм.
Той поклати глава:
— Не мога. Само ако Мон Мотма ме помоли.
— Държиш се като дете — извика Лея, изоставяйки всички опити да го убеди дипломатично. — Не можеш да оставиш хората навън да умират само заради наранено честолюбие.
Бел Иблис се обърна рязко към нея и тя видя болката в очите му.
— Ти не разбираш, Лея. Това няма нищо общо с мен. Всичко зависи от Мон Мотма. След всичките тези години най-сетне осъзнах защо постъпва така. Винаги съм предполагал, че съсредоточава в себе си все повече власт само защото обича властта. И съм грешал.
— Защо тогава? — попита рязко Лея, колкото и да не й се говореше сега за Мон Мотма.
— Защото от всяка нейна постъпка зависи животът на толкова много хора — отвърна тихо той. — А възможността да повери на някого тази отговорност я ужасява.
Лея го зяпна изненадано, отвори уста да отхвърли твърдението му, но изведнъж всички парченца от живота й през последните години си дойдоха на мястото и се сглобиха в цялостна картина. Дипломатическите мисии, които Мон Мотма беше настояла да поеме, без значение, какво й струваха като загубено време за обучение за джедай или като напрегнат семеен живот… Доверието, което Мон Мотма имаше в Акбар и в още неколцина, цялата отговорност, която лягаше на все по-малко и по-малко на брой рамене… На раменете на малцината, на които тя вярваше, че ще свършат добре работата си.
— Не мога просто така да сляза и да поема командването — наруши тишината Бел Иблис. — Докато не е готова да ме приеме, и то изцяло, като човек, на когото може да има доверие, Мон Мотма няма да ми даде никаква истинска власт в Новата република. Постоянно ще се чувства длъжна да ме следи, да наднича над рамото ми, за да се уверява, че не правя грешки. Тя няма време за това, аз пък нямам търпение и така търкането между нас ще се окаже гибелно за хората, хванати по средата — той кимна надолу към щаба: — Когато е готова да ми се довери, ще поема отговорността. Но дотогава е най-добре за всички да стоя тук.
— С изключение на хората, които умират в момента — напомни му сурово Лея. — Позволи ми да й се обадя, Гарм. Може би ще успея да я убедя да ти предложи командването.
Бел Иблис поклати глава:
— Ако се налага да я убеждаваш, Лея, няма смисъл. Тя трябва сама да реши.
— Може и да го е решила — обади се зад тях Мон Мотма.
Лея изненадано се обърна. Вниманието й беше погълнато от Бел Иблис до такава степен, че не беше забелязала приближаването на по-възрастната жена.
— Мон Мотма — започна тя, усещайки вина, че е говорила така за някой, който е зад гърба й. — Аз…
— Спокойно, Лея — прекъсна я Мон Мотма. — Генерал Бел Иблис…
Бел Иблис се беше изправил и я гледаше очаквателно.
