направя едно скромно предложение.
Последният страх на Люк бе, че часовите на оръжейните кули на Ръката на Траун щяха да ги забележат, докато издигат похитения кораб от скривалището му, и излитането от Нираван щеше да се окаже още едно състезание със смъртта. Но очевидно чисите още се занимаваха с последиците от унищожението на хангара и работата бе погълнала цялото им внимание.
И двамата с Мара се издигнаха в космоса, без да срещнат никакви препятствия. Мара премести ръчките на хипердвигателя и звездите се превърнаха в линии, които преляха в многоцветната палитра на хиперпространството. Най-сетне поеха към къщи.
— Следваща спирка Корускант — обяви Люк с въздишка и уморено се отпусна в седалката на втория пилот.
— Следваща спирка най-близката база на Новата република или някой от предните постове на Карде — поправи го Мара. — Не знам за теб, но аз искам душ, чисти дрехи и обяд, който да не е от хранителен концентрат.
— Имаш право — съгласи се майсторът джедай. — Май винаги ти си практичната.
— А ти винаги си идеалистът — каза тя. — Сигурно затова работим толкова добре заедно. Като стана дума за практичност, помниш ли, когато Арту се разпищя в залата за клониране?
— Точно преди да се появят стражевите дроиди ли?
— Да. Така и не разбрахме защо се разпищя.
— Ами да разберем тогава — каза Люк, надигна се от седалката и тръгна към дроидната ниша, където бяха свързали малкия астромеханичен дроид с корабния компютър. — Арту, чу дамата. Какво в данните за Непознатите райони те накара да реагираш така?
Арту изчурулика. Думите му се изписаха на екрана на компютъра.
— Казва, че няма нищо общо с Непознатите райони — предаде Люк. — Между другото за тях имало само общи данни.
— Не се надявах да намери много — със съжаление каза Мара. — Не остана достатъчно дълго свързан с компютъра, за да изтегли всичко.
— Е, засега няма да се връщаме за останалото — каза Люк, четейки думите на компютърния екран. — Но има нещо, на което се е натъкнал в един от другите файлове…
— Какво е то? — попита Мара.
— Не може да бъде! — прошепна той, докато четеше. — Мара, той го е намерил. Намерил го е!
— Чудесно. Какво е намерил?
— Как какво? — погледна към нея Люк. — Копието на Траун за унищожението на Каамас.
ГЛАВА 43
След две седмици във втората командна зала на имперския звезден разрушител „Химера“ бе подписано мирното споразумение между Новата република и Империята.
— Продължавам да твърдя, че ти трябваше да си там — каза Хан и прегърна Лея през раменете. Двамата гледаха от другия край на командната зала как Пелаеон и Гаврисом изпълняват церемонията сред множеството държавни сановници. — Ти направи много повече от него.
— Всичко е наред, Хан — отвърна тя и тайно избърса една сълза от ъгълчето на окото си. Мир. След толкова дълги години, след толкова жертви, разрушения и смърт. Най-накрая имаха мир.
— Така ли? — подозрително възрази съпругът й. — Тогава защо плачеш?
Лея му се усмихна.
— Спомени — отвърна жена му.
Той намери ръката й и я стисна утешително.
— Алдеран ли? — тихо попита Хан.
— Алдеран, звездите на смъртта… — Лея стисна ръката му. — Ти.
— Хубаво е да знам, че съм в челната тройка — каза той и огледа залата. — Като стана дума за стари спомени, къде е Ландо? Мислех, че ще е тук.
— Промени решението си — отвърна Лея. — Май Тендра не е останала много доволна от това, че е тръгнал към Бастион с теб, без дори да й каже. За компенсация я заведе на покупки на Селанон — ще избират произведения на изкуството.
Соло поклати глава.
— Силни жени — каза той престорено тъжно. — Винаги постигат своето.
— Внимавай! — предупреди го Лея и го смушка с лакът в ребрата. — Винаги си обичал силните жени. Признай си го!
— Е, невинаги — отвърна Хан. — Добре, добре! Обичам силните жени.
— Какво за силните жени? — попита застаналия до Хан Карде.
— Дружеска семейна дискусия — успокои го бившият контрабандист. — Радвам се да те видя, Карде. Как така не си с високопоставените особи?
— Сигурно по същата причина, поради която и ти не си — отговори търговецът на информация. — Не се вписвам много добре.
— Това скоро ще се промени — увери го Лея. — Особено сега, след като си уважаван гражданин. Между другото как успя да убедиш Бел Иблис и Гаврисом да създадат общо разузнаване?
— Така както убедих и Пелаеон — отвърна Карде. — Просто изтъкнах, че ключът към стабилния мир се крие в това двете страни да са сигурни, че нито една от тях не крои заговор срещу другата. Бастион няма доверие във вашата разузнавателна мрежа, а и Корускант няма доверие в тяхната — контрабандистът сви рамене. — Възниква нуждата от трета страна — нас, — която е безпристрастна и към двата режима и в същото време е добре оборудвана да събира и да обработва информация. Сега просто ще я подаваме на двете правителства, вместо да я продаваме на частни купувачи.
— Мисля, че може да се получи — предпазливо каза Хан. — Бюрото за кораби и услуги работи независимо от години, без да се замесва политически нито с Империята, нито с Новата република. Можете да се справите.
— Харесва ми това, че ще получаваме същата информация за нашите системи, която ще давате и на Бастион — отбеляза Лея. — Това ще допълни данните, които наблюдателите ни изпращат, и ще ни помогне да следим какво правят правителствата на различните системи и сектори. Така по-лесно ще забелязваме проблемите, преди да са се разрасли твърде много, за да ги решим.
— Да — мрачно се съгласи съпругът й. — Това, че документът за унищожението на Каамас, който донесоха Мара и Люк, забави партизанските войни, не значи, че те няма пак да избухнат.
— Все пак се надявам да бъдат по-предпазливи, след като всички видяха колко лесно старите им противници са били манипулирани от Дизра и Флим — посочи Лея. — Знам за най-малко осем конфликта, участниците в които са подали молби в Корускант за посредничество.
— Може също да зависи и от това, колко дълго ще продължи процесът — каза Карде. — Малко съм изненадан, че толкова много от подсъдимите са още живи.
— Ботанците се радват на дълголетие — отвърна Лея. — Сигурна съм, че точно тези ботанци съжаляват за този факт.
В другия край на залата Бел Иблис и Гент разговаряха с Пелаеон. Хакерът изглеждаше много притеснен от включването му в такова, според мнението му „отбрано общество“. Зад тях Чубака търпеливо усмиряваше Джейсън, Джейна и Анакин, докато децата разгорещено споделяха с Баркимк и още двама ногри приключенията от последното си посещение на Кашиуук.
— Между другото Люк каза ли ви къде е намерил копието на документа? — попита търговецът на информация. — Не можах да изкопча нищо от Мара.
— Не, и двамата с Мара са много потайни по този въпрос — отговори Лея. — Люк каза, че трябва да помислят, преди да ни съобщят някои подробности. По всяка вероятност има нещо общо със странния кораб, с който се върнаха.
Хан се прокашля.
— Като стана дума за Люк — обърна се той към търговеца на информация — и за силни жени — добави бившият контрабандист, усмихвайки се на съпругата си, — как ще се справи организацията ти без Мара?
