— Не! — отсече тя. — Не може да го направите.
— Вижте, искрено съжалявам — каза Кардас с успокоителен тон. — Но тук няма нищо друго освен изпотрошен метал и разни дроиди…
— Оставете изпотрошения метал — прекъсна го тя. — На борда все още има живи хора.
Сърцето на Кардас сякаш прескочи. Не, това не беше възможно! Един джедай можеше и да оцелее след сеещите смърт бомби на Траун, но не и обикновените хора.
— Кой? — запита той. — Колко са?
— Петдесет и седем души — каза Джинзлър. — Сред тях има и деца.
Кардас погледна към Трасс и видя собствения си ужас отразен в лицето на другия.
— Къде са? — запита той. — Можем ли да ги измъкнем от тук?
— В тази совалка? — възрази Трасс, преди още Джинзлър да успее да отговори. — Не, там няма място и за десетима.
— А и ще ни отнеме прекалено дълго време да ги докараме тук — добави Джинзлър. — Те са все още в складовото ядро.
Кардас се плесна по челото. В складовото ядро. Разбира се! Това бе единственото място, където Траун не бе ударил.
— Какво да правим тогава?
— Не разбирам проблема — каза Джинзлър, като поглеждаше ту към единия, ту към другия. — Защо просто да не си тръгнем сега?
— Ами като за начало няма да можем да стигнем твърде далеч с „Изходящ полет“. Не и само с двама души на мостика — каза Кардас. — Даже и ако вашите хора успеят да дойдат тук и да се включат да помагат.
Лорана огледа мостика.
— Нямаме нужда от тях — каза тя с тих, но твърд глас. — И аз мога да управлявам „Изходящ полет“.
— Сама? — опули се Трасс невярващо. — Един-единствен човек?
— Един-единствен джедай — поправи го Джинзлър. — Учителят Кбаот ни накара да изучим всички необходими системи за управление и ние ги познаваме. Поне в нормалното им състояние, разбира се.
— Сегашното състояние обаче едва ли може да се нарече нормално — отбеляза Кардас. — А и остава въпросът, в коя посока да тръгнем. Ясно е, че няма начин да стигнем до Републиката. Не и при тези сериозни повреди.
— Просто трябва да стигнем до някоя база на отбранителната флота, както предложи брат ми — каза Трасс.
— А тогава какво ще се случи с моите хора? — запита Джинзлър. — За военнопленници ли ще ги вземете? Ще ги заключите, за да ги изследвате ли?
— Това не е в стила на чисите — обади се Кардас.
— Но крайният резултат все пак ще е същият — призна Трасс. — Ако петата управляваща фамилия реши да предяви претенции за собственост върху „Изходящ полет“, дори и да стигнем до военната база, те все пак може да поискат всички на борда да бъдат задържани до провеждането на едно пълно разследване.
— Което пак е затворничество, но под друго наименование — мрачно каза Джинзлър. — Колко дълго продължава подобно разследване обикновено?
Трасс изсумтя.
— При положение че залогът е „Изходящ полет“? Би могло да отнеме и години.
— Значи можем да забравим който и да е вариант в територията на чисите — заключи Кардас. — Имате ли представа, дали някъде наоколо се навъртат каквито и да е обитаеми светове?
— Дори и да имах, бих ви препоръчал да избягвате всичко, което е в близост до тази система — каза Трасс. — Тези територии са изпълнени с опасности. Тук бъка от всякакви пирати и мародери.
— Без да споменаваме онова, което остана от флотата на вагаарите — добави Кардас и по гърба го полазиха тръпки. — Хайде, Трасс, помислете. Трябва да има поне
Трасс вдигна поглед към корабите на петата управляваща фамилия.
— Има още една възможност — бавно каза той. — На около дни дни път от тук има един звезден куп, който отбранителната флота съвсем наскоро започна да изследва и да укрепва за евентуална своя база в бъдеще. Разглеждал съм данните за това място и знам, че там има най-малко десетина обитаеми свята, които все още не са били изследвани.
— Един вид заселнически светове — неопределено вметна Кардас.
— И са
— Но пък там корабите на петата фамилия няма начин случайно да се натъкнат на вас — обясни Трасс. — На това място ходят единствено екипажи на отбранителната флота. А и те се занимават само с онези светове, до които са били изпратени да изграждат укрепления.
— Тогава какъв е проблемът? — поинтересува се Кардас.
Трасс направи физиономия.
— Проблемът е, че не разполагам е безопасните маршрути за маневри в звездния куп — обясни той. — Навигационните ви системи могат ли са сами да си намерят сигурен маршрут?
— Най-вероятно не — каза Джинзлър. — Но пък може аз самата да успея. Съществуват джедайски навигационни техники, които би трябвало да ми помогнат да насоча „Изходящ полет“ дори и в такива деликатни територии.
— И какво следва, ако действително тя може да го направи? — обърна се Кардас към Трасс. — Те се настаняват на някоя планета и просто чакат всичко да се забрави?
— Или пък аз се връщам, след като ги скрием, и провеждам тайни преговори със съвета на фамилиите, за да им осигуря безпрепятствено завръщане у дома — предложи Трасс. — Дори и подобни преговори да отнемат няколко месеца, все пак оцелелите ще разполагат с обитаема планета, на която да живеят — той погледна към Джинзлър. — На борда тук има и други работещи кораби с хипердвигатели, нали?
— Само един двуместен Делта–12 „Небесен поток“ — потвърди Лорана. — Но би трябвало да ви свърши работа за подобно разстояние.
— Значи това е? — запита Кардас, все още не вярвайки, че са смогнали толкова бързо да стигнат до сполучливо разрешение. — Скриваме „Изходящ полет“ някъде в този звезден куп, уговаряме сделка с чисите — с
— В общи линии — каза Джинзлър и след това се поколеба. — Само че това няма да включва вас самия. За вас имам нещо друго, което бих искала да свършите — при тези думи устните й съвсем леко се свиха. — Искам да ви помоля за лична услуга.
— Като например? — предпазливо запита Кардас. Да извършва лични услуги за някой джедай, едва ли бе най-привлекателното нещо.
— Бих искала да ви помоля да откриете моя брат, когато се завърнете в Републиката — каза тя. — Дийн Джинзлър, вероятно все още работи на Корускант като механик към сенатските служби по поддръжката. Предайте му… — тя се поколеба, — просто му кажете, че сестра му мисли за него, надявайки се, че един ден той ще успее да преодолее гнева си. Гнева си към мен, към родителите ни и към самия себе си.
— Добре — каза Кардас и по гърба му отново полазиха тръпки. Самият факт, че тя го изпращаше с подобна задача, показваше колко малко вярва самата тя във възможността да се завърне вкъщи. А предвид състоянието на „Изходящ полет“ това бе напълно разбираемо. — Ще направя всичко, което е по силите ми.
Една дълга минута тя не откъсна очи от неговите. Накрая кимна утвърдително.
— Тогава по-добре да тръгвате — каза тя. След това погледна надолу към жужащия си лазерен меч, сякаш бе забравила за него, и го изключи. — Моля ви, не забравяйте това.
— Няма — обеща той. — Успех! — обърна се към Трасс: — И на двама ви!
Десетина минути по-късно Кардас подкара чиската совалка от хангара на крайцера и излетя от него. Като насочи носа й към корабите на петата управляваща фамилия, той се обърна през рамо и изгледа внушителния силует на провалената експедиция „Изходящ полет“.
