властност и водачество. Той отново стана просто човек. Със син грим и бяла униформа. Върховният адмирал Траун отново загина.
— На вас, адмирале, мога да изразя — Флим тръгна към Пелаеон по командната пътека — радостта си от присъствието ви тук. Това беше един кошмар за мен. Абсолютен кошмар.
— Разбира се — пресипнало отвърна Пелаеон. — Ще имате време да ми разкажете за бедите си.
Актьорът леко се поклони.
— С нетърпение очаквам този момент, сър.
— Да — отвърна върховният командващ и погледна към Дизра. — Аз също.
ГЛАВА 42
Силното шуртене се превърна в тихо бълбукане, а водата продължаваше да се покачва бавно, но неотклонно. В равен ритъм прозвучаваха цопванията на камъчетата, които лазерният меч на Люк откъртваше от върха на купола.
— Според мен си губиш времето — каза Мара, след като един по-голям отломък цопна във водата и звукът му прокънтя в залата. — Нагоре е само скала.
— Май си права — призна Люк и се опита да я прегърне още по-плътно през раменете. Подгизнали до кости, двамата трепереха във влажния въздух. — Надявах се да стигнем до главния генератор, но явно не е тук.
— Сигурно е на двайсетина метра зад нас — каза тя. Зъбите й изтракаха. — Няма да успеем да стигнем навреме. Чувстваш ли болка в ушите?
— Лека — отвърна Люк, с нежелание деактивира лазерния меч и го повика отново в ръката си. Дупката в тавана бе последната му идея. — Въздухът се сгъстява. Допълнителното налягане би трябвало да позабави качването на водата.
— И да ни изкара очите от орбитите — Мара кимна към отсрещната стена. — Според теб има ли вероятност таванът на залата да е над равнището на езерото? В такъв случай можем да прокопаем хоризонтален тунел.
— А в противния ще ускорим удавянето си — отбеляза Люк. — Както и да е. Май не сме достатъчно високо.
— Съгласна съм — със съжаление призна Мара и се наведе над рамото му, за да погледне към астромеханичния дроид.
— Много жалко, че загубихме електронния бележник. Можехме да помолим Арту да направи някои сензорни проучвания. Пак можем да го помолим, но няма да можем да разберем резултатите.
— Почакай — каза джедаят. Изведнъж му хрумна още нещо.
— А проходът, през който влязохме първия път? Можем да изпратим Арту там с лазерния ми меч, за да го разшири.
— Няма да стане — поклати глава Мара. Няколко кичура мокра коса, разлюлени от движението, леко плеснаха Люк по бузата. — Цялата тази част е кортосна руда. Проверих я още първия път, когато минахме оттам.
Майсторът джедай направи физиономия.
— И на мен самия ми се стори твърде лесно.
— Нима не е винаги така? — попита Мара. Иронията прозвуча странно през тракащите й зъби. — Много лошо, че нямаме подръка тъмен джедай, когото да убием. Помниш ли експлозията, която предизвика Кбаот, умирайки?
— Да — механично отвърна Люк, загледан в пространството. Лудият джедай клонинг Хорус Кбаот, нает да се бори срещу Новата република от върховния адмирал Траун. Траун. Клонинг…
— Мара, ти каза, че структурата на кортосната руда не е много здрава. Каква точно е здравината й?
— Поддаваше под краката, докато вървяхме през прохода — отвърна тя и го погледна объркано. — Иначе нямам ни най-малка представа. Защо?
Люк кимна към големия воден басейн под тях.
— Разполагаме с много вода, а тя не се свива колкото въздуха. Ако успеем да предизвикаме достатъчно силен трус, ударната вълна трябва да стигне до тунела. Стига да е достатъчно силна, може да срути всичко.
— Звучи чудесно — съгласи се Мара. — Дребният проблем е: как да предизвикаме труса?
Люк събра сили.
— Ще прережем прозрачната стомана и ще наводним клонинговата ниша.
— О, звезди! — тихо простена Мара. И въпреки отпадналостта си усети как се сепна, щом осъзна смисъла на думите му. — Люк, вътре има фузионен генератор „Браксон Фипс 590“. Ако го наводниш, ще предизвикаш толкова силен трус, че няма да знаеш какво да правиш с него.
— Знам, че е рисковано — каза той. — Но мисля, че е единственият ни шанс — Люк пусна рамото й, потрепервайки от допира на мокрите си дрехи до кожата, и се изправи. — Чакай ме тук. Веднага се връщам.
— Не — каза Мара, изправи се и го хвана за ръката. — Аз ще го направя.
— Как пък не! — възрази Люк. — Идеята е моя. Аз ще го направя.
— Добре — каза Мара и скръсти ръце. — Кажи ми как ще направиш папарашки кръстосан разрез?
Той премига.
— Какво?
— Папарашки кръстосан разрез — повтори тя. — Това е техника за отслабване на стена под напрежение, така че да се срути минута-две след като си се оттеглил на безопасно разстояние. Палпатин ме научи да го правя, когато минавах курса по саботьорски умения.
— Добре — отвърна Люк. — Преподай ми го набързо.
— Да си чувал ускорен джедайски курс? — възрази тя. — Не е толкова лесно.
— Мара…
— Освен това — тихо добави Мара — когато онзи, който слезе долу, се върне, ще трябва бързо да бъде изтеглен от пътя на взрива от другия. А не мисля, че мога да те вдигна на такава височина толкова бързо — тя стисна устни за миг. — И честно казано, не искам да се провалям.
Люк се взря в нея. Беше права и те и двамата го знаеха.
— Нали знаеш, че това се нарича изнудване?
— Нарича се здрав разум — поправи го Мара. — Подходящият човек за съответната работа, нали помниш? — тя се усмихна леко. — Или имаш нужда от още една лекция на темата?
— Пощади ме — отвърна майсторът джедай с въздишка и прокара пръсти по бузата й. — Добре, ще те вдигна. И внимавай!
— Не се притеснявай — тя откачи лазерния меч от колана си. — Готова съм.
Люк се присегна със Силата, вдигна Мара над перилото и я пренесе до стената от прозрачна стомана. Съзнанието й докосна неговото, той разбра, че е готова, и той я спусна към водата. Мара си пое няколко пъти дълбоко въздух и потопи глава. Изрита веднъж с крака и изчезна под повърхността.
От другата страна на издатината Арту изпиука нервно. — Ще се справи — успокои го Люк, хвана перилото и се взря разтревожено в развълнуваната вода.
Улавяше мислите на Мара, докато тя се движеше напред-назад по стената и предпазливо правеше къси разрези с лазерния си меч. Майсторът джедай се присегна по-решително със Силата и усети промяната на налягането върху кожата й, когато водата започна да се просмуква през пукнатините. Ако равнището на водата от другата страна на прозрачната стомана се повишеше достатъчно, за да достигне генератора, преди да бе свършила…
— Хайде, Мара! — тихо я подкани Люк. — Достатъчно… Тръгвай…
Но Мара още не бе доволна от срезовете по стената. Люк потисна нетърпението и страха си. Пред очите му изплуваха лицата на Калиста и Гаериел. Само преди една седмица твърдо си бе обещал, че никога няма да си позволи да обича Мара, защото близостта и обвързването с него неизбежно щяха да я изложат на опасност. А сега се бе отметнал. И както с всички други жени в живота му действията и бездействия му я
