Акбар. — И ще унищожим нарастващата вяра в непогрешимостта на върховния адмирал Траун.
Това твърдение предполагаше увереност, че Траун може да допусне грешка. Уедж понечи да се обади, но в последния миг реши да си замълчи. Тъй или иначе, всеки в залата вероятно вече си бе помислил същото.
— Операцията ще бъде от две части — продължи Мадийн. — Тъй като не искаме да разочароваме имперските сили, планирали капана на Тангрене, на полковник Дерлин ще бъде възложена задачата да създаде представата, че тази система е истинската ни цел. А ние двамата с адмирал Акбар ще организираме атаката над Билбринджи. Някакви въпроси?
Настана тишина. По някое време Паш вдигна ръка.
— А какво ще стане, ако Империята научи за готвеното нападение над Билбринджи и изцяло пропусне подготовката за Тангрене?
Мадийн се усмихна.
— Ще останем страшно разочаровани. Добре, господа, предстои ни да организираме операцията в подробности. Да се залавяме за работа.
В спалнята беше тъмно, топло и тихо, чуваха се шумът на нощния живот в града и едва доловимите звуци на спящите деца в съседната стая. Лея се вслуша, напълни гърдите си с познатите миризми на дома и се зачуди какво я беше събудило.
— Нуждаете ли се от нещо, лейди Вейдър? — обади се от сенките до вратата ногрито.
— Не, Мобвекар, благодаря ти — отвърна Лея. Не беше издала нито звук, вероятно той беше доловил смяната в ритъма на дишането й. — Съжалявам, не исках да те безпокоя.
— Не ме безпокоите — увери я ногрито. — Тревожи ли ви нещо?
— Не — отговори тя. Усещането отново се зараждаше в нея. — Имах… не точно сън. Нещо като нетърсено ясновидство. Късче от загадка, което се опитва да си намери мястото.
— Не знаете ли откъде е това късче?
Лея поклати глава:
— Изобщо нямам представа, от коя загадка може да е.
— Има ли нещо общо с обръча от астероиди в небето над нас? — попита Мобвекар. — Или със задачата на вашия съпруг и сина на Вейдър?
— Не знам — каза Лея. В тъмнината челото й се сбръчка от усилието да се съсредоточи и тя се опита да приложи техниката за усилване на кратковременната памет, на която я бе научил Люк. Забравените образи от съня бавно започнаха да изплуват. — Люк каза нещо… Не, всъщност Мара го каза. А Люк направи нещо. По някакъв начин едното се допълва с другото. Не знам как, но съм сигурна, че е нещо важно.
— В такъв случай ще намерите отговора — каза уверено Мобвекар. — Вие сте лейди Вейдър. Малараши на лорд Вейдър. Каквато и цел да си поставите, ще успеете.
Лея се усмихна в тъмнината. Това не бяха само думи. Мобвекар и другите ногри наистина го вярваха.
— Благодаря ти — отвърна тя, пое си дълбоко дъх и усети как я изпълва увереност.
Да, тя ще успее. Ако не за друго, поне за да оправдае доверието, което народът на ногрите й оказваше. Усещаше неспокойствието и нарастващ глад в съседната стая. Скоро близнаците щяха да се събудят. Тя протегна ръка покрай скрития под възглавницата лазерен меч и си взе робата. Каквато и да бе тази важна загадка, щеше да почака до сутринта.
ГЛАВА 20
Последният оцелял бунтовнически кораб светна с лъжливия блясък на движение и изчезна в хиперпространството. След трийсет и четири часова битка сърцето на сектора Каншен най-сетне бе под властта на Империята.
— Свалете бойната готовност на втора степен, капитане — заповяда застаналият до страничния илюминатор Траун с мрачно доволство в гласа. — Корабите да започнат обстрел на планетата и капитан Харбид да предаде условията за капитулация на правителството на Кса Фел.
— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и въведе заповедта в компютъра.
Траун се обърна към него.
— И изпратете съобщение до всички кораби — добави той. — Днес свършиха добра работа.
Пелаеон се усмихна. Да, върховният адмирал наистина умееше да води хората си.
— Тъй вярно, сър — отговори той и изпрати съобщението.
На командното табло светна лампичка. Пристигнало бе разкодирано съобщение. Той отвори документа и го прегледа набързо.
— Докладът от Тангрене ли е? — попита Траун, вперил очи в безпомощната планета под тях.
— Тъй вярно, сър — кимна Пелаеон. — Бунтовниците са пратили още два товарни кораба в системата. Огледът с дългообхватен радар показва, че при навлизането в системата са изстреляли нещо в космоса, но до този момент разузнаването все още не е установило какво.
— Заповядайте им да не се и опитват — каза Траун. — По-добре да не плашим плячката си.
Пелаеон кимна, за пореден път зачуден от способността на върховния адмирал да прозре ходовете на враговете си. Допреди двайсетина часа бе готов да се закълне, че бунтовниците няма да се осмелят да отделят толкова много сили за отвличане на гравитационния капан. Но явно бяха решили да го направят.
— Освен това има данни за навлизане на бунтовнически кораби в района на Тангрене — добави той и отново прочете доклада. — Бойни и поддържащи кораби, изтребители… всякакви.
— Добре — кимна Траун, но начинът, по който скръсти ръце зад гърба, показваше, че нещо го тревожи.
На екрана пред Пелаеон се появи съобщение: правителството на Кса Фел приемаше условията на Харбид.
— Пристигна съобщение от „Мъртвешка глава“, адмирале — докладва той. — Кса Фел се предава.
— Както очаквахме — отвърна Траун. — Предайте на капитан Харбид да се заеме с изпращането и разполагането на бойните части там. Вие, капитане, ще преустроите флотата в отбранителна формация, докато подсигурим защитната система на планетата.
— Слушам, сър — Пелаеон изгледа изпитателно адмирала в гръб: — Нещо не е наред ли, адмирале?
— Не знам — каза замислено Траун. — Ще бъда в личната си командна зала. Елате там след час — обърна се и възнагради Пелаеон с нервна усмивка: — Може би дотогава ще съм намерил отговора на въпроса ви.
Гилеспи приключи с четенето и през масата подаде на Мазик електронния бележник.
— Все намираш начин да ме изненадаш, Карде — каза той едва доловимо сред гълчавата в кафенето. — Откъде, в името на Космоса, докопа тази информация?
— Мотаеше се насам-натам — небрежно махна Карде. — Около нас е пълно с всякаква информация.
— Казваш ми толкова, колкото би ми съобщил с плюнката си един минок — оплака се Гилеспи.
— Според мен точно това беше целта — подхвърли сухо Мазик и върна бележника на Карде. — Наистина е интересно, въпросът е можем ли да вярваме.
— Сама по себе си информацията е достоверна — каза Карде. — Разбира се, съвсем не смятам, че знам отговора на всички въпроси.
Мазик поклати глава:
— Изглежда ми доста отчаян ход.
— На мен пък не — възрази Карде. — Смятам, че това е връщане към смелата тактика, с която се славеше в миналото Бунтовническият съюз. Според мен дори доста закъсняха. Новата република позволи да я принудят да мине в отбрана за доста по-дълго от необходимото.
— И все пак, ако номерът не мине, ще загубят много кораби — каза Мазик. — Над две секторни флотилии, ако може да се вярва на тези цифри.
— Така е — съгласи се Карде. — Но пък успеят ли, ще удържат голяма победа срещу Траун и ще им се
