И се почуди дали изобщо някога щеше да му се удаде да види тези крайцери отново.
Кинман Дориана гледаше през илюминаторните прозорци на мостика, слушайки с половин ухо неспирните препирни между аристокра Чаформбинтрано, командир Миттраунуруодо и жената адмирал, когато пред очите му „Изходящ полет“ внезапно се стрелна в хиперпространството и се изгуби от поглед.
В първия миг той буквално зяпна от изненада… След това обаче в ъгълчетата на устата му бавно се настани лека усмивка. Значи това бе целял Миттраунуруодо е цялата тази безсмислена конфронтация. Беше се опитвал да отвлече вниманието на Чаформбинтрано, докато някои от хората му успеят да отмъкнат крайцерите изпод носа на аристокра.
И очевидно неговият собствен опит да размъти водите на чиските взаимоотношения през цялото време е бил част от намеренията на командира. Дали Миттраунуруодо бе предвидил какво ще стори Дориана? Или просто се бе възползвал от ситуацията на мига и я бе вплел по някакъв начин в собствените си планове? Което и от двете да бе вярно, командирът бе разиграл картите си майсторски.
— Ъъ, извинявам се… — обади се той и вдигна пръст. — Струва ми се, че спорът ви вече е безпредметен — той изчака, докато спечели вниманието и на тримата, и след това вдигна пръст нагоре към звездното небе. — Наградата ви току-що изчезна.
24.
Пъстрото хиперпространство прелиташе покрай илюминаторите на крайцера, а „Изходящ полет“ навлизаше все по-дълбоко в непознатите територии. Лорана знаеше, че звездите бяха някъде там, но тъкмо сега съзнанието й бе твърде ангажирано, за да насочи мислите си към тях. Абсолютно цялата й бдителност бе съсредоточена върху системите на крайцер К–1 и с помощта на Силата тя успяваше едновременно да следи моментните показатели и да държи всички командни уреди в подходящото съотношение.
Беше трудна задача. Отвратително трудна задача.
В този миг смътно осъзна, че нещо до нея се е раздвижило.
— Лорана? — повика я Трасс и гласът му прозвуча някак си отдалечен и отвъден за напрегнатото й съзнание.
— Стигнахте ли до тях? — запита тя.
Това дребно разконцентриране й коства много. Още преди да довърши въпроса си, подхранващият механизъм на един от реакторите започна да се дави и да прегрява. Тя прехапа здраво долната си устна и е мъка успя да възстанови енергийния поток до нормалното му ниво.
— Съжалявам — каза Трасс. — Не успявам дори да намеря изход от този кораб. Всички пилони на турболифтовете са повече или по-малко блокирани. Може би, ако за малко ни изкарате от хиперпространството, ще мога да си намеря един вакуумиран костюм и така да се добера до ядрото.
— Не — каза Лорана. Думата най-вероятно прозвуча остро и недружелюбно, смътно осъзна тя, но точно сега не й достигаше концентрация за любезни приказки. — Хипердвигателят… не добре…
В действителност хипердвигателят наистина никак не бе добре. Вече бе започнал ужасно да прегрява и тя едвам удържаше системите да не дадат на късо и цялото нещо да излезе напълно от ръцете й. Ако сега го изключеше, бе твърде вероятно хипердвигателят повече да не успееше да се запали. А дори и да не го направеше, рано или късно, той щеше сам да излезе от строя.
От друга страна, с допълнителното ускорение, което бяха събрали при бягството си, до покрайнините на звездния куп сега им оставаха не повече от няколко часа път. Ако наред с управлението на кораба Лорана успееше да прибегне и до джедайските техники за навигация, тогава сигурно имаше шанс да ги преведе между гъсто струпаните звезди и да стигне до набелязаната от Трасс система, преди хипердвигателят да рухне окончателно.
— Разбирам — каза Трасс. — Ще се опитам да намеря отнякъде комуникационен канал, по който да се свържа с тях.
Той се запъти нанякъде и Лорана усети внезапен прилив на вина. Ако оцелелите все още бяха там, където ги бе помолила да останат, най-вероятно вече се чудеха къде се бави. А можеше дори да са стигнали до заключението, че е избягала и ги е изоставила.
В другия край на мостика започна да мига червена лампичка, която показваше, че алувиалните намотки се отлепваха. Със сбърчено от съсредоточаване лице Лорана се опита да поддържа с помощта на Силата работата на стотиците командни конзоли, докато в същото време се присегна с длан и предпазливо намести намотките. Само веднъж да успееха да стигнат до целта и да не й се налагаше да жонглира в съзнанието си с всички навигационни системи на кораба, щеше веднага заедно с Трасс да си пробие път до Улиър и останалите, за да им обясни всичко. А те щяха да проявят разбиране. Със сигурност щяха да проявят разбиране.
В противоположния ъгъл на мостика започна да мига друга червена лампичка. Лорана си пое дълбоко дъх, питайки се колко ли време щеше да смогне да поддържа всичко това в равновесие, и се присегна натам със Силата.
— Ще си платите за това! — викаше аристокра Чаформбинтрано, докато трескаво крачеше напред- назад в конферентната зала пред тримата затворници, които бяха поставени да седят пред него. Зад тясната маса имаше голям мек фотьойл, но очевидно той бе прекалено нервиран, за да му обърне внимание. — Чувате ли ме?! Ще си платите за всичко това! — с тези думи той изгледа последователно Дориана, след това Кардас и накрая Миттраунуруодо. — И ще бъдете обвинени в държавна измяна!
Застанала зад бюрото встрани от траекторията на аристокра, адмирал Аралани се размърда:
— Струва ми се, че подобно обвинение няма да издържи, аристокра Чаформбинтрано.
Кардас забеляза, че изражението й оставаше видимо безпристрастно, докато тя слушаше тирадите на Чаформбинтрано. Въпреки това му се стори, че някъде зад резервираността й си личаха белези на известно облекчение.
Съвсем обяснимо. Тя бе постигнала целта си. „Изходящ полет“ вече се намираше на безопасно разстояние от ръцете на Чаформбинтрано. А участта на няколкото затворници сега едва ли можеше да я развълнува особено. Или поне участта на затворниците, които не бяха чиси.
—
Адмирал Аралани не помръдна изобщо.
— Точно така — спокойно потвърди тя. — Кардас вече ви обясни, че съзаклятниците са синдик Миттрассафис и човекът Лорана Джинзлър.
— С
— Съветите не са кой знае каква проява на предателство — каза Аралани. — Пък като представител на друга раса той не може да се подвежда под отговорност за каквото и да е предателство към Чиското господство. А що се отнася до Дориана, съвсем очевидно е, че той няма абсолютно никакво участие във всичко това.
— Какво нареждат сега? — промърмори Дориана в ухото на Кардас.
— Аристокра иска да ни опържи на бавен огън — тихо промълви Кардас. — А адмиралът му казва, че трябва отново да обмисли обвиненията си.
— Ъхъ.
Размяната на реплики не остана незабелязана.
— Да не би затворниците да желаят да добавят нещо към протокола? — язвително попита Чаформбинтрано.
— Всъщност затворниците ще бъдат освободени — намеси се Миттраунуруодо. Това бяха първите думи, които произнасяше, откакто ги бяха довлекли в конферентната зала за разпита и заплахите на Чаформбинтрано. — Те не са сторили нищо, с което да заслужат обвинения. Ако държите някой да бъде подвеждан под отговорност, обвинете мен.
— Напълно възнамерявам да го сторя — изплю Чаформбинтрано. — И то веднага след като се разправя със съзаклятниците ви.
