— Тези хора не са ми никакви съзаклятници — спокойно каза Миттраунуруодо. — Нещо повече, те са мои пленници и като такива попадат под юрисдикцията на Чиската отбранителна флота — е тези думи той леко повдигна вежди. — Което между другото се отнася и за самия мен.
— Вече не — сряза го Чаформбинтрано. — За непредизвиканото нападение срещу други съзнателни същества, което по нашите закони е престъпление, в този момент аз ви отнемам военната длъжност.
— Един момент, аристокра — намеси се адмирал Аралани, като направи крачка напред. — Нямате право да отнемате неговата длъжност по обвинение в престъпление, което все още не е доказано!
— Съветвам ви отново да прочетете закона, адмирале — остро й каза Чаформбинтрано. — Командир Миттраунуруодо е пресякъл границите за последен път. И сега вече ние имаме доказателство, разпръснато навсякъде пред очите ни из тази система.
— Вагаарите представляваха автентична заплаха за Чиското господство — каза Траун. — Освен това тукашната система официално е чиска територия.
— Но този път пропуснахте да дадете възможност на вашия неприятел да произведе първия изстрел — каза Чаформбинтрано и в гласа му пролича победоносна нотка. — Не го отричайте! Аз разполагам е пълния запис на бойните действия, свален от собствените ви корабни системи.
— Вагаарите отправиха недвусмислени заплахи срещу нас и срещу „Изходящ полет“ — каза Траун. — Твърдя, че подобни заплахи, съчетани е насочената към нас огнева мощ, са напълно достатъчно основание за действия от наша страна.
— Можете да твърдите каквото си искате — каза Чаформбинтрано. — Но тежестта на доказателствата сега виси на вашата шия, а не на моята — с тези думи той погледна към адмирал Аралани. — И до заседанието на съда аз имам пълната власт да отнема както неговата военна длъжност, така и покровителския чадър, който вие така явно държите да спуснете над него.
Аралани не отговори нищо. В продължение на един кратък момент Чаформбинтрано продължи да се взира в нея очаквателно, а после се обърна към Миттраунуруодо.
— А вашите собствени пленници ще бъдат изправени на съд заедно с вас — каза той, — тези двамата, както и другата двойка, които сте оставили на Крустай — направи пауза. — Освен, разбира се, ако не изпитвате достатъчно притеснения за безопасността им, за да сте готов на едно споразумение.
Траун изгледа Кардас и Дориана.
— Което гласи…?
— Вие собственоръчно ще се оттеглите от длъжността си напълно и окончателно — каза Чаформбинтрано. — Освен това ще се откажете от статута си на опитно природен към осмата фамилия и ще се изгубите в огромната маса обикновени граждани на Чиското господство, давайки обет, че никога повече няма да се домогвате до каквато и да е позиция, която би могла да застраши нашите закони и порядки.
— Искате целия ми живот в замяна на неколцина пленници от чужда галактика? — спокойно отбеляза Миттраунуруодо. — Сигурен ли сте, че сте готов да поемете последствията от подобно споразумение?
Чаформбинтрано изсумтя:
— Какви последствия?
— Като за начало осмата фамилия не би позволила просто така на един свой опитно природен член да се откаже от статута си — каза Траун. — Ще настояват да се проведе разследване… Пък и не вярвам, че ще са съгласни да ме освободят. Не и когато видят съкровището, което ще им донеса.
Чаформбинтрано застина:
— Няма да посмеете! — прогърмя гласът му, изпълнен с неизказана заплаха. — Ако „Изходящ полет“ се появи в пределите на осмата фамилия…
— „Изходящ полет“ е минало — прекъсна го Траун. — Говоря за съвсем различна технология — той махна с ръка към звездите над тях. — И за да бъда по-конкретен, имам предвид онова устройство, с чиято помощ успях да извлека от хиперпространството и „Изходящ полет“, и флотата на вагаарите.
Аристокра Чаформбинтрано хвърли слисан поглед към Аралани.
