бяха още по-забележителни. Той прекрачи прага, съпроводен от двама по-млади чиси, всеки от които носеше тъмножълта униформа и имаше окачено оръжие на колана. Облеклото на водача се състоеше от няколко комплексни пласта на дълга сива роба с жълта яка и многобройни орнаменти във всички оттенъци на жълтия цвят. Макар да не бе много по-възрастен от Траун, новодошлият пристъпваше с гордост и величавост, сякаш бе роден да управлява. Движенията на ескорта му бяха отривисти и изпипани и Кардас остана с впечатлението, че между тях и четиримата снажни матроси в черна униформа зад гърба на Траун се провеждаше своеобразно съперничество за демонстрация на професионализъм.
Поздравът на Траун и отговорът на новодошлия, разбира се, бяха на чеунх. За пореден път Кардас изпита доволство, че успява да хване някоя и друга откъслечна дума. Тонът и потокът на речта наред с формалните жестове и движения създаваха усещане за древен ритуал, който му се стори особено вълнуващ.
Не така обаче се чувстваха двамата му спътници. С философското си отвращение от стигащата до високите етажи на властта корупция в Републиката Марис дори не се опитваше да прикрива нетърпимостта си към такива формални церемонии. Затова сега наблюдаваше целия ритуал с благовъзпитано безразличие. Кенто пък от своя страна просто изглеждаше отегчен.
Церемонията приключи и двамата украсени в жълто чиси се върнаха обратно на пост пред входа на кораба си, а Траун покани с жест своя гост да се приближи към тримата корелианци.
— Може ли да ви представя аристокра Чаформбинтрано от петата управляваща фамилия — каза той, като превключи от чеунх на сай бисти. — А това са търговци от К’рел’я, посетители от далечен свят.
Чаформбинтрано каза нещо с доста рязък тон.
— Ако обичате, аристокра, на сай бисти — каза му Траун. — Гостите ни не говорят чеунх.
Чаформбинтрано отново изсумтя нещо на чеунх и от думите му ъгълчетата в устата на Траун се стегнаха едва забележимо.
— В настоящия момент аристокра Чаформбинтрано не е заинтригуван от възможността да общува с вас — преведе той. — Един от моите служители ще ви придружи до приготвената за вас квартира — той погледна Кардас и очите му леко проблеснаха. — Приемете извиненията ми!
— Няма нужда от извинения, командире — увери го Кардас и усети леко стягане в гърлото, докато правеше лек поклон към Чаформбинтрано. — Изобщо не е нужно.
Квартирата, която им бе подготвил Траун, беше досущ като каютата им на „Брулещ ястреб“, но малко по-просторна. Този път обаче имаше две спални помещения, свързани с общ санитарен възел по средата. Кенто и Марис бяха отведени в едната спалня, докато Кардас бе настанен в другата. Той разгледа новото си жилище и за своя приятна изненада откри, че някой вече е донесъл всичките му дрехи и лични принадлежности от каютата му на „Ловеца на сделки“ и ги бе подредил прилежно в различни шкафчета тук. Очевидно Траун планираше да ги задържи като свои гости за по-дълго време.
Кардас обходи помещението няколко пъти, като се стараеше да не мисли за срещата с Чаформбинтрано и неприкритото му неодобрение на присъствието им. Около час по-късно един безмълвен воин донесе пред вратата му поднос с храна. За момент Кардас се зачуди дали да не отиде при Кенто и Марис, но после реши да изяде храната си сам. Ако им потрябваше, сами щяха да го потърсят.
След това седна пред компютърния терминал и опита да намери лингвистичната програма с езиковия лексикон на чеунх, както му бе показал Траун на „Брулещ ястреб“. Процедурата проработи и на този компютър и Кардас се зае да изучава езика.
Едва пет часа по-късно, когато бе започнал да клюма пред монитора, друг чиски служител дойде да го вземе.
