положение. Противниците им просто бяха твърде многобройни. И въпреки че се гордееше с кораба, с екипажа и империята си, Налгол бе в достатъчна степен реалист, за да разбере кога една битка е загубена.
— Предайте на „Заличител“ и „Желязна ръка“ — нареди той през стиснати зъби. — Да се оттеглят!
— Прието, капитане — отвърна свързочникът.
— По какъв курс, сър? — попита кормчията.
— Кратък скок в каквато и да е посока — отвърна Налгол и свирепо погледна през илюминатора. — След това въведете курс право към Бастион. Върховният адмирал Траун трябва да научи незабавно за това.
Наистина ще научи, обеща си капитанът на „Тираничен“. Да, наистина. Ще научи всичко.
Водопадът бе далеч по-неприятен, отколкото Люк си бе представял. Вероятно отворът бе току-що разширен от напора на водата, а до изхода нямаше удобно място, на което да се задържат. Все пак в слабата светлина от звездите Мара забеляза на пет метра вляво една издатина. С помощта на Силата Люк вдигна първо Мара, а след това и Арту и ги пренесе върху нея. После доста по-несигурно Мара го придърпа при тях.
— Да имаш представа, от коя страна на крепостта се намираме? — попита тя и огледа потопената в мрак околност. — А след колко време ще съмне?
— Отговарям отрицателно и на двата въпроса — отвърна Люк и се присегна със Силата. Не усещаше никаква опасност в непосредствена близост. — Предполагам, че се намираме отвъд и че остават около два часа до разсъмване.
— Най-добре да ги оползотворим, като се скрием — предложи Мара и източи врат, за да се огледа. — Не държа да сме на открито, когато Парк изпрати отрядите си да ни дирят.
— Надявам се, че няма да намери кораба, който взехме — каза Люк. — Освен че ще има възможност да стигне до Бастион, ще ни лиши от единствения шанс да се измъкнем заедно от тук.
— Ако го намери, двамата с Арту ще трябва да вземете твоя изтребител и да отидете да доведете помощ — отвърна Мара.
— Искаш да кажеш, че ще отидете вие с Арту — твърдо я поправи Люк. — Говоря сериозно, Мара. Никакви спорове този път…
— Джедай Скап Уокър?
Той вдигна поглед. Десетина тъмни сенки изпляскаха с криле и кацнаха върху един голям камък над главите им. Гласът и съзнанието на едната от тях му бяха много познати.
— Да — каза Люк. — Ти ли си, Ловецо на ветрове?
— Аз съм — потвърди комкаецът. — Синът ми, Дете на ветровете, съобщи на всички близки гнезда за делата ви от тази вечер. Чакахме ви да се върнете.
— Благодаря — каза Люк. — Високо оценяваме усилията ви. Можете ли да ни заведете до някой заслон? Трябва да се скрием от заплашващите във Високата кула, докато успеем да се върнем при нашия кораб.
Ловеца на ветрове трепна с крила.
— Няма нужда от заслон, джедай Скай Уокър. Ще ви занесем до летящата ви машина, както са направили синът ми и приятелите му по-рано тази вечер.
Майсторът джедай се намръщи. След като така набързо и безцеремонно бяха отхвърлили него самия и мисията му при пристигането им с Арту, сега това великодушие някак не се връзваше с характера на договарящия комкаец.
— Много си любезен — внимателно каза Люк. — Мога ли да попитам защо ще поемате такъв риск?
Ловеца на ветрове отново трепна с крила.
— Говорих с договарящия на това гнездо на ком джа. Гълтача на огнени трески каза, че ще ви освободи от обещанието ви да ни помогнете да се избавим от заплашващите, ако незабавно напуснете нашия свят.
Люк усети, че лицето му пламна.
— С други думи, присъствието ни тук е станало бреме за вас.
— Дете на ветровете каза, че заплашващите няма вече да са ни врагове, ако не ги притесняваме — грубовато отвърна Ловеца на ветрове. — Заради това искаме да си тръгнете.
— А не защото сте много загрижени за нас — тихо каза Мара.
— Спокойно — каза Люк и нежно докосна ръката и съзнанието й, припомняйки й, че като се изключеха неудобството и прикритата обида, всъщност именно това искаше и тя.
Ком кае и ком джа щяха да оставят на мира Парк и чисите и синьокожите чуждоземци щяха да съсредоточат цялата си енергия в работата си в Непознатите райони.
— Добре — отвърна Мара. Джедаят усети неохотното й съгласие. — Но той вече не е Дете на ветровете. След всичко, през което премина, заслужава да има собствено име.
— Така ли? — каза Ловеца на ветрове и дълго и замислено се вглежда в нея. — И какво име предлагате?
— Онова, което си заслужи — меко отговори тя. — Приятел на джедай.
За пореден път Ловеца на ветрове трепна с криле.
— Ще помисля. Но сега да тръгваме. Нощта свършва, а вие искате да си тръгнете преди изгрев слънце.
— С нетърпение очаквам този момент, сър — каза Флим, докато Карде заобикаляше свода към мостика на „Неумолим“.
— Да — отвърна Пелаеон. — Аз също.
Адмиралът се обърна, когато контрабандисткият шеф застана до него.
— Закъсняхте — меко отбеляза върховният командващ.
— Наблюдавах турболифта — обясни Карде. — Мислех, че Флим и приятелите му ще се опитат да извикат щурмоваци, за да подсилят аргументите си в спора.
— Можеха да го направят — призна Пелаеон. — Благодаря ви.
— Няма защо — Карде огледа мостика. Клонингът на майор Тирс лежеше на пода, Шада бе при другите две мистрили, актьорът Флим чакаше със заучена незаинтересованост в края на командната пътека, а моф Дизра бе застанал малко встрани, изпълнен с толкова надменност, невъзмутимост и превъзходство, колкото можеше да събере човек, изправен пред собствения си край. — Освен това, изглежда, присъствието ми не е било необходимо.
— В определено отношение не — отвърна адмиралът. — Уменията на приятелката ви Шада са доста впечатляващи. Едва ли би я заинтересувало предложение за работа.
— Търси възвишена цел, на която да служи — отвърна му контрабандистът. — Ако трябва да бъда откровен, едва ли Империята е такава цел.
Пелаеон кимна.
— Може би ще успеем да внесем промяна.
— Адмирал Пелаеон — обади се нечий глас от трапа. — Свързах се с генерал Бел Иблис.
— Благодаря — върховният командващ погледна към Карде. — Не си отивайте… искам след малко да поговоря с вас.
— Разбира се.
Адмиралът тръгна по командната пътека и отмина Флим, без да го поглежда. Карде хвърли последен поглед към Дизра и пристъпи до Шада и Кароли, които помагаха на по-възрастната жена да седне.
— Как е тя? — попита търговецът на информация.
— Не е толкова зле, колкото смятахме — отвърна Шада, изучавайки подгизналата с кръв туника. — Успяла е почти докрай да се отдръпне от пътя на изстрела.
— Добри рефлекси — отбеляза Карде. — Мистрил докрай.
Ранената Палома Дасима го изгледа злобно.
— Много добре сте информиран — тихо каза тя.
— За доста неща — спокойно отвърна търговецът. — Например и за това, че Шада с нещо е спечелила неодобрението ви.
— И смятате, че това го овъзмездява ли? — презрително попита тя.
— А не ли? — възрази Карде. — Ако Шада не бе спряла Тирс, двете щяхте да последвате Пелаеон в
