му.
— Какво искате да кажете?
— Казвам, че от утре на обед, когато телата на магистрат Аргенте и на попечителя на гилдията Гилфроме лежат там мъртви, властите ще започнат масови проверки по домовете на всеки представител на гилдията ви — обясни Дориана хладно. — Тогава ти и приятелите ти вече не трябва да се намирате там и никой не трябва да знае къде могат да ви открият.
— За колко време?
— За колкото е необходимо — отвърна Дориана. — Недей да се лъжеш, Патриот. Отсега нататък ти и съзаклятниците ти ставате бегълци от закона. Ще страните и ще се криете от същите онези ваши сънародници, заради чийто живот и благоденствие сега залагате на карта своя живот — с тези думи Дориана повдигна вежди. — А ако смятате, че нямате достатъчно сили да платите тази цена, именно сега е моментът да се откажете от клетвата си.
Патриот се изправи в цял ръст, а решителността на лицето му видимо взе превес.
— Ще направим каквото е необходимо, заради нашата гилдия и нашите сънародници — каза той с твърд глас. — Ще заплатим цената вместо останалите.
— Тогава явно сте истински бролфи на честта — каза Дориана с тържествен тон.
За мнозина други перспективата да заживеят един живот на непрекъснато укриване бе достатъчна, за да се разколебаят от намеренията си. Ала за Патриот и неговите съзаклятници това евентуално нерадостно бъдеще само добавяше допълнителна тежест към усещането за благородство и слава на налудничавия им заговор. Което си беше и истинската причина Дориана да ги въвлече в цялата тази мисия. Наивни, гневливи и податливи на влияние, тези същества се бяха оказали съвършените пионки в плана му. Всичко щеше да е безвъзвратно изгубено и самият Дориана щеше отдавна да си е заминал, преди който и да е от тях да успееше да осмисли какво всъщност се случва. Ако изобщо и тогава го осъзнаеха.
— В такъв случай тук и сега ние заедно поемаме по пътя на славата и съдбата — продължи той. — До утре следобед тези предателски преговори ще бъдат погребани под праха на историята, а скъпоценните минерали на Барлок ще останат завинаги в ръцете на бролфите!
— И онези, които са намислили да ни предадат, ще вкусят цената на своето предателство! — допълни Патриот със същия тържествен тон. — Народът на бролфите ви е извънмерно задължен, Пазителю. Някой ден, заклевам се, този дълг ще бъде изплатен.
— А аз на свой ред полагам клетва, че ще се завърна, за да приема изплащането — каза Дориана, макар вътре в себе си да бе убеден, че нищо подобно нямаше да се случи. — Има само още една незначителна корекция, която се налага да внеса в ракетата след инсталирането на форсажните камери, а като свърша, ще трябва и самият аз да се подготвя подобаващо за предстоящото изкупление на народа на бролфите. Не забравяй да поставиш ракетата на абсолютно същото място, където се уговорихме. Само така ще сме сигурни, че тя е в защитата на сензорната сянка, която ще я опази незабелязана — а и само от това място, допълни мислено Дориана, ракетата ще може да се устреми по своята предварително програмирана траектория.
— Няма проблем — обеща Патриот. — Тогава за нашата победа, Пазителю!
— О, да — каза тихо Дориана и се усмихна, — за нашата победа!
Още при първото им приближаване към чиския астероид на Кардас му бе направило впечатление, че базата тук е забележително добре скрита. Ала едва сега, когато пристигаха на това място за втори път, обърна внимание как точно командирът бе успял да постигне този изумителен ефект.
Вместо на повърхността базата бе вградена дълбоко във вътрешността на астероида. За да стигнат до нея, трябваше да минат през дълъг и усоен тунел, който кормчията на „Брулещ ястреб“ преодоля с доста по-висока скорост, отколкото се налагаше.
— Впечатляващо местенце — отбеляза Кардас на висок глас, стремейки се да прикрие чувството на притеснение, докато наблюдаваше как върховете на острите камъни прелитат покрай тях. — Такова строителство типично ли е за народа на чисите?
