— Или ние, или Траун — Гилеспи погледна армадата и поклати глава: — Не, не ми се вярва той да сгреши.
— Добре, да не се паникьосваме — обади се Мазик. — Ако Новата република се появи, тя ще привлече вниманието на имперските кораби. Да се движим по програма и да видим какво ще излезе.
— Добре — въздъхна Авис.
Бяха хванати посред имперска база по време на нападение на Новата република. Положението беше просто невероятно.
— Ще ти кажа нещо, Авис — подхвърли Гилеспи. — Ако се измъкнем от тук, ще си поприказвам малко насаме с шефа ти.
— Нямам нищо против — Авис погледна армадата на Траун. — Може и аз да ти правя компания.
Мара предпазливо подаде глава от аварийното стълбище и огледа коридора. Предпазливостта беше излишна — този етаж беше също толкова празен, колкото и останалите три, през които бяха минали.
— Чисто е — прошепна тя и излезе в коридора.
— И тук ли няма пазачи? — попита Скайуокър и застана до нея.
— Няма защо да висят тук — отвърна тя. — С изключение на тронната зала и императорските покои, на горните етажи никога не е имало нищо.
— Едва ли нещо се е променило. Къде е личният турболифт на императора?
— Вдясно зад ъгъла — махна тя с бластера си.
Мара тръгна напред по коридора и по-скоро по навик, отколкото по необходимост, внимаваше да стъпва тихо. Стигна до напречния коридор и сви в него.
На не повече от десет метра до вратата на турболифта стояха двама щурмоваци и вече вдигаха лазерните си карабини към нея. Мара вече беше в коридора, избутана напред от инерцията си. Нямаше къде да се скрие, оставаше й само да залегне. Тя се хвърли върху пода и стреля с бластера. По бронята на гърдите на единия щурмовак проблесна огън и той падна назад. Втората карабина се насочи към лицето й, но Скайуокър хвърли лазерния си меч към щурмовака и той инстинктивно замахна с оръжието си.
Разбира се, мечът не причини никаква вреда — на това разстояние и без Силата Скайуокър не можеше да се прицели точно. Но привлече вниманието на щурмовака и точно от това се възползва Мара. Войникът се приведе под свистящото острие и тя го уцели с два точни изстрела. Той падна на пода и замря.
— Явно никого не пускат горе — подхвърли Скайуокър и застана до нея.
— Сигурно си прав — съгласи се Мара, пренебрегна протегнатата му ръка и се изправи. — Да вървим.
Кабината на турболифта беше блокирана, но Мара я освободи за по-малко от минута. Вътре имаше само четири копчета: за етажа, на който се намираха, за хангара на совалките за евакуация, за императорските покои и за тронната зала. Тя натисна последното копче и вратите се затвориха. Пътуването нагоре беше кратко и след няколко секунди се отвори вратата от другата страна. Мара си пое дъх и пристъпи навън.
Беше в тронната зала на императора, свързана с толкова много спомени. Всичко си беше точно както го помнеше. Меките светлини по стените, прозрачният сумрак, който императорът намираше за толкова успокояващ при медитацията и размишленията. Високият подиум в другия край, който му позволяваше да гледа отвисоко посетителите. Около трона бяха разположени няколко екрана, за да не изпуска от поглед владенията си. А за по-цялостен поглед към тях… Мара се обърна наляво към огромното празно пространство срещу трона. В тъмнината там плуваше светло петно, двайсет метра дълго — галактиката.
Това не беше обикновена холограма на галактиката, каквато притежаваше всяко училище или транспортна фирма. Не беше и като по-прецизните модели, които можеха да бъдат намерени в щабовете на някои военни сили. Тази холограма беше изваяна с изключителни подробности и абсолютно точни детайли, с по една внимателно разположена светеща точка на мястото на всяка от милиардите звезди в галактиката. Политическите райони бяха разграничени с едва забележими цветни контури: централните системи, външните погранични територии, неовладеният космос, Непознатите райони. От трона си императорът можеше да променя образа, да осветява определена част, да намира системи и да проследява военни кампании. Това беше произведение на изкуството и в същото време полезен инструмент. Върховният адмирал Траун би останал възхитен.
