че по-високата маневреност в открития космос е благоприятна за отбраната им.
— Добре — каза Калризиан. — И в двата случая не можете да ги оставите да тръгнат.
— Диамалците не търсят отмъщение — отвърна сенаторът. — Ние осуетихме с нищо непредизвиканата им атака срещу Ботауи. Засега това е достатъчно.
— А опасността, за която ви предупредих? — попита бившият комарджия. — Обзаложихме се за нея, забравихте ли?
— Ако съществува такава опасност и ишорците наистина са тръгнали да я търсят, със сигурност ще я открият някъде по пътя — равно отговори Миатамиа. — Няма причина който и да е даималски кораб излишно да се излага на опасност.
Ландо гледаше отдалечаващия се кораб през илюминатора. На каквото и цена да го бе постигнала, Лея бе успяла да накара „Надмощие“ да тръгне към кометата и скритата там от Империята изненада. Като се имаше предвид, че Траун дърпаше конците, изненадата щеше да е паметна. И почти със сигурност твърде голяма, за да се справи един-единствен ишорски кораб с нея…
— Ясно — каза Ландо, опитвайки се гласът му да звучи нехайно, като на незаинтересован от развоя на събитията. — Сигурно и ишорците са доволни от възможността да се отдалечат от вас.
— Какво значение има как виждат нещата ишорците? — попита Миатамиа.
— О, никакво — сви рамене Ландо. — Просто си мислех, че ако искат истинска битка, трябва да извикат подкрепление, а щом излязат от комуникационното ви заглушаване, ще имат такава възможност.
Ушите на сенатора се свиха.
— Няма да направят такова нещо.
— Защо? — попита Ландо. — Забравихте ли, че според тях цялата ботанска раса трябва да плати за унищожаването на Каамас. Ако бях на тяхно място, щях да реша, че космосът над Ботауи е идеалното място за разискване на различията с диамалците — той кимна към планетата под тях. — Особено след като планетарният щит е отчасти свален. Що се отнася до ишорците, всяка отломка от евентуалната космическа битка, която падне в незащитения район, за тях е чиста печалба.
Миатамиа вече бе на интеркома и настоятелно говореше в микрофона. Ландо погледна през илюминатора и затаи дъх… Двата диамалски кораба вляво и вдясно от тях тромаво се обърнаха към отдалечаващия се ишорски боен кръстосвач и потеглиха след него. Миг по-късно усети лекото потрепване на палубата под краката си и „Усърден размисъл“ също се отправи натам.
— Ще задържим заглушаването, докато генераторът на Древстран не бъде поправен — заяви сенаторът и се върна при Калризиан. — След като това стане, ще бъдат свободни да си тръгнат, ако желаят.
— Добре — каза Ландо. — Само трите кораба ли ще ги последват?
Миатамиа погледна през илюминатора.
— Предложих на капитана да повика всички диамалски кораби.
— А ако не съм прав?
Сенаторът помръдна уши.
— Както ви казах и преди, неочакваното понякога се случва — спокойно отвърна той. — Диамалците смятат, че са подготвени за такива случаи.
— Дръжте се! — извика Хан и рязко завъртя щурвала на „Хилядолетен сокол“ надясно и веднага след това наляво.
Полза нямаше. Прехващащият лъч здраво държеше кораба. Бившият контрабандист протегна ръка към оръжейната конзола и промени прицела на горния турболазер, който стреляше без прекъсване към звездния разрушител. Подобно на маневрите и огънят нямаше никакъв ефект.
— Индикаторът на бакбордовия стабилизатор отново мига — съобщи Елегос, надничайки към контролното табло. — Може сериозно да го повредите, ако продължите така.
Хан преглътна едно проклятие. Да, можеше да изгори стабилизатора. Можеше също така да запали или да стопи някоя част от подсветлинния двигател или да спука корпуса. Но нямаше друг избор, освен да направи всичко, което бе по силите му, за да се откопчи, дори ако трябваше да извади душата на „Хилядолетен сокол“. Невидим зад маскировъчен щит звезден разрушител означаваше засада… а последното, което щяха да оставят скритите в засада имперски сили, бяха свидетели. Елегос явно още не бе стигнал до този извод.
