— Ще имаме някои проблеми — призна Карде. — Тъй или иначе, тя ръководеше немалка част от организацията. Но ще се справим.
— Освен това той вече има заместничка — не можа да се сдържи Лея. — Разбра ли, че Шада официално се присъедини към него?
— Да, чух — отвърна Хан и хвърли леко замислен поглед към контрабандисткия шеф. — Помниш ли, веднъж те попитах какво може да те накара да се присъединиш към Новата република? Ти ме попита какво ме е накарало аз да се присъединя…
— Помня — прекъсна го Карде с нетипично за него смущение в гласа. — Бъди така любезен да не забравяш, че не съм се присъединил към Новата република. И връзката ми с Шада не е такава.
— И моята не беше — самодоволно каза бившият контрабандист и прегърна жена си през раменете. — Нищо де. Дай й време.
— Няма да стане — настоя Карде.
— Знам — отвърна Хан.
На схемата на кораба помещението бе обозначено като преден наблюдателен триангулачен пост и служеше за програмиране на прицела, ако неприятелят успееше да унищожи основния сензорен ред. Но тази вечер то бе превърнато в частна обсерватория. Облегната на хладната прозрачна стомана, Мара гледаше звездите и мислеше за резкия завой в живота й.
— Сигурно си даваш сметка — каза Люк, който застана зад нея с две чаши в ръце, — че сигурно всички се питат къде сме.
— Нека се питат — отвърна Джейд и с явно удоволствие вдъхна аромата на чашата, която той й подаде.
Придворните в двора на Палпатин винаги открито се бяха присмивали на горещия шоколад, като го обявяваха под достойнството на елит като тях. Карде и хората му като добри контрабандисти открай време обръщаха гръб на всички безалкохолни питиета. Но той чудесно се връзваше с фермерското минало на Люк. Сгряваше Мара и я изпълваше с усещането за уют, стабилност и сигурност. Прости неща, които й бяха липсвали през по-голямата част от живота й. Мара отпи от чашата си.
— Лея говори ли с теб за сватбата? — попита майсторът джедай, отпи от собствената си чаша и се облегна срещу Мара на илюминатора.
— Още не — тя направи физиономия. — Предполагам, че ще иска грандиозна алдеранска церемония.
Люк се засмя.
— Сигурно ще иска, но едва ли ще очаква съгласие.
— Добре — каза Мара. — Предпочитам нещо тихо, уединено и тържествено. Преди всичко тържествено — подчерта тя. — Като поканим сановниците на Новата република от едната страна и контрабандистите на Карде от другата, сигурно ще трябва да проверяваме за оръжие на вратата.
Люк се разсмя.
— Ще измислим нещо.
— Като стана дума за измисляне — каза Мара, — реши ли какво ще правиш с академията си?
Той обърна очи и погледна през илюминатора.
— Не мога просто да изоставя учениците си — отговори Люк. — Мислех постепенно да я превърна в… как да кажа… подготвително джедайско училище. Място, където начинаещите да научават основите, може би да почерпят опит от по-старшите и да се поупражняват. Щом минат тази фаза, ти, аз и другите инструктори ще довършваме обучението им. Вероятно по същия начин, по който Бен и Йода обучаваха мен — Люк погледна към Мара. — Разбира се, ако пожелаеш да се занимаваш с обучение.
Тя сви рамене.
— Идеята не ме изпълва с въодушевление — призна Мара. — Но сега съм джедай… поне така си мисля… и докато не попълним редиците на инструкторите, преподаването ще бъде част от работата ми — тя се замисли. — Но това ще стане, след като аз самата завърша обучението си.
— Частно ли?
— Надявам се, че да — отвърна Джейд. — Но преди това ще трябва по съответния начин да напусна организацията на Карде. Имам отговорности, които трябва да прехвърля на други. Не мога просто да си тръгна — тя се усмихна. — Нали знаеш? Отговорности и обвързване…
Чувствата му трепнаха.
— Да — тихо каза той.