С тази мисъл спомените неохотно отстъпиха място на реалността. Сега начело на Империята беше Траун и той желаеше да я пресъздаде по свой образ и подобие. Толкова силно го желаеше, че бе готов да предизвика нови войни на клонингите, ако можеха да му помогнат да постигне целта си.
— Добре — въздъхна Мара. Думите отекнаха в залата и категорично отблъснаха спомените. — Механизмът за самоунищожение трябва да е вграден в трона.
Скайуокър с очевидно усилие отдели поглед от холограмата на галактиката.
— Да проверим.
Двамата тръгнаха по десетметровата пътека от турболифта до централната част на тронната зала. Пътеката минаваше под тесния корниз пред холографската ямка и след това между издигнатите платформи за охраната от двете страни на стълбището. Заизкачваха стъпалата към подиума с трона, Мара погледна платформите, спомни си за облечените в червено телохранители на императора, които някога стояха там мълчаливо и бдително. Под подиума се намираше командната зала на императора, сега тиха и неосветена. Изглежда, всички системи тук, с изключение на холограмата, бяха изключени.
Изкачиха се по стълбите и тръгнаха към трона, обърнат с лице към гладката каменна стена. Мара не можеше да откъсне очи от него, питаше се защо императорът го беше оставил така, с гръб към галактиката, когато изведнъж той се завъртя.
Тя сграбчи Скайуокър за ръката и насочи бластера към трона. Тежкото кресло се обърна …
— Дойдохте най-накрая — каза мрачно Хорус Кбаот. — Точно както бях предсказал. И сега заедно ще научим галактиката как да служи на джедаите.
ГЛАВА 26
— Знаех, че тази вечер ще дойдете — продължи Кбаот, изправи се бавно и застана пред тях. — Още когато напуснахте Корускант, бях наясно, че идвате при мен. Точно затова пратих тази вечер хората от моя град да нападнат похитителите ми.
— Нямаше нужда — отвърна Люк и отстъпи крачка назад.
Връхлетяха го спомени за онези почти катастрофално завършили дни на Джомарк. Тогава Кбаот подмолно се бе опитал да го поквари в тъмната страна на Силата и щом се провали, реши да убие Люк и Мара. Тук едва ли щеше да рискува отново. Сега не разполагаше със Силата.
— Разбира се, че имаше нужда — отсече Кбаот. — Трябваше някой да отвлече вниманието на гарнизона, за да проникнете в затвора ми. А те, както всички низши създания, се нуждаеха от цел. Каква по-добра цел от тази, да умрат славно в служба на един джедай?
Мара измърмори нещо.
— Струва ми се, че бъркате нещата — каза Люк. — Джедаите са били пазители на мира. Слуги на Старата република, а не нейни господари.
— И точно затова се провалиха заедно със Старата република, джедай Скайуокър — отвърна Кбаот и размаха пръст срещу него, за да подчертае думите си. — Провалиха се и загинаха.
— Старата република съществува хиляди поколения — намеси се Мара. — На мен това не ми прилича на провал.
— Нищо чудно — изсумтя с очевидно презрение Кбаот. — Още си млада и не виждаш нещата ясно.
— А ти ги виждаш, така ли?
Кбаот се усмихна:
— Разбира се, чирачето ми — каза той нежно. — Наистина ги виждам. Както и ти ще започнеш скоро да ги виждаш.
— Не разчитай на това — изръмжа Мара. — Не сме дошли тук да те измъкнем.
— Силата не се съобразява с твоята цел — каза Кбаот. — Нито пък истинските господари на Силата. Независимо дали го знаете или не, вие дойдохте тук, защото аз ви повиках.
— Нищо чудно скоро и сам да си повярваш — отвърна Мара и размаха бластера: — Застани ей там.
— Разбира се, чирачето ми — Кбаот направи три стъпки в указаната посока. — Тя има страшно силна
