А Кинман Дориана, личният съветник на върховния канцлер Палпатин, бе изключително добре обигран в политическите борби за надмощие.
— Аз съм посланик на едно мащабно събрание от звездни системи, което се нарича Галактическата република — каза той с официален напев. — Изпратен съм тук с мисия за доброжелателство и взаимно опознаване.
Той внимателно изгледа физиономията на високопоставения чис, докато Миттраунуруодо му превеждаше казаното. Другият обаче само се усмихна цинично и отново проговори нещо.
— „Вие сте дошли тук единствено за да посеете безредие и вражди в тези територии — преведе Миттраунуруодо. — И сте донесли със себе си неизвестни на нас оръжия, които сте възнамерявали да използвате срещу Чиското господство“.
Когато Миттраунуруодо довърши превода, високопоставеният чис гордо се изпъчи и отново проговори:
— „Но планът ви се провали. От настоящия момент нататък оръжията ви стават притежание на петата управляваща фамилия. Аз, аристокра Чаформбинтрано, изказвам законна претенция за собственост върху тях“.
Дориана мислено възтържествува. Значи тук ставаше дума за попечителството над „Изходящ полет“. А той бе добре запознат със спецификата на междуособните конфликти, за да знае, че ако някоя чиска групировка успееше да се сдобие с пълен контрол върху подобна собственост, това най-вероятно щеше да доведе до ужасяващи конфликти между нея и останалите групи. Възможно бе това дори да доведе до гражданска война.
Което, разбира се, би представлявало именно онова, което Дарт Сидиъс би се радвал да види тук. Докато бъдеше въвлечено във вътрешните му междуособни неразбирателства, Чиското господство нямаше да представлява заплаха за плановете на ситския лорд да установи своя Нов ред в рамките на Галактическата република. Застанал тук, сред бойците на аристокра Чаформбинтрано, на него не му оставаше нищо друго, освен да потвърди законната претенция на петата фамилия и с това да тласне чисите по този дълъг и горчив път.
Ала тъкмо когато отваряше уста, за да проговори, Дориана срещна погледа на Миттраунуруодо. Командирът го гледаше право в очите с напълно безизразно лице.
Дориана вече с неохота бе стигнал до заключението, че Миттраунуруодо щеше да бъде убит. Но ако смъртта му настъпеше в резултат от препирните върху собствеността на „Изходящ полет“…?
— Моите извинения, аристокра Чаформбинтрано, но вие нямате право на никаква законна претенция за собственост върху „Изходящ полет“ — вместо това произнесе Дориана. — Като надлежно назначен представител на Галактическата република, която е изпратила тази експедиция на изследователско пътешествие,
Чаформбинтрано изглеждаше напълно слисан от превода на Миттраунуруодо. Той изплю някакви думи…
— „Абсурдно! — преведе Миттраунуруодо. — Един агресор не може да има никакви права!“
— Отхвърлям обвинението ви, че самият аз или „Изходящ полет“ от своя страна сме показали каквото и да е агресивно отношение спрямо вашия народ — официално произнесе Дориана. — И вследствие на това отправям формално искане за задълбочено разследване и юридическо решение, преди който и да е чис да стъпи на борда на „Изходящ полет“.
Миттраунуруодо преведе думите му. Очите на Чаформбинтрано се свиха, а погледът му се стрелна към облечената в бяло жена. Той каза нещо, тя му възрази и така бе поставено начало на необходимия спор.
Дориана изгледа Миттраунуруодо изпод вежди. Лицето на командира все още бе напълно безизразно, но когато погледът му се кръстоса с погледа на Дориана, едното ъгълче на устните му съвсем леко се изви нагоре в микроскопична одобрителна усмивка.
Какво точно щеше да предприеме командирът при разразилата се бъркотия, Дориана нямаше представа. Но за своя приятна изненада откри, че изпитва истинско любопитство да открие как щяха да се развият нещата оттук нататък.
За да се подготви „Изходящ полет“ за полет, се оказа, че е необходимо доста повече време, отколкото предполагаше Кардас. Ала най-накрая все пак успяха.
— Добре, отидете при щурвала — каза той на Трасс и хвърли поглед през илюминаторите към чиските кораби, които се носеха в небето над тях. Защо все още не бяха изпратили абордажна група, Кардас нямаше представа. Очевидно Траун и Аралани бяха успели да открият начин да ги забавят известно време.
— Готов съм — извика Трасс.
Кардас се изправи пред навигационната конзола и я прегледа за последен път. Курсът на последното пътешествие на „Изходящ полет“ бе зададен и запаметен в компютъра. Той пристъпи към маневрената конзола и се подготви да включи захранването…
— Внимавайте! — внезапно извика Трасс.
Кардас се извърна рязко, очаквайки да завари зад гърба си цял отряд облечени в жълти униформи чиси.
Ала за негова изненада там стоеше една-единствена фигура. Беше жена. И то не чис, а човек. С крайчеца на окото той видя как Трасс измъква оръжие изпод дрехата си. В отговор жената извади къс метален цилиндър… И внезапно от него се появи блестящото зелено острие на лазерен меч!
— Стойте! — извика той към Трасс, размахвайки трескаво с ръце.
Ала бе прекалено късно. Оръжието на чиса изхвърли синкав заряд, който жената отрази без никакво усилие към тавана.
— Стойте, казах! — отново извика Кардас. — Тя е джедай.
За негово успокоение Трасе не произведе втори изстрел.
— Какво искате? — запита чисът, без да сваля оръжието си.
— Пита ви какво искате — преведе изречението от чеунх Кардас.
Очите й проблеснаха към него:
— Той не говори ли основния език?
— Не, тук никой не го говори освен командир Миттраунуруодо — обясни Кардас. — Но пък говори сай бисти, ако това може да ви помогне.
— Може — жената премести поглед към Трасс. — Кой сте вие? — запита тя, превключвайки на сай бисти.
— Аз съм синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия на Чиското господство — представи се той.
— А аз съм Джори Кардас — добави Кардас. — Най-вече невинен зрител на всичко случващо се тук.
— Най-вече?
— Попаднах тук поради повреда в хипердвигателите ни — обясни той. — А вие коя сте?
— Лорана Джинзлър — каза тя. После сведе надолу лазерния си меч, без да го изключва, и като прескочи една метална преграда, започна да се приближава към тях, видимо накуцвайки. Очите й пробягаха през нападалите по пода тела и на лицето й се изписа нова болка. — Кой друг е на борда.
— В момента сме само ние двамата — каза Трасс. После се поколеба, но все пак прибра оръжието си под туниката. — Тъкмо сега високопоставен представител на една от нашите управляващи фамилии се опитва да сложи ръка на „Изходящ полет“. А ние се опитваме да предотвратим това.
Очите на Джинзлър се свиха подозрително:
— Как?
— Смятаме да го разбием — каза Кардас и внимателно се вгледа в лицето й. Дори и при положение че от цялата експедиция не бе останало нищо друго освен разпокъсан метал, все пак имаше вероятност тази жена да изпитва някакво остатъчно чувство на носталгия към кораба и да се противопостави на намерението им. Понякога хората се поддават на такива емоции…