Отведоха го в някаква затъмнена стая, която приличаше досущ на предния наблюдателен триангулационен пункт на „Брулещ ястреб“. Тук обаче пространният илюминаторен прозорец гледаше към пещерата с доковете и Кардас видя далечните пламъци на нечии двигатели. Някакъв кораб се насочваше към изходния тунел.
— Добър вечер, Кардас — поздрави го Траун от едно кресло в другия край на помещението. — Надявам се, че денят ви досега се е оказал продуктивен.
— Сравнително продуктивен, да — потвърди Кардас, като се приближи до домакина си и се настани на друг стол до него. — Поработих малко върху езиковите си уроци.
— Да, знам — каза Траун. — Исках още веднъж да ви се извиня за нетактичното поведение на аристокра Чаформбинтрано.
— Съжалявам, че той не ни хареса — каза Кардас, опитвайки се да бъде дипломатичен. — Лично на мен церемонията по приема наистина ми хареса и с нетърпение очаквах да бъда свидетел на още малко от традициите на чисите.
— Не беше нищо лично — увери го Траун. — Аристокра Чаформбинтрано смята, че вашето присъствие тук представлява заплаха за Господството.
— Може ли да попитам защо?
Траун сви рамене едва забележимо.
— За някои непознатото винаги крие опасности.
— И понякога имат основания — продължи мисълта му Кардас. — Но, от друга страна, вие, чисите, явно умеете да се грижите за себе си във военно отношение.
— Възможно е — каза Траун. — Понякога обаче се чудя… Кажете ми, при вас среща ли се разбиране по отношение на концепцията за неутрализиране на потенциален неприятел, преди този неприятел да е успял да предприеме атака срещу вас?
— Искате да кажете нещо като превантивен удар? Да, определено.
— Значи този начин на мислене е широко разпространен сред вашите хора?
— Е, не знам дали „широко разпространен“ ще е най-правилната дума — уклончиво отговори Кардас. — Знам, че със сигурност има хора, които го смятат за неморално.
— А вие самият?
Кардас се смръщи. Той беше едва на двайсет и три години и работеше за контрабандист, който обичаше да щипе хътяните. Какво знаеше той за делата във Вселената?
— Аз смятам, че ако човек тръгне да прави нещо подобно, преди всичко останало трябва много добре да провери дали въпросната заплаха реално съществува — произнесе той бавно. — Искам да кажа, че ще са нужни неоспорими свидетелства в подкрепа на това, че въпросният неприятел действително е замислил нападение срещу вас.
— А какво ще кажете за някого, който не планира да напада вас самите, но непрекъснато предприема атаки срещу други?
Вече беше очевидно накъде отива разговорът.
— Искате да кажете като вагаарите? — запита Кардас.
— Точно така — потвърди Траун. — Както вече ви споменах, досега те все още не са удряли чиска територия и нашата военна доктрина твърди, че следователно би трябвало да не им обръщаме внимание. Може ли обаче съществата, които са жертва на техните нападения, да претендират за военна намеса от наша страна? Или ние трябва просто да си седим настрана и да наблюдаваме безпристрастно, докато вагаарите ги грабят и ги поробват?
Кардас поклати глава.
— Задавате въпроси, върху които се водят спорове още от зората на цивилизацията — той хвърли кратък поглед към профила на командира. — Да разбирам ли, че вие и аристокра Чаформбинтрано стоите на различни позиции по този въпрос?
— Аз и цялата чиска раса стоим на различни позиции по този въпрос — отговори Траун, а в гласа му се долови нотка на далечна тъга. — Или поне често изглежда така. Облекчение е да науча, че по този проблем няма еднозначен отговор и сред други раси, а не само сред управляващите фамилии.
— Съобщихте ли на аристокра Чаформбинтрано за кораба на вагаарите? — попита Кардас. — На него сякаш имаше доста голяма плячка, събрана от множество различни култури.
— Съобщих му, но той не показа, че е особено заинтригуван. Според него военната доктрина не допуска абсолютно никакви превантивни нападения.
— Ами ако някоя от жертвите на този кораб е позната на вас раса? — предположи Кардас. — Ваши
