смъртта. Вие бяхте най-непосредствената заплаха до него.
Дасима изсумтя.
— Аз съм мистрил, Талон Карде. С радост съм предоставила живота си в служба на народа ми.
— Нима! — контрабандистът погледна към най-младата жена от трите. — И вие ли не смятате, че животът ви заслужава малко признателност?
— Не намесвайте Кароли — отсече мистрилската ръководителка. — Тя няма какво да каже по този въпрос.
— А! — каза Карде. — Войници без глас и мнение. Удивително близки до философията на имперските щурмоваци.
— Кароли веднъж вече остави Шада да избяга — отвърна Дасима и изгледа ядно Кароли. — Има късмет, че не е наказана за това.
— О, да — тихо каза Карде. — Какъв късмет!
Очите на ранената жена проблеснаха.
— Ако сте свършили…
— Не съм — прекъсна я търговецът. — Изглежда, смятате, че животът на мистрилите не струва нищо. А репутацията им?
Тя присви очи.
— Какво искате да кажете?
Той махна към Флим.
— Щяхте да се съюзите с тези хора. Щяхте да бъдете измамени от сладки приказки, прах в очите и един актьор.
И не си правете труда да отричате: член на единайсетте не пътува от Емберлене ей така, за да си поддържа формата.
Дасима отмести очи от него.
— Решението все още подлежи на разискване — тихо отвърна тя.
— Радвам се, че е така — каза контрабандисткият шеф. — Защото, дори ако собствената ви репутация не означава нищо за вас, помислете си какво би означавало да свържете Мистрил с отмъстителен човек, като моф Дизра. Колко време смятате, че щеше да мине, преди да ви превърне в лични командоси на смъртта?
— Това никога нямаше да стане — категорично отговори Кароли. — Никога не бихме паднали толкова ниско, дори под заплаха.
Шада се раздвижи.
— А защо искаше да ме спреш на покрива на комплекса „Резинем“? — тихо попита тя.
— Това е друго — възрази Кароли.
Шада поклати глава.
— Не е друго. Опрощаването и съдействието при убийство са равносилни на извършването му.
— Права е — каза Карде. — Веднъж тръгнали по този път, щяхте да сложите край на Мистрил. Щяхте да изгорите мостовете към всеки потенциален клиент и когато сапуненият мехур на Флим се спукаше, а това неизбежно щеше да стане, щяхте да останете с празни ръце. А с края на Мистрил щеше да дойде и краят на Емберлене.
Той кръстоса ръце и зачака. След няколко секунди мистрилската ръководителка се намръщи и попита:
— Какво искате?
— Искам да приберете отрядите, които търсят Шада — отвърна контрабандистът. — Каквото и да е предполагаемото й престъпление срещу вас, то трябва да бъде опростено и смъртната й присъда отменена.
Дасима изкриви уста.
— Искате твърде много.
— Дадохме много — припомни й Карде. — Договорихме ли се?
Тя се поколеба, след това кимна с нежелание.
— Добре. Но тя няма да бъде възстановена като мистрил нито сега, нито когато и да било. И никога няма да се върне на Емберлене — и обърна гневен поглед към Шада. — Отсега тя е жена без дом.
Карде погледна към Шада. Лицето й бе изпънато, устните здраво стиснати. Тя отвърна на погледа му, без да трепне, и кимна.
— Значи — каза той — ще трябва да й намерим нов дом.
— С вас ли? — Дасима изсумтя. — С контрабандист и продавач на информация? Ето колко ниско може да падне един мистрил.
На Карде не му се наложи да измисля отговор. Край него настъпи оживление и той бе внимателно, но решително изместен от медицинския екип, който наобиколи ранената жена. Контрабандисткият шеф направи път и прехвърли вниманието си към охранителния отряд, който също бе пристигнал на мостика. Съвършено професионално охранителите претърсиха Флим и Дизра за скрити оръжия, сложиха им белезници и ги отведоха към задния турболифт. Втората група от тях отнесе тялото на Тирс.
— Карде.
Той се обърна и видя върховния командващ, който крачеше към него по командната пътека.
— Трябва да отида на „Странстваща авантюра“ да разговарям с генерал Бел Иблис — каза Пелаеон, докато се приближаваше. — Но преди това исках да обсъдим цената на информацията за Тирс и Флим.
Търговецът на информация сви рамене.
— За пръв път в живота си, адмирале, не знам какво да кажа — призна той. — Информационният чип ми беше подарък. Струва ми се малко недостойно да взема от вас пари за него.
— О! — Пелаеон го погледна замислено. — Подарък от онези същества, чийто кораб изкара ума на сензорния ми офицер при Бастион ли?
— От техен партньор — уклончиво отвърна Карде. — Нямам право да обсъждам подробностите.
— Ясно — каза адмиралът. — Все пак, като оставим етиката… което намирам за похвално… бих искал да ви благодаря с нещо по-конкретно от думи.
— Ще гледам да измисля нещо — контрабандистът махна към звездния разрушител от другата страна на илюминаторите на „Неумолим“. — Междувременно мога ли да попитам какво ще обсъждате с генерал Бел Иблис?
Пелаеон леко присви очи, но след това сви рамене.
— Все още е строго поверително, разбира се. Но като ви познавам, не може съвсем скоро да не научите. Предлагам мирно споразумение между Империята и Новата република. Време е тази дълга война най-сетне да свърши.
Карде поклати глава.
— Виж ти какви неща стават, когато ме няма в известните райони на галактиката — философски отбеляза той. — Адмирале, подкрепям идеята ви от все сърце. И ви желая успех.
— Благодаря ви — отвърна Пелаеон. — Чувствайте се свободен да си тръгнете, когато пожелаете. Дотогава позволете на екипажа си да се възползва от удобствата на „Неумолим“. И още веднъж ви благодаря.
Той тръгна към турболифта. Карде го изпрати с поглед, след това се обърна към Шада. Медицинският екип бе приключил предварителната си работа и помагаше на ранената да легне на носилка. Шада остана на командната пътека, загледана след тях. На лицето й бе изписана неподправена болка. Болката на човек, който гледа как последният член от семейството му си отива.
И изведнъж на Карде му хрумна нещо. Нещо голямо, бе казала Шада на Кардас. Нещо, за което да се държи, на което да служи и да се уповава. Нещо по-достойно и благородно от контрабандисткия живот. Нещо различно…
— Адмирал Пелаеон — извика търговецът на информация и забърза към задния мостик. — Адмирале!
Върховният командващ спря при отворените врати на турболифта.
— Моля?
— Мога ли да дойда с вас на „Странстваща авантюра“? — Карде пристъпи до него. — Искам да ви