— Далеч не — отговори Траун. Гласът му звучеше странно, а той бе вперил поглед в основния монитор на мостика. — Повечето подобни бази се изграждат на повърхността. Но на мен ми се искаше именно тази да бъде по-труднодостъпна за потенциалните врагове.
— Едва ли е особено оригинална идея — вметна Кенто. Гласът му звучеше небрежно, но Кардас долови изписаното в очите му напрежение, докато наблюдаваше съсредоточено как кормчията направляваше кораба. — Направили сте този подход толкова труден, за да може всеки нападател да забавя скорост, когато се приближава към вас. Което пък, от друга страна, затруднява и самите вас, когато се налага да излизате или да кацате по-бързо. Но такава е цената на сигурността.
— Съществуват начини за преодоляване на този конкретен проблем — му каза Траун. — В момента отбранителната флота на чисите разработва абсолютно същата концепция на една друга база в доста по- голям и далеч по-комплексен мащаб от този… А, интересно!
— Какво? — запита Кардас.
— Подредбата на цветните светлинки, вплетени между маркировката на пистата за подход — започна Траун и посочи с пръст към стената пред кораба. — Означава присъствие на посетители в базата.
— Това хубаво ли е или лошо? — поинтересува се Марис.
Траун сви рамене:
— Зависи кои са посетителите.
След три минути корабът направи последен завой и тунелът пред тях разкри обширна кухина в пещерата. В далечния й край лицето на скалите оживяваше от множеството светлинки на маркировката и мониторите. На различни докове бяха установени осем кораба. Пет от тях бяха същите чиски изтребители, които Кардас вече бе наблюдавал в действие. Други два изглеждаха като някакъв вид транспортни совалки, а осмият беше кръстосвач с размерите на „Брулещ ястреб“. За разлика от облите контури на военните кораби обаче тук преобладаваха големи плоскости и ясно очертани ъгли и ръбове.
— О! — възкликна Траун. — Гостите ни са от петата управляваща фамилия.
— По какво разбрахте? — заинтересува се Марис.
— По външния вид на кораба и по маркировките му — обясни Траун. — Мога също да определя, че този конкретен посетител притежава пряко, но периферно потекло.
— А
— По-скоро нито едно, нито другото — каза Траун. — Петата управляваща фамилия има известни интереси в тези територии, но посещението им тъкмо в този момент най-вероятно е просто рутинна визитация. От друга страна, ако посетителят беше от първата или от осмата управляваща фамилия, идването би означавало, че ми носи някакво порицание.
Кардас хвърли озадачен поглед към Марис. Порицание?
— Вие, разбира се, ще бъдете мои гости на церемонията по приема — продължи Траун, докато „Брулещ ястреб“ се установяваше на един от празните докове. — Вероятно ще ви бъде интересно.
Думата „интересно“ според Кардас беше твърде, твърде мека.
Като начало беше самата зала, в която щеше да се състои приемът. Когато влязоха в нея, тя не представляваше нищо повече от огромно празно сиво помещение без всякаква украса, разположено в непосредствена близост до доковете. Ала с докосването на някакъв скрит бутон всичко това се измени само за броени минути. От всички стени се появиха цветни плоскости, като се разгънаха и се изпънаха в отвесно положение. От скрити в тавана отвори се спуснаха няколко драперии и започнаха да се веят около формирования, които се извиваха подобно на сталактити и напомняха на Кардас замразени отломъци северно сияние. Плочките по пода нито се обърнаха, нито се пренаредиха, но въпреки това по тях се появиха сложни десени от разнообразни цветове. Страничният наблюдател оставаше с усещането, че тези светлини се процеждат от прозрачна горна повърхност. Някои от тях останаха без промяна или с леко пулсиране, докато на други места багрите се сменяха толкова бързо, че създаваха илюзията за течащи бързеи. Беше представен всеки възможен оттенък на спектъра, но определено предпочитаният цвят бе жълтият.
Представлението беше впечатляващо, но чисът и свитата му, които престъпиха прага минута по-късно,
