— Сигурно си го казал.
— Не — отсече студено Мазик. — Не съм.
— Никой не го е казвал — изръмжа Клингън.
Фериер го изгледа намръщено.
— Това е истинска лудост — изръмжа той, възвърнал донякъде смелостта си. — Всички доказателства сочат Карде и вие ще го пуснете само защото аз съм чул отнякъде името на Коск? Може би някой от щурмоваците на Троган го е извикал по време на схватката, откъде да знам?
— Е, тогава ще ти задам един по-лесен въпрос — каза Карде. — Кажи ни откъде научи за тази среща. Аз не съм ти пращал покана.
Мазик го стрелна с поглед.
— Не си ли?
Карде поклати глава.
— След като чух за ролята му в търсенето на флотата „Катана“, изобщо му нямам доверие. Той нямаше да бъде и на Троган, ако Гилеспи не бе отправил отворена покана до всички.
— Е, Фериер? — подсказа Дравис. — Да не би някой от нас да ти е казал?
В ъгълчетата на очите на Фериер се появиха бръчки.
— Прехванах съобщението до Мазик — измърмори той. — Разшифровах го и реших, че и аз трябва да съм тук.
— Доста бързо си се справил с разшифроването — подхвърли Гилеспи. — Използвахме добри кодове. Надявам се, че си запазил копие от кодираното съобщение?
Фериер се изправи и извика:
— Няма да седя тук да ви слушам. Карде е виновен, не аз.
— Сядай, Фериер — каза меко Мазик. Бластерът му вече не сочеше към Карде.
— Но той е предателят — настоя Фериер. Протегна дясната си ръка и посочи обвинително Карде: — Той направи…
— Внимавай! — извика Гилеспи.
Беше късно. Фериер бе размахал дясната ръка, за да привлече вниманието им, а с лявата бръкна в колана и извади термичен детонатор.
— Ръцете на масата! — изръмжа той. — Свали бластера, Мазик.
Мазик бавно остави оръжието на масата.
— Не можеш да се измъкнеш от тук, Фериер — тихо каза той. — Ще попаднеш между Шада и хората ми отвън.
— Те изобщо няма да стрелят по мен — отвърна Фериер и прибра бластера му. — Дух! Ела тук.
Вратата на каюткомпанията се отвори и една тъмна сянка безшумно се вмъкна вътре. Тъмна сянка с червени очи и едва забележими дълги бели зъби.
Клингън изръмжа засукана цехетбрианска ругатня.
— Значи Карде е прав. Ти си ни предал на Империята.
Фериер не му обърна внимание.
— Дръж ги под око — заповяда той на сянката, подаде й бластера на Мазик и извади своя. — Карде, води ме на мостика.
Карде не помръдна.
— А ако откажа?
— Ще те убия и сам ще вдигна кораба — отвърна рязко Фериер. — И вероятно точно това и ще направя. Траун добре ще плати за всички вас.
— Силни аргументи — измърмори Карде и се изправи. — Насам, моля.
Стигнаха до мостика без проблеми.
— Ти ще управляваш — заповяда Фериер, махна към руля с бластера и набързо огледа екраните. — Добре. Както предполагах, си готов за полет.
— Къде отиваме? — попита Карде и седна на щурманското място. През илюминатора се виждаха някои от хората му, обградили горилите на Мазик. Дори и не подозираха, че той е на мостика.
— Навън и нагоре — Фериер махна с бластера си към срутените стени на крепостта. — За начало ще се измъкнем от тук.
— Аха — Карде включи с дясната ръка системите за предстартова проверка и небрежно спусна лявата към коляното си. Точно над коляното, от долната страна на таблото беше вграден панелът за външните светлини на кораба. — И после какво?
— Ти какво мислиш? — отвърна Фериер, приближи се до предавателя и го огледа. — Махаме се от тук. На кои кораби предавателите са настроени на подслушване?
— На „Звезден лед“ и „Небесен път“ — отвърна Карде и три пъти включи и изключи външните светлини на кораба. Отвън започнаха да се извръщат изненадани физиономии. — Надявам се, че не възнамеряваш да отидеш много надалеч.
Фериер се ухили:
— Да не би да се страхуваш, че ще открадна скъпоценния ти кораб?
— Няма да го откраднеш — отговори Карде и прикова поглед в него. — Защото първо ще го унищожа.
Крадецът на кораби изсумтя.
— Не дрънкай глупости — презрително изсумтя той и вдигна оръжието, за да подсили думите си.
— Не са глупости — предупреди го Карде, включи отново външните светлини и хвърли поглед през илюминатора. С предупредителното премигване на светлините и насочилия към него оръжие Фериер тълпата отвън би трябвало да е разбрала какво става. Поне така се надяваше. В противен случай изненадващото излитане на „Волният Карде“ вероятно щеше да предизвика ожесточена престрелка.
— Не се и съмнявам — изръмжа Фериер и се отпусна на креслото на втория пилот. — Успокой се, не е нужно да се правиш на герой. Много ми се иска да ти измъкна „Волният Карде“, но никога не бих и допуснал да управлявам такъв кораб с половин екипаж. Не, ти трябва само да ме закараш на моя кораб. След това ние ще изчезнем и ще се скрием някъде, докато цялата работа не поотшуми — той отново погледна екраните и кимна: — Добре. Да потегляме.
Карде стисна наум палци, включи агравитаторите и насочи кораба навън, очаквайки буря от лазерни изстрели от тълпата телохранители и помощници отвън. Внимателно промуши кораба през назъбения отвор в стената, но никой не стреля.
— Всички изчезнаха — каза разговорливо Фериер. — Сигурно тичат към корабите си, за да се спуснат след нас.
— Май това не те тревожи много.
— Вярно — отговори крадецът. — Ще стигнем до моя кораб, преди да ни настигнат. Ще се справиш, нали?
Карде се извърна и изгледа насочения към него бластер.
— Ще гледам да успея.
И наистина успя. Когато „Волният Карде“ кацна на чакъла до преустроения корелиански боен кораб, другите кораби едва започваха да се показват откъм арката, която водеше към централната част на крепостта на няколко минути път от тях.
— Знаех си, че ще се справиш — поздрави го подигравателно Фериер, изправи се и включи интеркома. — Дух? Затвори ги вътре и ме чакай на люка. Изчезваме от тук — не последва никакъв отговор. — Дух? Чуваш ли ме?
— Известно време няма да чува нищо — изръмжа Клингън от интеркома. — Ако си го искаш, ще трябва да си го изнесеш на гръб.
Фериер злобно изключи интеркома.
— Глупак. Изобщо не трябваше да поверявам работата на този безмозъчен дух. По-добре веднага да ви бях изтребил.
— Аха — кимна Карде към двора и приближаващите се помощници и телохранители. — Но ми се струва, че сега нямаш достатъчно време да поправиш грешката си.
— Значи просто ще поотложим нещата — изстреля в отговор Фериер. — Но пък с теб мога да се заема
