неприятна тежест. „Волният Карде“ можеше да свали всеки от изброените кораби или да отблъсне всеки два от тях, но всичките заедно…
— Турболазерите готови! — заповяда Карде и се изправи.
— Турболазерите готови — потвърди Шада и прехвърли информацията за мишените към трите огневи гнезда. Безнадеждността на положението им не означаваше, че не трябва да направят всичко, което бе по силите им, за да се измъкнат. — Корсарите образуват щит около по-големите кораби.
— Капитане — провикна се Чин от комуникационната конзола. — Получихме послание от един от мародерите. Искаш ли да му отговориш?
Шада усети как напрежението в Карде нарасна.
— Да — каза той.
Чин включи уредбата на мостика…
— Ей, Карде, здрасти — изгърмя познат глас. — Нали ти казах, че ще се срещнем пак, преди да умреш?
— Да, Ксерн, каза ми — призна контрабандистът. Гласът му ни най-малко не издаваше напрежението, което, Шада знаеше, той изпитваше. — Изненадан съм, че си още жив след Дайарк. Явно Рей’кас се е размекнал, стареейки.
Чу се поток от родиански хули.
— Рей’кас казва, че този път може да те остави за десерт — предаде Ксерн.
В другия край на мостика Давид се прокашля.
— Рей’кас, говори адмирал Трей Давид, командващ обединената въздушно-космическа флота на Ексокрон.
— О, адмирал, а? — подигравателно отвърна разбойникът от другата страна. — Нима тази камара старо желязо заслужава цял адмирал?
— Нарушавате космическото пространство на Ексокрон — спокойно продължи Давид, пренебрегвайки обидата. — Предоставя ви се последна възможност да се изтеглите мирно.
Ксерн се изсмя.
— О, това ми хареса! Да, да, ще ви оставим за десерт. След това можем да ви изкормим и да ви дадем за храна на лешоядите.
Отново някъде отзад се чу изблик от родиански ругатни.
— Ей, трябва да тръгваме, Карде… време е да направим големия боклук на малки боклучета. До скоро, адмирале!
Връзката прекъсна.
— Не им липсва самочувствие — промърмори Шада.
— Да — съгласи се контрабандисткият шеф. Ръката му докосна рамото й, поколеба се за миг, след това почти неохотно се отпусна върху него. — Съжалявам, Шада — каза, така че само тя да го чуе. — Не трябваше да те забърквам в това.
— Няма нищо — отвърна тя.
Значи така: това беше краят на дългото пътуване. Тогава, изправена пред бластерите на ногрите в Планинската кула, Шада бе готова да умре. Всъщност дори се надяваше да я убият. Тогава смяташе, че това е по-лесният изход. Сега, изправена пред нападащите пирати, тя осъзна, че няма лесни изходи. Нямаше начин да умре, без да изостави отговорност или важна работа недовършена… Тя вдигна очи към Карде. Той гледаше през илюминатора. Лицето му имаше суров израз. Или да изостави приятели… Тя се запита откога бе започнала да мисли за търговеца на информация като за приятел. Нямаше представа, но всъщност отговорът нямаше значение. Важното бе да направят всичко, което бе по силите им, за да оправят бъркотията, която бяха създали. Тя насочи вниманието си обратно към екраните и започна да набелязва първичните и вторичните цели. Флагманските кораби почти бяха влезли в обхват…
— Съобщете на всички кораби — нареди адмирал Давид. — Отбой. Повтарям: отбой.
Шада го погледна изненадано:
— Какво?
— Казах отбой! — повтори адмиралът и на свой ред я погледна изненадан. — Има ли нещо неясно?
Тя понечи да каже нещо остро в отговор, но преглътна думите си, когато Карде леко я стисна по рамото.
— Шада имаше предвид, че „Волният Карде“ не е така маневрен в близост до гравитационното поле, както в открития космос — отвърна той вместо нея. — Както и повечето кораби във флотата ви.
— Това ми е ясно — отвърна адмиралът. — Заповедта остава. Отбой!
— Шефе — обади се Данкин.
Шада отново вдигна поглед. Търговецът на информация гледаше Давид, измервайки военния с очи.
— Предай заповедта, Чин — каза Карде. Гласът му изведнъж бе станал замислен. — Данкин, изтегли се, но остани във формация с другите кораби. Шада, артилеристите да са готови да открият прикриващ огън.
— Слушам — отвърна тя и натисна бутона на интеркома си.
Очите й не се откъсваха от екраните, докато се опитваше да разбере какво става. Обичайната тактическа причина за отбой бе да се примами врагът, за да навлезе в обхвата на наземно базирани оръдия или на наземна засада. Но всички кораби на Ексокрон вече бяха в космоса, а сензорите на Хшиши досега не бяха засекли наземно оръдие с мощност, която бе достатъчна да стигне толкова дълбоко в космоса.
Флотата започна да се изтегля към Ексокрон, както й бе наредено. Някои от въоръжените граждански кораби безполезно пилееха зарядите си по корсарите, които, без да отвръщат на огъня, се насочваха към тях. Шада погледна към Давид, но той или не бе забелязал това, или не го интересуваше. Дали за него гражданските кораби не бяха нищо повече от жертвени агнета?
— Продължете отстъплението — вместо това нареди той. — Всички кораби.
Корсарите вече почти бяха навлезли в обхват, а по-големите кораби зад тях се престроиха в чиста нападателна формация. Вероятно се готвеха да пробият отбраната и да прелетят над по-големите населени центрове на Ексокрон, разгромявайки пътьом жалката въздушна флота на адмирал Дар…
— Продължете отстъплението — повтори Давид. — Тактически екран, моля.
Хшиши изсъска утвърдително и тактическият екран се появи пред него. Защитниците бяха навлезли доста в гравитационното поле на Ексокрон. Вече беше доста късно който и да е от тях да промени решението си и да се опита да избяга в хиперпространството. Това ли целеше адмиралът? Да ги постави в позиция без друг избор, освен да се сражават до смърт?
Шада едва си бе помислила това, когато и последният от нападателите премина невидимата бариера. Сега вече всички бяха принудени да водят битка. Нито нападателите, нито отбранителите щяха да напуснат Ексокрон, без една от страните да бъде напълно унищожена.
— Започват — каза Давид.
Шада погледна към адмирала. На устните й спря горчив отговор. Разбира се, че започваха… И изведнъж Хшиши изръмжа невярващо. Шада се обърна отново към илюминатора. Пиратите нападаха. Но Давид нямаше предвид тях. Зад разбойниците се бе появило нещо друго.
Това, разбира се, беше космически кораб. Не приличаше на нито един от познатите й кораби. По форма машината наподобяваше яйце, бе два пъти по-голяма от машините на мародерите и бе покрита с метални плочи, който й придаваха вид на бронирано морско животно. От корпуса й се подаваха конични издатини, вероятно изпускателни отвори или тегличи, които не бяха разположени в някаква видима симетрия или схема. Върху един от екраните се появи увеличен образ на заплетената подредба на символите и чуждоземните глифографни знаци, покриващи корпуса. Отблизо самият фюзелаж смущаващо много приличаше на нещо живо…
На мостика някой изруга. Много тихо. Шада отново погледна през илюминатора точно навреме, за да види още три такива кораба, които изникваха в космическото пространство. Не изскачаха с характерното псевдодвижение на обикновения скок от хиперпространството, а просто изникваха.
Едва ли не небрежно първият неизвестен кораб застана зад един от мародерите на Рей’кас и с блестящ филигранен синьо-зелен енергиен изстрел го разряза наполовина.
Хшиши изръмжа:
— Какви са тези?
