усети как внезапно под якичката му го избива студена пот, и бързо скри бластера в джоба си.
— Само че нека аз да подбера момента — предупреди той. — Не искам да кръжите около мен като квачка, която бърза да снася.
— Не се безпокойте — изръмжа Кав. — Къде е командирът сега?
— Отиде в кораба на адмирала, за да разговаря с нея — Дориана оправи туниката си и се наведе, за да си обуе ботушите. — Замъкна и Кардас със себе си.
Което пък беше другият проблем, припомни си хладнокръвно той. Кардас също знаеше прекалено много какво се бе случило тук. А и за разлика от Миттраунуруодо той скоро щеше да се върне в Републиката. След като се справеше с командира, Дориана трябваше да отстрани и Кардас, преди той да успее да разкаже какво бе видял.
Избавените джеронци бяха наблъскани в товарния отсек — единственото място на кораба, където изобщо можеше да се съберат. Повечето бяха насядали с кръстосани крака на малки групички и разговаряха тихо помежду си. Последните няколко групи от тях все още се оправяха с хранителните пръчици и топлите напитки, които им бяха донесли матросите на адмирал Аралани. Всички изглеждаха някак си замаяни, сякаш все още не можеха да повярват, че са се избавили от ръцете на вагаарите.
Застанал току до една от вратите към отсека, опитвайки се да не се пречка на пътя на джеронците или на чисите, които се движеха между тях, Кардас разглеждаше множеството с умора, каквато сърцето и съзнанието му не бяха изпитвали от дълго време насам. Най-малко хиляда пъти през изминалия ден си бе задавал въпроса, какво изобщо правеше в центъра на всичко това и с каква галактическа сила Траун го бе убедил да влезе в ролята на стръв за вагаарите.
Ала замисълът на командира бе проработил. Всичко бе станало според плана. Джеронците бяха освободени, и то не само тези роби пред очите му, но и цялата им родна планета. Адмирал Аралани вече бе заявила, че когато корабът й върне джеронците у дома, заедно с тях ще изпрати и ударна група чиски бойни кораби за охрана. И че ако изобщо около техния свят все още се навъртат някакви вагаари, това няма да е за дълго.
А що се отнасяше до „Изходящ полет“…
Кардас затвори очи. Петдесет хиляди души избити до крак — абсолютно всички обитатели на шестте крайцера. Действително ли е било нужно? Според Стратис не е имало друга възможност, а и Траун не го бе поправил. Ала
Вероятно Кардас никога нямаше да узнае със сигурност. Някъде далеч в ума му мина мисълта, какво ли щеше да каже сега Марис, когато научеше какво бе сторил нейният благороден герой.
— Дори и сега сякаш още не могат да повярват — промълви отляво един глас.
Кардас отвори очи. До него бе застанал Трасс. Оглеждаше препълнения отсек с особено изражение на лицето.
— Синдик Миттрассафис — поздрави го Кардас, — не знаех, че сте на борда.
— Адмирал Аралани настоя да дойда — отговори Трасс, без да откъсва очи от джеронците. — Сега тя май смята, че тримата с брат ми най-сетне ще можем да разрешим въпроса с вагаарската стока на Крустай и ще ви дадем възможност на вас и на вашите спътници да си заминете по пътя — с тези думи той обърна очи към Кардас. — Сега, след като с вас явно сме изиграли ролята си във всичко това.
Кардас издържа на погледа му, без да премигне.
— За мен не е проблем да участвам в плановете на брат ви — каза той с равен тон. — Това не би трябвало да ви притеснява и вас.
— Аз бях подведен и манипулиран — каза Трасс и в очите му проблесна огорчение.
— За ваше собствено добро — добави Кардас. — Ако Траун и Аралани ви бяха въвлекли в плана си, вашето бъдеще също щеше да бъде заложено на карта подобно на тяхното.
— На тях още не им се е разминало — мрачно отбеляза Трасс. — Деветте управляващи фамилии няма да толерират подобно незаконно и неморално нападение.
