появата на Траун е била измама, и е решил отново да изчезне.
— Може и да крои план, как да те намери, за да си върне за онова, което направи с хангара и корабите му — предупреди майсторът джедай.
— Не се притеснявам за това — отвърна тя. — Без съмнение може да подмени корабите. А и трябва да ми бъде благодарен, че го спрях да не предаде Ръката на Тарун на Дизра и Флим — Мара сви рамене. — Освен това Фел ми каза да направя това, което смятам, че е най-добро.
Люк се усмихна.
— Едва ли е имал предвид точно това.
— Не нося отговорност за онова, което барон Фел е имал предвид — възрази Мара. — Почти съм убедена, че ако ще правят нещо, то ще е отново да се опитат да ме наемат.
— И, разбира се, да чакат завръщането на Траун.
Мара си спомни мъртвия клонинг, който се носеше в наводнената зала.
— Това може да се проточи.
— Така е — съгласи се Люк. — А ако се уморят да чакат и се свържат с Бастион, ние вече имаме договор с Империята и може би накрая всички заедно ще тръгнем да изследваме онези райони.
— И да се изправим пред онова, което се крие там. Може би ще е много интересно.
Люк кимна и известно време двамата останаха прегърнати и загледани в звездите. Пред очите на Мара пробяга видение. Поглед в бъдещето, тяхното бъдеще, и онова, срещу което им предстоеше да се изправят заедно. Схватките, децата, приятелите, враговете, съюзниците, опасностите, радостите, скърбите… всичко се преплете в жива мозайка и се разтопи в далечината. Поглед в бъдещето, какъвто Мара никога не бе имала досега. Но досега тя не беше и джедай. Очакваха ги интересни предизвикателства.
— Но онова е бъдещето — тихо каза Люк. Топлият му дъх докосна страната й. — А това е настоящето.
Мара се дръпна леко от прегръдката му:
— И като ръководител на джедайската академия и брат на висшия съветник Органа Соло трябва поне да се появиш на церемонията.
Той я погледна намръщен.
— Точно това щях да кажа — призна си Люк. — Май ще трябва да свикваме.
— Все още можеш да се откажеш — посочи Мара.
Той я целуна нежно.
— Невъзможно е. До скоро!
Той остави чашата си и тръгна към вратата.
— Почакай — спря го Мара, отблъсна се от илюминатора и мъчително отмести краткия си поглед в бъдещето. Но както бе отбелязал Люк, това тук бе настоящето. Бъдещето само щеше да се погрижи за себе си. — Ще дойда с теб.
Информация за текста
© 1998 Тимъти Зан
© 2003 Марина Бенева, превод от английски
Timothy Zahn
Vision of the Future, 1998
Сканиране и разпознаване: eeka
Публикация:
STAR WARS: Vision of the Future
© TIMOTHY ZAHN
Cover art copyright © 1997 by Tom Jung
All Rights Reserved
ISBN 954-528-360-2
Всички права са запазени.
Търговска марка и текст © 1997 г. Lucasfilm Ltd.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2385]
Последна редакция: 2007-06-30 21:16:44