— Може би трябва да направим опит да се предадем — предложи каамасецът.
— Така ли? — отвърна Хан. — Защо?
— За да предотвратим унищожението си, разбира се — каза доверителят. — Освен това Кариб и неговата група май вече са го сторили.
— Какво искате да кажете? — попита Соло и се смръщи, оглеждайки небето. Твърде зает със собственото си спасение, той напълно бе загубил представа за действията на другия товарен кораб.
— Не се съпротивяват на прехващащия лъч — обясни Елегос и посочи през илюминатора.
Доверителят беше прав. Товарният кораб на Кариб бе вдясно от тях, значително по-близо до тъмния корпус на звездния разрушител, и не правеше никакви опити да се освободи. В това нямаше никаква логика. Кариб със сигурност знаеше много по-добре от Хан, че за капитулация и дума не можеше да става. Да не би Девист и останалите да бяха вече убити? Или новозаявената им вярност към Лея и Новата република е била номер?
— Соло — дойде нечий глас през високоговорителя. — Кариб е. Пригответе се.
— За какво?
— Вие за какво мислите? — отвърна Девист — И слушайте, ако не останем живи, искам да се погрижите за семействата ни. Разбрахме ли се?
Хан хвърли поглед към Елегос. Какво…?
— Да — отговори каамасецът, навеждайки се към микрофона на комуникационната конзола. Беше не по-малко объркан от Хан, но, изглежда, искаше да подкрепи мъжете на борда на другия кораб. — Не се притеснявайте.
— Добре. Радвам се, че се запознахме.
Интеркомът изпука и връзката прекъсна. Хан погледна към кораба на Кариб. Внезапно предчувствие го накара да изтръпне… И тогава „Действие 2“ експлодира.
Той чу Елегос да ахва до него.
— Какво…
— Само гледайте — прекъсна го Хан и сграбчи шурвала. — И както каза той, пригответе се.
Пламъкът и прахът от експлозията се разсеяха, отнесени от освободения въздух от вътрешността на кораба или захванати от прехващащия лъч… И изведнъж от облака отломки излетяха десетина имперски изтребителя прехващачи.
На офицерите на Империята им трябваха не повече от пет секунди, за да реагират на новата неочаквана опасност. Но в този случай пет секунди бяха много време. Изтребителите прелетяха близо до корпуса на звездния разрушител, избягвайки с невероятна лекота френетичния турболазерен огън и системно поразявайки гнездата на прехващащия лъч. Хан гледаше в захлас. Възкръснаха спомените му за легендарните пилотски умения на барон Фел. Само че този път там имаше десетина барон Феловци. С разтърсване, от което зъбите му изтракаха, „Хилядолетен сокол“ бе освободен от невидимата хватка.
— Дръжте се! — изкрещя Соло, изви кораба в рязък вираж и подаде мощност на подсветлинния двигател. Турболазерите на звездния разрушител започнаха да стрелят след него, виждайки, че жертвата им се изплъзва, и Хан бързо завъртя кораба около оста, докато стремглаво се носеше към невидимия край на маскировъчния щит. — Още ли сте готов да предадете съобщение на онези идиоти около Ботауи? — добави бившият контрабандист, наблюдавайки индикатора на задния дефлекторен щит.
Ако щитовете не можеха да издържат, докато се окажеха на безопасно разстояние, имперските офицери все още можеха да спечелят битката.
— Готов съм — отвърна Елегос. — Веднага щом…
Той прекъсна думите си и ахна. Хан извърна глава, когато познатият силует на имперски изтребител прехващач изведнъж се появи до тях. Той инстинктивно посегна към оръжейната конзола… И отпусна ръка точно навреме. Върху слънчевите панели на изтребителя ясно се виждаха изрисувани отличителните знаци на Новата република. До него останалата част от групата на Кариб заемаше позиции по фланга…
Тъмнината наоколо изведнъж изчезна и те отново бяха заобиколени от звезди.
