положението и престижа си — майорът се обърна. — Нали разбирате, капитан Дория? — попита той. — Траун дойде при вас, не при Пелаеон, защото не може да го понася. Дойде при вас, Налгол и другите, а не при него.
Дория отмести очи към Пелаеон. На лицето на капитана бяха изписани напрежение и объркване.
— Адмирале, винаги съм имал доверие на думата и преценката ви — каза той. — Но в този случай…
— На този информационен чип има още един файл, който представлява интерес — продължи върховният командващ и погледна към бившия гвардеец. — Той е от същия източник.
Представлява служебното досие и житейската история на имперски майор Гордън Тирс.
Много бавно Тирс се обърна към него. Този път жаждата за убийство в очите му бе недвусмислена.
— И какво може да се научи от този файл? — попита меко майорът.
— Например това, че майор Тирс е бил един от най-добрите бойни щурмоваци на Империята — отвърна му Пелаеон. — Че постиженията му го издигат до команден пост далеч по-бързо от установената процедура. Че на двайсет и четири години е бил избран да служи на императора като един от елитните кралски гвардейци. Че предаността му към Новия ред на Палпатин е била безусловна — адмиралът леко повдигна вежди. — И че като част от щурмовия отряд е участвал в кампанията на Траун срещу Дженерис и е загинал в сражение. Преди десет години.
Мостикът отново потъна в тишина, родена този път от пълно изумление.
— Ти си клонинг! — гласът на Дизра бе почти неузнаваем.
— Ти си клонинг!
Тирс отмести поглед от върховния командващ към имперския моф. От устата му излезе кратък измъчен смях.
— Клонинг! — повтори той подигравателно. — Клонинг! Вие ли го казвате, Дизра? Клонинг! Нищо не знаете! — той огледа командната зала. — Никой от вас не знае. Аз съм не просто клонинг! Аз съм нещо много специално. Специално и велико.
— Защо не ни разкажете какво е специалното и великото — тихо го подкани Пелаеон.
Майорът се обърна към него.
— Аз трябваше да бъда първият от ново поколение — отсечено каза той. — Първият от класата на пълководци, за които галактиката не е чувала. Пълководци, съчетаващи бойната сила на щурмоваците и тактическия гений на Траун. Щяхме да предвождаме, щяхме да завладяваме и никой нямаше да е в състояние да ни се изпречи — жестовете на бившия гвардеец започваха да стават отривисти от възбудата. — Не разбирате ли? — извика той. Очите му се стрелкаха към всеки един от офицерите и матросите, които го гледаха с възхита или погнуса. — Траун взе Тирс и го клонира, но вложи и нещо от себе си. Прибави част от собствения си тактически гений към скоростното обучение и го вмъкна в съзнанието на Тирс — той отново се завъртя към мофа. — Видяхте го, Дизра! Независимо дали го знаехте или не! Видяхте го! Аз ви манипулирах от самото начало… не разбирате ли? От първата минута, в която ви станах адютант! Всички пиратски нападения… сделките с хищните птици… това бях аз. Всичко направих аз. Не го усетихте… дори не го предположихте… но аз ви нашепвах предложения и ви подавах нужните данни в нужния момент, за да правите онова, което аз желаех. Всички вие също го видяхте — извика майорът и се обърна към останалите. — Аз водех тактиката, не Флим. Не червеноокият фигурант. През цялото време бях аз! Добър съм… Траун ме създаде такъв. Мога да го направя — очите му се впиха в Дизра. — Говорите за Ръката на Траун, последното му оръжие — продължи той. Гласът му бе почти умолителен. — Аз мога да бъда Ръката на Траун. Мога да бъда самият Траун. Аз мога да победя Новата република… знам го.
— Не, майоре — каза Пелаеон. — Войната свърши.
Тирс отново се завъртя, за да го погледне.
— Не! — изръмжа той. — Не е свършила! Не може да свърши, докато не разбием Корускант! Докато не отмъстим на бунтовниците!
