— Идеята се роди внезапно — обясни Карде.
С крайчеца на окото си зърна как хората му изоставиха задачите си и взеха да се приближават при сигнала на Данкин. Опитваха се да заобиколят гостите.
— Добре тогава — кимна Данкин, леко объркан. — Макар че не сме се подготвили. Все пак знаете как изглежда каюткомпанията…
— Обстановката ни най-малко не ни интересува — прекъсна го Мазик. — Дръпнете се, чака ни работа.
— Разбирам — кимна Данкин. Изглеждаше още по-притеснен, но не отстъпи. — Проблемът е, че в момента вътре се извършва радарна проверка и ако се качат повече хора, ще има изкривяване на показанията.
— Е, и какво от това? — намеси се Фериер. — Ти за какъв се мислиш, та ни спираш?
Данкин не успя да отговори. Лицето на Карде бе облъхнато от аромат на парфюм и в ребрата му се заби дуло на бластер.
— Няма да мине, Карде — изръмжа Мазик. — Кажи им да се дръпнат. Веднага.
Карде внимателно погледна през рамо. Красивата телохранителка на Мазик го гледаше студено и съвсем професионално.
— А ако не го направя?
— Ще почнат гърмежи — отвърна рязко Мазик. — Тук и сега.
В групата се усети леко раздвижване.
— Някой ще ми каже ли какво става тук? — неуверено попита Гилеспи.
— Ще ти кажа вътре в кораба — отговори Мазик, впил поглед в Карде. — Стига всички да сме живи, за да влезем. А това зависи само от домакина ни.
— Няма да предам хората си — каза спокойно Карде. — Щом искате битка…
— Хората ти не ме интересуват — отвърна Мазик. — Нито пък корабът или организацията ти. Това е личен въпрос между теб и мен. И някои други контрабандисти.
— В такъв случай да се разберем отвън — предложи Данкин. — Ще намерим място, ще си изберете оръжие…
— Не говоря за лична вражда — прекъсна го Мазик. — Става дума за предателство.
— За какво?! — възкликна Гилеспи. — Мазик…
— Млъкни, Гилеспи — сряза го Мазик и го изгледа свирепо. — Е, какво ще правим, Карде?
Карде бавно огледа хората около себе си. Нямаше съюзници или приятели, които да застанат твърдо зад него срещу неправдоподобното обвинение, изфабрикувано от Мазик и Фериер. Уважението, дължимите услуги — всичко беше забравено. Щяха да гледат как враговете му го повалят на земята, и след това всеки от тях щеше да отмъкне парченце от организацията, която той с толкова труд бе изградил.
И все пак хората и другите създания тук бяха негови служители. И той отговаряше пред тях.
— В каюткомпанията могат да се поберат само осмина — каза спокойно. — Помощниците, телохранителите и твоите горили трябва да останат отвън. Ще им заповядаш ли да не закачат хората ми?
Мазик го изгледа внимателно и кимна.
— Ако не ги нападнат, няма да направят нищо. Шада, вземи бластера му. След теб, Карде.
Карде извърна глава към Данкин и Торв и кимна. Тд неохотно се дръпнаха от стълоичката и той тръгна нагоре. Последваха го хората, които той се беше надявал да обедини в единен фронт срещу Империята.
Беше се излъгал жестоко в тях.
Настаниха се в каюткомпанията, Мазик бутна Карде в едно от креслата в ъгъла, а останалите се разположиха около масата с лице към него.
— Добре — каза Карде. — Вече сме на кораба. И сега какво?
— Искам да ми дадеш всичките си информационни чипове — заповяда Мазик. — Абсолютно всички. Ще започнем с тези в кабинета ти.
Карде кимна надясно.
— През тази врата надолу по коридора и вдясно.
— Код за достъп?
— Няма. Аз вярвам на хората си.
Устните на Мазик потрепнаха.
— Елор, иди и ги вземи. И донеси няколко електронни бележника.
Дурианецът мълчаливо стана и излезе.
— Докато чакаме — каза в неловката тишина Карде, — вероятно ще мога да ви представя предложението, заради което ви поканих на Хиджарна.
Мазик изсумтя:
— Куражлия си, Карде, не може да се отрече. Куражлия, и то със стил. Но по-добре да помълчим.
Карде погледна насочения към него бластер и кимна:
— Както искаш.
Елор се завърна след по-малко от минута. Носеше отрупан с чипове поднос, като най-отгоре се крепяха два електронни бележника.
— Добре — кимна Мазик. Дурианецът седна до него. — Дай единия бележник на Парта и започнете да преглеждате чиповете. И двамата знаете какво да търсите.
— Трябва да призная — обади се Елор, — че това изобщо не ми харесва.
— Съглаааснааа съм — каза Парта. Пипалата на главата й се извиваха като разтревожени змии. — Дааа се биеш открито срееещу конкурееент, си еее чаааст от бизнесааа. Но товааа еее друго.
— Не става дума за бизнеса — отвърна Мазик.
— Разбира се — съгласи се Карде. — Той вече каза, че не се интересува от организацията ми. Нали не сте забравили?
— Недей да преиначаваш думите ми, Карде — предупреди го Мазик. — И не се опитвай да ни водиш за носа.
— Никого не водя за носа, Мазик — каза спокойно Карде. — Аз се държа абсолютно честно с всеки от вас още от самото начало.
— Може би. Нали затова сме дошли — да се уверим.
Карде огледа контрабандистите около масата. Спомни си какъв хаос беше настъпил в подземния свят на контрабандистите след разпадането на организацията на Джаба. Всяка група в галактиката се бореше ожесточено за парчетата, отмъкваше кораби, хора и сключени договори, тук-там дори избухнаха сражения за тях. По-големите организации спечелиха доста от краха на Джаба.
Питаше се дали Авис щеше да успее да им устои. Авис и Мара.
— Намерихте ли нещо? — попита Мазик.
— Щее ти кааажем, ааако нааамерим — отвърна Парта и по равния й глас личеше колко й е неприятно положението.
Карде погледна Мазик:
— Ще ми кажеш ли поне какво се предполага, че съм направил?
— И аз искам да знам — обади се и Гилеспи.
Мазик се облегна в креслото и положи ръката, с която държеше бластера, на бедрото си.
— Много просто — каза той. — Онова нападение над Троган, когато загина моят приятел Лишма, се оказва предварително организирано.
— Как така предварително организирано? — попита Дравис.
— Точно както казах. Някой е наел имперски лейтенант и ескадрона му, за да ни нападнат.
— Имперските войници не са наемници — изръмжа Клингън.
— Но тази част именно като такава е действала — отвърна Мазик.
— И откъде се знае? — попита настойчиво Гилеспи.
Мазик се усмихна.
— От най-достоверния източник, от върховния адмирал Траун.
Настъпи смаяна тишина. Дравис пръв си възвърна дар словото.
