— Аз не съм под командването на чисите — повтори той. — Пък и в заповедта си аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо за мен.
Аралани погледна към Траун, след това към приближаващата флота на петата фамилия и накрая отново спря очи върху Кардас.
— Давам позволение — каза тя, после се обърна към херметическата врата…
— Аз също ще остана — изведнъж се обади Трасс, преди тя да стигне до изхода.
Аралани се спря озадачено:
— Какво?!
— Аз също не съм под военното командване — каза Трасс. — Пък и аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо и за мен.
Аралани изгледа Траун остро:
— И двамата ще си изпатим здраво заради това — предупреди го тя.
— Ролята на чиския воин е да брани народа на чисите — припомни й Траун. — А собственото му оцеляване идва едва на второ място.
В продължение на няколко дълги удара на сърцето двамата останаха загледани един в друг. После с внезапна съскаща въздишка адмирал Аралани се обърна към Трасс:
— Най-близката база на отбранителната флота е Песфаври. Знаете ли координатите?
Трасс кимна утвърдително.
— В такъв случай ви оставяме — кимна му тя. — Нека късметът на воина да се усмихне на начинанието ви.
После се обърна и продължи пътя си към херметическата врата. Траун се забави, колкото да хвърли един последен дълъг поглед към брат си, и я последва.
След минута Кардас и Трасс бяха вече сами.
— Наистина ли смятате, че ще можем да закараме това нещо чак до военната база? — запита Кардас.
— Май не разбрахте основната идея, Кардас — мрачно каза Трасс. — Не чухте ли какво каза брат ми? „По-добре би било «Изходящ полет» да бъде изцяло унищожен, отколкото да позволим да попадне в ръцете на една-единствена управляваща фамилия“.
Гърлото на Кардас се сви.
— Чакайте малко! — възрази той. — Аз бях намислил просто да заключа „Изходящ полет“ по такъв начин, че пратениците на аристокра да не могат да си пробият път дотук, освен ако не взривят всичко. Но не съм се кандидатирал за самоубийствена мисия!
— По-смело, Кардас — увери го Трасс. — Аз също не съм тръгнал натам. Намерението ми беше да насочим този кораб към повърхността на най-близкото слънце, а след това да се измъкнем със същата совалка, с която дойдохме.
Кардас обмисли предложението. Това би било възможно, реши той, но при положение че поне един от двигателите на някой крайцер все още работеше, а командните табла не бяха повредени.
— Сигурно е възможно.
— Да го направим тогава — каза Трасс. — Този кораб е построен от ваши хора. Кажете ми какво да правя.
Шахтата на турболифта беше сравнително чиста и кабината стигна до К–4 само с няколко по-сериозни раздрусвания. Самият крайцер също не изглеждаше чак толкова зле.
Ако се изключеха, разбира се, всички тези трупове.
Медицинските дроиди вече бяха започнали постепенно да ги разчистват. Вероятно ги отнасяха в някоя от медицинските лаборатории, където щяха да очакват заповеди от някое живо същество, как да процедират по-нататък.
Ала там никой не посрещаше труповете. Лорана се присегна със Силата и се опита да преслуша комуникационната система на кораба, като изпитваше смътна и нелогична надежда, че някъде можеше да има оцелели по чудо след злокобния катаклизъм, който бе погубил живота на „Изходящ полет“.
Но на повикванията й не отговори никой. На крайцер К–4 наистина нямаше никаква жива душа.
Нито на защитниците, нито на техните нападатели. На Лорана този факт й се стори едновременно и любопитен, и злокобен. Едва ли чисите бяха положили толкова много усилия да разбият „Изходящ полет“ само за да го зарежат след това.
Но тогава къде бяха?
Тя не се задържа дълго на К–4 и продължи по-нататък. Турболифтът към К–3 не работеше. Това означаваше, че или кабините бяха повредени, или пилонът бе понесъл щети, или и двете. Затова тя се насочи към К–5. Там отново я очакваше пълен хаос от мъртви тела и множество отломъци, а и комуникационната система отново не даде отговор. На К–6 — следващия кораб от зловещата й обиколка — ситуацията беше същата.
От друга страна, и трите крайцера вече изглеждаха сравнително обезопасени. Декомпресията бе овладяна, а осветлението, отоплението и гравитацията — възстановени. Обслужващите дроиди явно бяха положили доста старания през последните няколко часа. Ако чисите наистина бяха зарязали „Изходящ полет“ на произвола на съдбата, тогава сигурно Лорана и другите оцелели щяха да могат поне частично да го възвърнат към живот.
Пътуваше вече с турболифта към крайцер К–1, когато сетивата й доловиха слабия шепот на нечий живот някъде наблизо.
Тя притисна ухо към стената на кабината, присягайки се със Силата, доколкото й позволяваха нейните собствени наранявания и остатъчен ужас. Със сигурност някъде там имаше живи същества. Сякаш бяха някакви непознати съзнания, и то немного. Но поне имаше някой.
А тя се бе запътила е турболифта си право към тях.
Като се отдръпна от стената, тя застана нащрек и обви пръсти около дръжката на лазерния си меч. Дали целенасочено или непреднамерено, но командир Миттраунуруодо бе изпълнил заканата си да ликвидира „Изходящ полет“. И то бе успял да го направи срещу обединената воля на Хоръс Кбаот и останалите джедаи.
Беше време да се види колко добре щеше да се справи чисът в индивидуална схватка лице в лице.
Кабината на турболифта се затлачи малко преди спирката си на К–1, блокирана от няколко отцепили се при битката подпорни греди. Като използва Силата, за да влее енергия в мускулите си, Лорана успя да разтвори вратите на кабината с един лост и след това се покатери през усукания метал към входната врата.
Пилоните на турболифтовете се свързваха с основата на всеки от крайцерите, като обслужваха единствено първа и втора палуба. Мостикът беше цели четири палуби по-нагоре и предвид на създалите се обстоятелства Лорана прецени, че не е разумно да използва собствената система от турболифтове на крайцера. Затова се запъти към най-близкото стълбище и се заизкачва.
Вратата пред него се отвори и с не особено нежно бодване по кръста двамата чиси в жълта униформа подканиха Дориана да пристъпи напред.
Озова се на команден мостик, доста сходен с командния мостик на „Брулещ ястреб“, но по-просторен и изпълнен с голям брой чиси в същата жълта униформа като неговите стражи. Това правеше черния костюм на Миттраунуруодо още повече да се отличава от всичко останало. Той стоеше в средата на помещението и разговаряше с друг чис, облечен в сиво-жълта роба. Зад гърба на Миттраунуруодо висока синьокожа жена, облечена в бяло от главата до петите, бе застанала мирно.
Чисът в сиво-жълтата роба изгледа Дориана, докато двамата стражи за пореден път го сръгаха в ребрата, за да се приближи напред. Устните му произнесоха нещо остро на езика на чисите…
— „Значи това е вашият съзаклятник“ — преведе Миттраунуруодо.
— Не съвсем — каза Дориана, като се опита да вкара в интонацията си възможно повече достойнство и надменност, в случай че облеченият в роба чис можеше да долови нещо от нея. Нямаше представа точно какво ставаше тук, но му бе ясно, че между присъстващите се разиграва някакъв вид борба за надмощие.