Върховният командващ го гледаше. Съжаление и погнуса се смесваха в погледа му.
— Изобщо не разбирате — тъжно каза той. — За Траун отмъщението никога не е било важно. Целта му бяха редът и стабилността, както и силата, която произтича от единството и общата цел.
— А вие откъде знаете от какво се е интересувал Траун? — с насмешка попита майорът. — Вие имате ли част от съзнанието му в себе си?
Пелаеон въздъхна:
— Казахте, че сте първият от класата на пълководците. Знаете ли защо няма други?
Тирс отмести поглед от него.
— Времето му изтече — отвърна той. — Умря при Билбринджи. Вие го оставихте да умре при Билбринджи!
— Не — адмиралът леко вдигна информационния чип в ръката си. — Вас ви е създал два месеца преди смъртта си… имал е предостатъчно време да създаде и други. Но не го е направил, защото експериментът е излязъл неуспешен.
— Не е възможно — промълви бившият гвардеец. — Аз не съм провал. Погледнете ме… погледнете ме! Аз съм точно това, което той искаше.
Пелаеон поклати глава.
— Той искаше предводител, блестящ в тактиката — кротко каза той. — А е получил щурмовак, блестящ в тактиката. Вие не сте предводител, майоре, според самия вас вие сте просто манипулатор. Нямате далновидност, а само жажда за отмъщение.
Тирс зашари с очи по мостика, сякаш търсеше подкрепа.
— Няма значение — заяви той. — Важното е, че мога да свърша работата. Мога да победя бунтовниците. Само ми дайте още малко време!
— Време няма — без да повишава глас, но и категорично каза Пелаеон. — Войната свърши — той погледна Ардиф. — Капитан Ардиф, моля повикайте на мостика охранителния отряд — адмиралът понечи да се обърне…
В този момент Тирс се хвърли. Младата жена до него бе първата му жертва. Тя се преви от болка, когато той заби с всичка сила юмрука си в стомаха й. Със същото движение изби бластера, който изневиделица се бе появил в ръката й, и го извъртя, за да простреля по-възрастната жена, докато по- младата падаше на палубата. След това се обърна и насочи бластера към Пелаеон. С крайчеца на окото си върховният командващ улови движението…
И бившият кралски гвардеец политна назад, пищейки от гняв и болка. Ръката, с която държеше оръжието, се отметна настрани, изстрелът пропусна целта си, а самият бластер излетя от хватката му, плъзна се по пода на палубата и падна в щирбордовия трап.
От скривалището си зад гърба на върховния командващ, се показа Шада Дукал, плъзгайки се безшумно по палубата.
Тирс дори не си направи труда да хване лакираната дзенджийска игла, която се полюляваше, вързана за китката му, от която сега течеше кръв. Той изкрещя нещо неразбрано, изви пръсти като нокти на хищник и се хвърли.
Пелаеон инстинктивно направи крачка назад. Но всъщност не беше необходимо. Шада вече пресрещаше майора по средата на пътя му. След мигновен ръкопашен бой всичко свърши.
— Капитан Дория, извикайте на мостика медицински екип — нареди адмиралът. В това време Шада прекрачи натрошеното тяло на майора и бързо коленичи до ранената жена. — След това наредете на всички имперски части незабавно да прекратят огъня.
— Слушам, сър — колебливо каза Дория. — Все пак…
Флим вдигна ръка.
— Това, което се опитва да каже капитанът, адмирале, е, че всички очакват такава заповед да дойде от върховния адмирал Траун — каза актьорът. — Ако ми позволите?…
Върховният командващ имперската флота махна с ръка. Флим се обърна към свързочника в трапа и кимна.
— Говори върховният адмирал Траун — каза той със съвършения си глас. — До всички части: прекратете огъня! Повтарям, прекратете огъня! Генерал Бел Иблис, моля наредете на частите си да направят същото. След това се пригответе да говорите с адмирал Пелаеон.
Актьорът си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Заедно с въздуха го напускаше и излъчването на