— Първо — каза Кардас, вдигайки един показалец, — тази система се намира в охраняваните предели на вашата завоевателна флота. Това я прави чиска територия. Второ, вагаарите пристигнаха тук е пълната си военна мощ и явното намерение да нанесат военен удар. Това означава, че всички действия на командир Миттраунуруодо са били единствено отбранителни, и аз твърдо заставам зад това.
— Единствената причина да дойдат тук е, защото вие сте ги подмамили.
— Аз не съм обвързан от вашите правила — припомни му Кардас. — Освен това адмирал Аралани ще засвидетелства, че командир Миттраунуруодо публично ме е определил като вероятен шпионин сред чисите. Ако в отчаянието си аз съм решил да се обърна към вагаарите за помощ в освобождаването на спътниците ми, вие няма да можете да обвините него за това мое действие.
Горната устна на Трасс помръдна.
— Така е. Траун винаги е бил особено добър в това да заличава следите след себе си, когато е необходимо.
— Което, изглежда, разрешава всичките ви правни притеснения — заключи Кардас. — А що се отнася до другото ви възражение — той посочи към джеронците, — предизвиквам ви да погледнете тези същества и да ми кажете по какъв начин тяхното освобождаване от тирания би могло да се смята за неморално действие.
— Нравствеността на едно действие не зависи от крайния резултат — твърдо каза Трасс. След това лицето му леко се изопна и той продължи: — Но въпреки всичко в настоящия случай е трудно да се защитава подобна позиция.
— Аз лично видях как вагаарите се отнасят със своите роби — каза Кардас и потръпна от спомена за беззащитните джеронци, които Мискара хладнокръвно бе изтребил в упражненията си. — Според мен Вселената само печели от погубването им.
— Аз самият съм съгласен с вас — каза Трасс, — обаче аристокра Чаформбинтрано може и да не види нещата в толкова ясни очертания.
Кардас се облещи:
— Че той какво общо има с всичко това?
— Той е тръгнал насам с някои кораби на петата управляваща фамилия — мрачно каза Трасс. — Точно преди да напусна Крустай, разговарях с него. Подозирам, че възнамерява да постави Траун под арест.
Гърлото на Кардас се сви.
— А Траун знае ли за това?
— Не.
— Трябва да му кажем, и то незабавно — мрачно каза Кардас. Имате ли представа, къде е сега?
— Мисля, че двамата с адмирал Аралани отидоха да разгледат „Изходящ полет“.
— Тогава да тръгваме! — каза Кардас. — Совалката ми е на един от бакбордовите докове.
Със скърцането на разместените метални улеи вратите на турболифта се отвориха, колебливо плъзгайки се.
— Изглежда, отново си имаме въздух — отбеляза Улиър, като огледа тавана на кабината.
В по-голямата си част изглеждаше непокътнат, но в единия ъгъл запоеният ръб се бе отлепил. По краищата на процепа имаше леко обезцветяване, явно резултат от мощна радиационна вълна. Да не би някой от реакторите да бе гръмнал? Едва ли. Дори и тук долу биха чули подобен силен взрив.
— Шахтата обаче сигурно ще е прецакана — измърмори Кийли, като пристъпи внимателно до Улиър. — А самите крайцери ще са още по-зле. Ще ни отнеме доста време да се качим там.
— Тогава да не губим повече от него в празни приказки — каза Улиър. Той понечи да стъпи в кабината…
— Стойте! — прекъсна го Джинзлър, като леко го докосна по рамото. Тя също бе огледала състоянието на кабината със съсредоточен и угрижен израз на лицето. — Ще отида сама.
— В подобна ситуация не е добре да си сам — вметна Кийли.
— Да си сам, за джедаите понякога е единственият път — каза тя. Очите й се върнаха на него и част от угрижеността й спадна. — Не се безпокойте. Веднага щом намеря някое безопасно място, ще се върна да ви взема.