— Устройство?! Да не искате да кажете, че те не са дошли тук по своя собствена воля?
— Появата им на това конкретно място е единствено по моя воля — увери го Траун. — Мога да ви направя демонстрация, ако желаете.
— Това устройство не е ваша собственост — предупреди го Аралани. Неутралното й изражение изведнъж бе изчезнало. — То принадлежи на Чиската отбранителна флота.
— И ако аз остана член на отбранителната флота, разбира се, че ще ви го предам — увери я Траун. — Но ако командната ми длъжност бъде отнета, тогава вече няма да подлежа на някаква военна обвързаност освен пред моята собствена фамилия. И тогава… — той остави изречението да увисне във въздуха.
Аристокра Чаформбинтрано очевидно свърза точките с лекота.
— Адмирале, не можете да допускате да ви манипулират по такъв начин — настоя той. — Това не е нищо друго освен чисто изнудване.
— Това не е нищо друго освен простата действителност — поправи го Траун. — А и адмирал Аралани тук няма много избор.
Една дълга минута двамата чиси останаха вперили поглед един в друг. След това внезапно Чаформбинтрано се обърна и бързо излезе от конферентната зала.
— Това не изглежда на добре — отбеляза Дориана.
— Тъкмо напротив — каза Кардас и погледна към Траун. — Или поне така си мисля.
— Така е — потвърди Траун. Лицето и цялото му тяло сякаш клюмнаха едва забележимо. — Бесен е, но няма да посмее да отнеме длъжността ми сега — с тези думи той погледна към адмирал Аралани. — А щом отбранителната флота разполага с гравитационния проектор, аз съм спокоен, че те ще ме защитават от всички бъдещи набези от негова страна.
Горната устна на Аралани помръдна.
— Ще направим каквото можем — каза тя. — Но разберете следното, командире. Ако решите да действате отвъд границите на приетите от отбранителната флота и от деветте фамилии закони, тогава може да настъпи такъв момент, че да не сме способни да ви подкрепяме повече.
— Разбирам — каза Траун. — А вие на свой ред разберете, че аз ще продължа да предпазвам моя народ с всички възможни средства и както намеря за уместно.
— Не очаквам и нищо по-малко от вас — каза Аралани. Очите й пробягаха през Кардас и Дориана и после се върнаха на Траун. — Освобождавам пленниците и ги връщам във ваше владение. Приберете се на Крустай и ме оставете сама да се оправям с остатъците от вагаарската флота.
— Слушам — каза Траун и сведе глава пред нея. — Гравитационният проектор ще ви очаква на Крустай веднага щом дойдете, за да го вземете.
Адмирал Аралани на свой ред сведе глава и излезе от залата.
Траун си пое дълбоко дъх:
— И с това ми се струва, че най-после приключихме тази работа. Очаква ни совалка, която ще ни отведе обратно на „Брулещ ястреб“ — той кимна на Дориана. — А след това ще се погрижа вие двамата с вицелорд Кав да бъдете превозени до вашия кораб.
— Благодаря ви — каза Дориана. — Време е да се прибираме у дома.
И докато излизаха от стаята, Кардас се почуди защо му се струваше, че осанката на Дориана е по- вкочанена от обичайното.
Тъкмо преминаваха през една от системите по пътя си към звездния куп, когато най-после хипердвигателят изгасна.
— Няма ли възможност да го поправим? — поинтересува се Трасс.
Лорана поклати глава отрицателно.
— Не и аз — каза тя. — А предполагам, че и никой друг на борда не би могъл.
Трасс се вгледа през илюминаторите в далечното слънце.
— Тук разполагате с цели пет крайцера и всеки си има свой собствен хипердвигател — припомни й той. — Не можем ли да се преместим на някой от другите и да използваме неговите системи?
Лорана потърка слепоочията си и се смръщи, когато лекият натиск подсили болезненото усещане зад очите й.
— Според показателите на командното табло в комбинирания оперативен център нито един от