си.
— Питието му съвсем не беше голямо — отбеляза Анакин, докато си проправяха път между масите.
Оби Уан кимна:
— Знам.
— Значи ви е преметнал — каза Анакин и в гласа му се мярна обвинителна нотка. — И вероятно тъкмо това е възнамерявал през цялото време.
— Възможно е — призна Оби Уан. — И какво от това?
— Но ние сме
— Трябва да се научиш да виждаш по-глобалната картина, мой млади ученико — припомни му Оби Уан Кеноби, докато се оглеждаше около себе си. — Главната ни задача тук е да…
Думите му увиснаха във въздуха. Риске беше изчезнал.
Лорана също.
6.
Явно такава й е била участта — си мислеше Лорана, докато си пробиваше път през тълпата по тротоара — вечно да търчи след някого. Преди това беше Кбаот. Сега пък се мъчеше да не изостава по стъпките на Риске.
Трябваше обаче да признае, че в сравнението между двамата имаше интересни елементи. Походката на Кбаот беше абсолютно праволинейна и околните трябваше да се пазят, за да не ги сгази. Риске, от друга страна, постигаше същия ефект, като се възползваше от всяка пролука и всяка възможност да се промуши напред. Рядко притесняваше останалите пешеходци, понеже се провираше из навалицата като нощен хищник в горска дъбрава.
Учителят Кеноби беше споменал, че този човек е работил като ловец на глави. И сигурно е бил доста добър.
За съжаление не се бе сетила да си запише честотата на предавателя на Оби Уан. Учителят Кбаот вероятно я имаше, но пък тя не искаше да прекъсва наставника си посред тези важни преговори.
Със сигурност в Храма на джедаите на Корускант щяха да разполагат с информацията. Като заобиколи ловко един шляещ се иторианец, Лорана измъкна предавателя си и въведе честотата на градския комуникационен център и ретранслатора на холонет.
— Чрезмерни извинения, гражданино — произнесе механичен глас от предавателя. — В момента всички изходящи трансмисии временно са недостъпни. Моля, опитайте отново по-късно.
Явно и това нямаше да помогне. Лорана изключи предавателя и го върна на колана си, като същевременно отскочи от пътя на двама внушителни бролфи, които внезапно се изпречиха пред нея. Те я подминаха и тя отново продължи пътя си, повдигайки се на пръсти, за да надзърне над главите на минувачите.
И за да открие, че Риске е изчезнал.
Ускори крачка и трескаво заоглежда цялата улица, простирайки се, докъдето можеше, със Силата. Но от агента нямаше и следа.
„Успокой се, ученико“ — вечно повтаряният от Кбаот съвет отново прозвуча в съзнанието й. Едва ли за краткото време, през което го бе изпуснала от поглед, Риске е могъл да се отскубне твърде надалеч. Или беше влязъл в някое от десетките магазинчета, китно наредени покрай тротоара, или се беше шмугнал в една от двете странични улички, които се разклоняваха от главната наляво и надясно малко по-напред.
За един кратък миг тя претегли вариантите. Магазинчетата бяха ограничаващи и драстично намаляваха възможността за свободно придвижване. А на нея й се струваше, че човек като Риске най-вероятно би поел по някоя от двете пресечки.
Тя отиде до кръстовището и се огледа в двете посоки. Не се виждаше никой. Когато за последен път го бе зърнала, Риске се намираше по-близо до лявата пресечка, поради което тя бе по-очевидната посока. Но той не изглеждаше от оня тип хора, които биха избрали очевидното. Затова тя заобиколи друга двойка пешеходци и се мушна в пресечката вдясно.
Уличката беше сравнително тясна — точно колкото да премине един спидер. От едната страна видя грижливо наредени високи редове с боклукчийски контейнери, които очакваха да ги приберат. На средата на уличката имаше друга малка пресечка, където комплексът от сгради се разделяше на четири равни части. Ако Риске бе тръгнал насам, на това място сигурно е имало още две възможни посоки. Лорана небрежно пъхна ръка под туниката си и като стисна леко дръжката на лазерния меч, продължи напред. Безпрепятствено стигна до малкото кръстовище и се огледа в двете посоки. За нещастие Риске не се виждаше никъде.
Известно време постоя така, като се оглеждаше наляво и надясно. В устата си усещаше горчивия вкус на поражението. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се върне по стъпките си и да се надява, че учителят Кеноби няма да й е прекалено ядосан и няма да разкаже на Кбаот за провала й.
Едно леко трепване в Силата беше единственото й предупреждение, но тя реагира незабавно. Направи дълъг скок встрани, завъртя се във въздуха, измъкна лазерния си меч и го включи.
Въртящият се диск, който се носеше във въздуха по малката уличка зад нея, проблесна за миг на слънцето и леко се наклони, за да промени траекторията си към новата й позиция. Лорана стисна лазерния си меч с две ръце и загледа как дискът се приближава. Чудеше се кой ли би избрал да се занимава с толкова бавно оръжие.
След миг дойде отговорът. Дискът внезапно се пръсна на три. Горната и долната му част добиха същата форма като средната, но се отклониха встрани, за да стигнат до нея от различни посоки.
Значи сега бяха три оръжия срещу едно. Въпреки това нямаше да представляват проблем. Тя направи крачка назад, като в съзнанието си изчисляваше последователността, с която щеше да се справи с трите диска. С тихо бръмчене един по един те навлязоха в обхвата на меча й и с три резки замаха на острието тя сряза нападателите наполовина.
В мига, когато парчетата от последния диск издрънчаха на плочките, една здрава ръка се обви около раменете й отзад и я стисна за шията.
С дълбоко разочарование от самата себе си тя се опита да си поеме дълбоко дъх. Ето каква била причината за елементарното нападение. Не беше нищо друго освен най-стандартна техника за отвличане на вниманието. Като разчиташе, че тя ще се съсредоточи с тунелно зрение върху непосредствената заплаха, Риске беше излязъл от прикритието си зад един от боклукчийските контейнери и се бе промъкнал зад гърба й. Тя намести пръстите си върху лазерния си меч, питайки се дали ще успее да удари с него назад, преди нападателят й да прибегне до някое друго оръжие.
— Спокойно, малката — каза тих глас и тя усети как нещо твърдо се опря във врата й под дясното ухо. — Затвори това нещо и го свали долу. Искам само да поговорим.
— За какво?
— Първо го изключи и ще ти кажа — каза той твърдо. — Хайде, малката, не си струва да си изгубиш главицата за нещо толкова елементарно.
— Аз съм джедай — предупреди го тя. — Ние не откликваме добре на заплахи.
— Сигурно джедаите не откликват — съгласи се Риске, а в гласа му се долавяше весело настроение. — Но ти не си никакъв джедай. Прекалено бързо се хвана на такава елементарна клопка — с тези думи ръката около шията й леко се стегна. — Хайде, сега се успокой и да си поговорим.
Лорана огледа високата стена пред себе си. Дори и да оставеше настрана насмешливия му тон, все пак си оставаше фактът, че досега вече няколко пъти можеше да я е убил.
— Хубаво — каза тя, като затвори лазерния меч и го прибра на колана си.
— Така, добре. Не беше толкова трудно, нали? — каза той с успокоителен глас, докато отпускаше хватката около шията й.
— Радвам се, че си доволен — каза Лорана и като направи крачка напред, се обърна да го разгледа. — За какво искаш да си приказваме?
— Ами да почнем от теб самата — предложи Риске и мушна под куртката си малкия ръчен бластер, който бе държал открито досега. — Защо Кбаот те е насъскал по петите ми?