— Въпреки че, дори когато започна да преподавам, няма да пожелая да остана на Йовин — продължи Мара, докато внимателно изучаваше лицето на Люк. — Може би двамата ще можем да попътуваме из Новата република с по-напредналите ученици и да ги обучаваме пътьом. Така ще сме на разположение да посредничим при внезапно възникнали конфликти и да вършим останалите неща, които се полагат на джедаите. Така и учениците ни ще могат да добият опит в реални ситуации.
— Ще бъде много полезно — каза Скайуокър. — Аз самият бих могъл да се възползвам от това.
— Добре — тя го погледна замислено. — Сега ми кажи какво те тревожи.
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита той. Мислите му се затвориха за нея.
— О, Люк — нежно възкликна Мара. — Бях в главата и в сърцето ти. Вече не можеш да имаш тайни от мен. Нещо стана, когато преди минутка споменах за отговорности и обвързване. Какво има?
— Май още имам някои съмнения за причината, поради която се съгласи да се омъжиш за мен — колебливо отговори майсторът джедай. — Знам защо те обичам и искам да се оженя за теб. Просто ми се струва, че ти няма да получиш толкова много, колкото аз.
Мара погледна тъмната течност в чашата си.
— Мога да кажа, че бракът не е игра на печалби и загуби — каза тя. — Но мисля, че това ще бъде отклоняване на въпроса — Мара си пое дълбоко дъх. — Всъщност, Люк, докато не се сляхме духовно и емоционално по време на битката в клонинговата зала на Траун, дори нямах представа, какво искам. Имах приятели и партньори, но толкова се бях откъснала от всякакви истински емоционални връзки, че не си давах сметка, каква голяма част от живота ми липсва — Мара поклати глава. — Разплаках се, когато „Огънят на Джейд“ се разби, а това беше кораб… предмет и въпреки това се разплаках.
— Не беше просто предмет — тихо възрази Скайуокър. — Това беше свободата ти.
— Е, да — съгласи се тя. — Вярно, представляваше свободата ми, но свобода да избягам от други хора, ако реша, че така искам — Мара погледна към звездите. — В много отношения все още съм емоционално затворена. Ти, от друга страна, си толкова открит, че понякога ме влудяваш. Това искам да науча, и то от теб — тя пристъпи до него и взе ръката му. — Но и това е игра на печалби и загуби. Простата истина е, че това е верният път за нас. Точно както в поговорката, която Строящия с лозници цитира, когато бяхме в пещерите — че много лозници, преплетени заедно, са по-яки от същия брой лозници поотделно. Ние се допълваме съвършено, Люк, от начало до край. В много отношения ние сме две половини на едно цяло.
— Така е — каза той. — Просто не бях сигурен, че и ти го знаеш.
— Знам почти всичко, което знаеш и ти — припомни му Мара. — Фаун беше права… ние сме добър екип. И можем само да станем още по-добър. След няколко години враговете на Новата република ще бягат презглава от нас.
— А те май няма да липсват — Люк стана сериозен и се обърна, за да погледне далечните звезди. — Това е бъдещето ни, Мара… там, в Непознатите райони. Надеждите и мечтите ни, обещанията и възможностите, опасностите и враговете ни. И за момента ние го държим в ръцете си.
Мара кимна, пристъпи още по-близо до него и го прегърна.
— Трябва да решим какво да правим с информацията, която Арту свали. Може да изпратим разузнавателни кораби до някои от световете, които Траун е записал, за да видим какво има там.
— Има логика — призна Люк. — Ще отидем или сами, или под покровителството на Новата република. Трябва да решим и какво да правим с Ръката на Траун.
— Аз мисля да не я закачаме — каза Мара. — Ако онези хора не искат да говорят с нас, последното, което трябва да правим, е да ги насилваме.
— А ако Парк реши вместо това да говори с Бастион?
— Едва ли — поклати глава Мара. — Щом досега не се е свързал, значи е разбрал от новините, че
