Върховният адмирал вдигна вежди:
— Не ме разбрахте, капитане. Не ви доведох тук, за да ви накажа, а защото искам да си оправим отношенията.
Мазик внезапно застина.
— За какво става въпрос? — попита той подозрително.
— Говоря за последния инцидент в корабостроителницата на Билбринджи — отвърна Траун. — Не отричайте, знам, че двамата с Елор унищожихте недовършения звезден разрушител. И обикновено Империята би ви накарала да си платите скъпо за подобно действие. Но при сегашните обстоятелства съм склонен да си затворя очите.
Мазик го зяпаше объркано:
— Не ви разбирам.
— Много е просто, капитане — върховният адмирал вдигна ръка и охраната на контрабандиста свали белезниците му. — Нападението над Билбринджи бе акт на отмъщение за подобна атака над срещата на контрабандистите на Троган, на която и вие присъствахте. Само че нито аз, нито някой вишестоящ имперски офицер е разрешавал подобна акция. Всъщност командирът на гарнизона получи ясни заповеди да остави срещата ви необезпокоявана.
— И вие очаквате да ви повярвам? — изсумтя Мазик.
В погледа на Траун блеснаха пламъци.
— Нима по-лесно бихте повярвали, че съм толкова глупав да позволя за такава операция да бъде изпратена малка бойна група?
Мазик го изгледа враждебно, но сякаш се замисли.
— Все ми се струваше, че се измъкнахме твърде лесно — измърмори той.
— В такъв случай се разбрахме — каза спокойно Траун.
— И проблемът е уреден. Совалката ще ви върне в базата ви — той се усмихна. — Или ако искате, в скривалището ви на Лемра, където сигурно се е събрала групата ви. Отново поднасям извиненията си за притесненията.
Мазик огледа хангара, изражението му се колебаеше между подозрението, че това е някакъв номер, и почти болезнената надежда, че наистина ще го освободят.
— И аз просто трябва да ви повярвам? — попита настоятелно той.
— Можете да вярвате в каквото пожелаете — отвърна Траун. — Но помнете, че съм ви държал в ръцете си и съм ви освободил. Приятен полет, капитане.
Върховният адмирал обърна гръб на контрабандиста и се приготви да тръгне.
— И защо ме доведохте тук? — извика след него Мазик.
— Щом онези не са били имперски войници…
Траун се обърна.
— Те са били имперски войници. Проверката ни все още не е приключила, но за момента е ясно, че лейтенант Коск и хората му са се опитали да спечелят нещичко над заплатата си.
Контрабандистът го зяпна изненадан.
— Някой ги е наел да ни нападнат? Имперски войници?
— Дори и имперските войници невинаги са имунизирани срещу примамките на подкупа — каза Траун. Гласът му звучеше мрачно, с перфектна имитация на горчиво презрение. — В този случай те платиха за предателството с живота си. Бъдете уверен, че човекът, който е отговорен за това, ще плати същата цена.
— Знаете ли кой е той?
— Струва ми се, да. Но засега не разполагам с никакви доказателства.
— Подскажете ми.
Траун се усмихна подигравателно.
— Сам отгатнете, капитане. Всичко хубаво — той се обърна и тръгна към арката, която водеше към сервизните помещения и залите за подготовка на екипажа.
Пелаеон изчака Мазик и придружителите му да се върнат в совалката и се забърза да настигне адмирала.
— Адмирале, мислите ли, че му казахте достатъчно? — попита той тихо.
— Няма значение, капитане — увери го Траун. — Дадохме му всичко необходимо и ако Мазик не е достатъчно умен сам да обвини Карде, някой от другите контрабандисти ще го направи. Във всеки случай винаги е по-добре да кажеш по-малко, отколкото повече. Някои хора инстинктивно се съмняват в доброволно подадената информация.
Совалката се издигна над палубата и излетя в космоса. От арката пред тях се показа ухилена фигура.
— Добра работа, адмирале — обади се Нилс Фериер и премести фаса си в другия край на устата. — Накарахте го да се разтрепери от страх и после го пуснахте. Ще си спомням това преживяване до края на живота си.
— Благодаря, Фериер — отвърна сухо Траун. — Одобрението ти означава много за мен.
Усмивката на крадеца на кораби сякаш повехна. Но след това той реши да приеме коментара в буквалното му значение и нетърпеливо попита:
— Е, какво ще правим сега?
В погледа на Траун блеснаха пламъци заради използваното множествено число, но той бързо се овладя:
— Снощи Карде изпрати доста съобщения, успяхме да прехванем едното. Все още не сме го разшифровали, но сигурно свиква нова среща. Щом разберем мястото и времето, ще ви ги съобщим.
— И аз ще отида и ще помогна на Мазик да обвини Карде — кимна Фериер.
— Нищо подобно — отсече Траун. — Ще си стоите в ъгъла и няма да си отваряте устата.
Фериер отстъпи назад.
— Добре. Както кажете.
Траун задържа погледа му още няколко секунди.
— Единствената ви задача е — продължи той — да се уверите, че чипът, които ще ви дам, ще попадне сред вещите на Карде. Най-добре в кабинета му на кораба — вероятно Мазик първо там ще погледне.
Адмиралът вдигна ръка, един офицер пристъпи към крадеца на кораби и му подаде чипа.
— Аха — кимна с мазна усмивка Фериер. — Разбрах. Това е доказателство за споразумението на Карде с лейтенант Коск, нали?
— Точно така. Чипът плюс другите доказателства, които вече подхвърлихме в личните вещи на лейтенант Коск, не би трябвало да оставят никакво съмнение, че Карде е манипулирал останалите контрабандисти. Вярвам, че това ще е напълно достатъчно.
— Да, и това ще бъде краят на отвратителната им сбирщина — крадецът на кораби завъртя чипа в ръцете си, дъвчейки замислено фаса. — Ясно. Значи аз ще подхвърля чипа на борда на „Волният Карде“…
Погледът на Траун го накара да замлъкне.
— Нищо подобно — каза тихо върховният адмирал. — Ти ще стоиш колкото се може по-далеч от кораба и личните помещения. Дори изобщо няма да оставаш сам, докато си в базата.
Фериер премига изненадано.
— Да, но… — той безпомощно вдигна чипа.
Пелаеон долови тихата въздишка на едва сдържано нетърпение на Траун.
— Духът ще сложи чипа на борда на „Волният Карде“.
Погледът на крадеца на кораби се проясни.
— Аха. Добре. Разбира се. Той ще успее да се вмъкне, без никой да го види.
— Най-добре наистина никой да не го види — предупреди го Траун, изведнъж гласът му зазвуча леденостудено. — Защото не съм забравил ролята ти в смъртта на лейтенант Коск и хората му. Ти си длъжник на Империята, Фериер. И трябва да си платиш дълга.
Лицето под брадата на Фериер беше станало восъчнобледо.
— Разбрах, адмирале.
