— Така ли? И той ти го съобщи просто ей така?
— Хванаха ме, докато се мотаех в системата на Джоиол, и ме отведоха на „Химера“ — отвърна Мазик, без да обръща внимание на сарказма. — След онова в корабостроителницата на Билбринджи си мислех, че този път направо съм си отишъл. Но Траун каза, че ме е довел само за да си оправим отношенията, че никой в Империята не е заповядвал нападението над Троган и затова не бива тях да обвиняваме. И ме пусна да си отида.
— Подмятайки на изпроводяк, че аз съм организирал нападението? — предположи Карде.
— Не те е споменавал изрично — каза Мазик. — Но кой друг би спечелил от скарването ни с Империята?
— Тук е замесен върховният адмирал, Мазик — напомни му Карде. — Траун изпитва удоволствие от дългосрочни и сложни стратегии и освен това има личен интерес да ме унищожи.
Мазик се усмихна сурово:
— Не са само думите на Траун, Карде. Преди да дойда, помолих един приятел да се поразрови из военните архиви на Империята. Той ми достави всички подробности за случилото се на Троган.
— Имперските архиви могат да бъдат фалшифицирани — възрази Карде.
— Вече казах, не приемам на доверие думите им — отвърна Мазик. — Но ако тук открием екземпляр от сключено споразумение — вдигна високо бластера си, — това ще е солидно доказателство.
— Ясно — измърмори Карде и погледна Фериер. Значи затова беше дошъл неговият девол на кораба. Да подхвърли солидно доказателство за Мазик. — Сигурно е твърдд късно да спомена, че няколко минути преди да се появиш, на борда на „Волният Карде“ е проникнало неизвестно създание.
Фериер изсумтя:
— Нима? Малко късно го съобщаваш, Карде.
— Късно за какво? — попита намръщено Дравис.
— Да прехвърли подозрението върху друг — презрително изсумтя Фериер. — Опитва се да ни накараме да мислим, че някой от нас е донесъл онзи чип.
— Какъв чип? — изсумтя Гилеспи. — Още не сме намерили нищо.
— Напротив, намерихме — обади се Елор.
Карде се обърна към него. Плоското лице на Елор беше сковано в безизразна маска. Той подаде електронния бележник на Мазик. Всички се вторачиха в него. Мазик прегледа текста и лицето му също се смрачи.
— Е, това е — каза той меко и остави бележника на масата. — Струва ми се, че няма какво повече да кажа.
— Чакай малко — възрази Гилеспи. — Има още много какво да се каже. Карде е прав за нарушителя — аз бях с него горе, когато му се обадиха по предавателя.
Мазик сви рамене.
— Добре, приемам го. И какво стана, Карде? Открихте ли нещо?
Карде поклати глава, опитвайки се да не поглежда към бластера на Мазик.
— Не, за съжаление. Чин твърди, че видял движение близо до кораба, но не можахме да открием нищо.
— Отвън не забелязах много места, където би могъл да се скрие някой — каза Мазик.
— Човек не — съгласи се Карде. — Но пък тогава не се сетихме да претърсим сенките покрай стените и вратите.
— Искаш да кажеш, че е бил моят дух, така ли? — намеси се Фериер. — Съвсем в твоя стил, Карде. Подхвърлиш няколко намека и се опитваш да замъглиш въпроса. Е, този път няма да мине.
Карде го изгледа изненадано. В очите му гореше войнствен пламък, на лицето му се беше изписало агресивно изражение. Изведнъж разбра, че греши за заговора. Фериер и Мазик не работеха заедно, вероятно Траун се опитваше да го унищожи само чрез крадеца на кораби. Значи Мазик наистина вярваше, че Карде е предател. А това означаваше, че може би все още има шанс да го убеди в обратното.
— В такъв случай нека да те питам нещо — обърна се той към Мазик. — Нима щях да бъда толкова безгрижен, че да оставя доказателство за предателството ми тук, където всеки би могъл да го намери?
— Ти не си знаел, че ние ще го потърсим — отвърна Фериер, преди Мазик да отвори уста.
Карде вдигна вежди.
— Значи станахме „ние“, така ли, Фериер? И ти ли помагаш на Мазик?
— Той е прав, Карде. Престани да замазваш нещата — обади се Мазик. — Да не мислиш, че Траун ще положи толкова усилия, за да те унищожи? Можеше да го направи на Троган.
— На Троган той не можеше дори да ме докосне — поклати глава Карде. — Нали всички щяхте да го видите? Не би рискувал да настрои срещу себе си цялата общност на контрабандистите. Не, така е много по-добре за него. Той ще ме унищожи, ще отстрани предупрежденията ми срещу него и ще запази доброто ви отношение и вярната ви служба.
Клингън поклати косматата си глава:
— Не, Траун не е като Вейдър. Той никога няма да хвърли войниците си в предварително обречено нападение.
— Така е — кимна Карде. — И аз не мисля че атаката на Троган е станала по негова заповед. Някой друг е планирал нападението, а сега Траун просто се опитва да извлече максимална полза от създалата се ситуация.
— И сигурно ще се опиташ да припишеш нещата на мен — изръмжа Фериер.
— Не съм обвинил никого, Фериер — спокойно изрече Карде. — Някой би казал, че имаш гузна съвест.
— Ето, отново се опитваш да замъглиш нещата — извика Фериер, погледна към събралите се около масата контрабандисти и отново се обърна към Карде: — На практика ти обвини духа ми, че е пъхнал чипа тук.
— Ти го каза, не аз — отвърна Карде, наблюдавайки го внимателно. Бързото съобразяване очевидно не беше най-силната страна на Фериер и напрежението му започваше да личи. Ако успееше да го притисне още малко… — Но щом го спомена тъй или иначе, къде е деволът ти?
— На кораба ми — отвърна веднага Фериер. — В каюткомпанията с всички останали. Там е, откак кацнахме.
— Защо?
Фериер го зяпна изненадан.
— Как така защо? Защото е част от екипажа.
— Имах предвид защо не е отвън пред „Волният Карде“ заедно с останалите телохранители.
— Кой казва, че е телохранител?
Карде сви рамене.
— Така реших. Все пак на Троган се държеше като телохранител.
— Прав си — обади се замислен Гилеспи. — Седеше точно до стената. Готов веднага да се хвърли срещу имперските войници, щом се появиха.
— Сякаш знаеше, че ще дойдат — съгласи се Карде.
Лицето на Фериер потъмня:
— Карде…
— Достатъчно — прекъсна го Мазик. — Карде, това не е доказателство. Какво печели Фериер от такова нападение?
— Възможност да изпъкне, помагайки ни в схватката — предположи Карде. — Сигурно се е надявал, че това ще приспи подозренията ни за връзката му с Империята.
— Извъртай го, както си искаш — изръмжа Фериер и посочи електронния бележник на масата до Мазик. — Но чипът не казва, че аз съм наел Коск и войниците му. В него пише, че ти си го направил. Струва ми се, че слушахме достатъчно…
— Чакай малко — прекъсна го Мазик. — Откъде знаеш какво пише в чипа?
— Ти ни каза — отвърна Фериер. — Нали обясни, че вътре е другата половина от…
— Но не съм споменал името на лейтенанта.
В каюткомпанията се възцари зловеща тишина. Фериер пребледня.
