— Край — каза Соло. — Излъчете съобщението.
Елегос се позакашля:
— Не вярвам, че ще е необходимо.
Без да разбира какво става, Хан се обърна напред. И затаи дъх. Идвайки от Ботауи, към тях стремително се приближаваше група от десетина тежковъоръжени бойни кораба. Интеркомът изпука.
— Хан — чу се гласът на Ландо.
— Да, Ландо — отвърна бившият контрабандист. — Пазете се… там има скрит имперски звезден разрушител.
— Разбрах — отвърна Ландо. — Тези изтребители с теб ли са?
Хан се усмихна.
— Да. Можеш ли да извикаш още подкрепление?
— Капитан Соло, говори сенатор Миатамиа — обади се нов глас. — Предаваме предупреждението ви до всички кораби съюзници на Диамала и молим за съдействието им.
— Чудно! — каза бившият контрабандист. — Предлагам ви да поканите и Ишори да се присъедини към купона. Ще имаме нужда от всички…
— Хан — прекъсна го гласът на Лея, който прозвуча едновременно изтощен докрай, напрегнат и успокоен. — Хан, как си?
— Добре съм, скъпа — успокои я той. — Още ли си при ишорците?
— Да — отвърна жена му. — Капитанът още не е сигурен… — тя внезапно млъкна.
— Лея — повика я съпругът й.
— Няма значение — продължи тя. В гласа й се появиха твърди нотки. — Мисля, че вече не изпитва никакви съмнения.
Бившият контрабандист се намръщи, обърна „Хилядолетен сокол“ и погледна назад. След като засадата на звездния разрушител бе разкрита, той бе свалил маскировъчния си щит.
Само че от кометата се отделяше не само един звезден разрушител. Флотата на Новата република приближаваше към три.
Хан си пое дълбоко дъх.
— Добре — каза той. — Това вече ще е битка!
ГЛАВА 41
— Доклад от командването на базата, адмирале — доложи свързочникът от бакбордовия трап. — Вражеският звезден разрушител е поразил още две гнезда на прехващащите лъчи.
— Ремонтните работи на тези гнезда да започнат незабавно — хладно заповяда Траун. — Наредете на командването на базата да прехване обекта с още три лъча.
Застанала на командната пътека малко вляво зад Дизра, Палома Дасима едва чуто каза нещо на Кароли Дълин.
— Въпроси ли имате? — попита мофът и направи крачка към двете мистрили.
По-възрастната кимна към върховния адмирал:
— Казах на Кароли, че това не ми харесва. Той си играе с тях. Защо просто не ги взриви и да се приключи.
— Върховният адмирал Траун е много изискан човек — каза Дизра, като се надяваше, че надменността на тона му щеше да я обезсърчи да задава повече въпроси, на които не можеше да отговори.
Всъщност той не беше наясно какво целеше Тирс с този ход. Но майорът стоеше до Траун, както подобаваше на един добър адютант. Така че вероятно всичко вървеше по план. Върховният адмирал сигурно чу коментара. Той пошепна нещо на Тирс, който кимна в знак на съгласие. След това се обърна и пристъпи към Дизра и двете мистрили.
— Адмирал Траун чу въпроса ви и ме помоли да ви обясня причините за действията му — каза майорът и застана до Дасима, откъдето можеше да наблюдава опитите на Бел Иблис да се измъкне от капана. — Целта му не е да унищожи генерал Бел Иблис. Тъкмо обратното, той иска генералът да предаде кораба и екипажа си невредими — бившият гвардеец махна към канонадата отвън. — Но както можете да се уверите, Бел Иблис е горд и упорит мъж. Първо трябва да бъде убеден, че няма шансове срещу потенциала на тази база, и адмирал Траун му дава възможност да направи най-доброто, на което е способен.
— Като му покаже безсмислието на съпротивата — каза Дасима. Думите й не показаха, че е много доволна от обяснението, но поне възмущението бе изчезнало от гласа й. — И сипва сол в раната, като всеки път, щом Бел Иблис порази някое гнездо, той увеличава броя на прехващащите лъчи.
— Точно така — потвърди Тирс. — Адмирал Траун винаги се е отнасял с уважение към противниците си.
— И, естествено, далеч по-добре към съюзниците си — добави Дизра. Нямаше да навреди, ако припомнеше на Дасима защо бе тук.
— Адмирале — отново се обади свързочникът от трапа. — Получихме съобщение от координатора на външната отбранителна линия. Спешно иска помощ, за да се справи с група изтребители, преминали зад линията му.
Дизра хвърли стреснат поглед към майора зад главата на Дасима.
— Изтребители? — повтори мофът.
— Не зная за какво става дума — отвърна Тирс с напрегнат глас. Той понечи бързо да се върне при върховния адмирал, но бе спрян навреме от бързия предупредителен поглед от страна на Дизра. Нямаше нужда бившият гвардеец да издава ролята си. Мофът вече бе предупредил и двамата си партньори. А актьорът знаеше как да повика майора, ако имаше нужда от него. А и поне за момента върховният адмирал сякаш държеше събитията под контрол.
— Какви са изтребителите, лейтенант? — попита той. Гласът му бе спокоен и все пак в него се усещаше известна нервност.
— Казва, че е доложил за пробива на генерал Хестив преди десет минути — объркано отвърна свързочникът. — Очевидно са се промъкнали под прикритието на един от товарните ни кораби.
— Един от товарните ни кораби ли? — попита Траун.
— Имперски товарен кораб, сър — бързо се поправи свързочникът. — Вероятно кара доставка. Координаторът докладва, че корабът е дал всички кодове за достъп.
— Не се съмнявам в това — каза адмиралът. Червените му очи проблеснаха. — А генерал Хестив просто е забравил да ни предаде информацията, така ли? — погледът му потърси Тирс. — Майор Тирс?
— Да, сър — отривисто каза адютантът и бързо пристъпи напред, схващайки намека. — Да установя ли местонахождението на товарния кораб?
— Ако обичате — дрезгаво каза Траун, на свой ред схващайки намека.
И тогава, все още загледани в посоката на малката група, събрана на командната пътека, блестящите му червени очи се разшириха. Дизра се свъси…
— Не си правете труда, майоре — каза нечий познат глас зад гърба му. — Въпросният товарен кораб в момента се намира в хангар номер седем на кораба ви.
Бавно, невярващо, Дизра се обърна. Не можеше да бъде. Не можеше да бъде. Но беше. Стоеше там, точно под свода, който ги отделяше от задния мостик.
Адмирал Пелаеон.
Елементът на изненада отмина. Краят на братоубийствената битка над Ботауи дойде по-бързо, отколкото се бяха надявали агентите на Империята. Последните изстрели затихнаха пред очите на Лея, когато воюващите осъзнаха по-голямата опасност, намираща се до фланга им.
Но макар и краткотрайна, битката бе взела своята дан, осъзна Лея, докато изучаваше тактическите екрани на „Надмощие“. От почти двестате кораба, влезли в битката, сто и десет се подреждаха за сражението срещу напредващите към тях три имперски звездни разрушителя.
— Превъзхождат ни във въоръжението, нали? — тихо попита застаналият до нея Гаврисом.
— Май да — призна тя. — А и нашите са вече поизтощени от битката, докато трите звездни разрушителя са със свежи сили.
— И не всички ще продължат, след като пресметнат шансовете за успех — отбеляза президентът и
