Изходящ полет

друга работилница. Да забелязвате някаква обща тенденция тук?

Оби Уан свъси вежди:

— Някой си стъкмява домашно изработена бойна ракета.

— Или две. Или три — добави Риске. — Пък и май няма много изгледи някой от нас да успее да поразпита Джомпфи по този въпрос, понеже заедно с побратимите му добре са се покрили.

— Прекрасно — отбеляза Оби Уан и надникна през оградата.

— М-да, тъкмо тази дума ми беше на езика — каза Риске. — И така, по какъв повод сте тръгнали да го търсите?

— Нашата приятелка, с която вече се познавате, го преследваше по-рано днес — обясни Оби Уан. — Впоследствие тя изчезна и оттогава все не успявам да я открия по предавателя.

— Лошо — каза Риске. — Хубаво момиче, но без достатъчно офанзивна съобразителност.

— Ние все още не смятаме да я отписваме — каза Оби Уан през зъби. — Някаква представа, в коя дупка би могъл да се е покрил Джомпфи?

— Ако имах, едва ли щях да кисна точно тук. В момента мои хора следят всички центрове на миньорската гилдия. Но ако Джомпфи не иска да се прибере у дома, значи едва ли ще е толкова несъобразителен, че да цъфне на някое от тези места.

— Тогава какво правим? — запита Анакин.

— Това, което аз ще направя, си е моя работа. Смятам да се прибера в хотела, за да проверя дали мерките ни за сигурност са наред — каза Риске. — Според мен се готвят да ударят тази вечер. Дуракритовите червеи винаги изчезват първи точно когато къщата предстои да се стовари върху главата ти.

— А може и да опитат да ударят градския административен център утре през деня — предположи Оби Уан.

— Едва ли — скептично каза Риске. — Съмнявам се, че Джомпфи би дръзнал да напада място, където представители на собствената му гилдия преговарят за неговите права. Не, най-вероятно ще се цели в хотела или най-много в трасето между хотела и административния център утре сутрин.

За съжаление анализът на Риске звучеше логично.

— Добре тогава — кимна Оби Уан. — Вие се погрижете за тези неща, а ние ще продължим да търсим Лорана.

— Късмет — поклати глава Риске. — Знаете ли, когато по-рано се срещнах с нея, изпитах голямо изкушение да й закача проследяващо устройство, за да знам дали няма случайно отново да ми се изпречи на пътя. Сега ми се иска да го бях сторил.

— И на нас ни се иска — каза Оби Уан. — Но явно ще трябва да се оправяме сами.

— Мислех, че джедаите са добри именно в това отношение — Риске измъкна от джоба си информационен чип и им го подаде. — Това ще ви осигури директна връзка с моя предавател, като същевременно ще закодира текста с моя лична програма за сигурност. Обадете ми се, ако чуете нещо, става ли?

— Няма проблем — потвърди Оби Уан и пъхна картата в един слот на своя предавател.

Риске кимна едва забележимо и се запъти към улицата. Когато стигна досами края на оградата, надникна над плета и се огледа. После го заобиколи и се отдалечи с бърза походка.

— А сега какво? — запита Анакин.

— Най-добре да потърсим учителя Кбаот и да му разкажем какво се е случило — каза Оби Уан с неохота. — Вероятно двамата с Лорана си имат достатъчно добре изградена връзка, че да може да я засече чрез нейния отпечатък в Силата.

— Възможно е — каза Анакин недоверчиво. Двамата се върнаха в края на растителната ограда и отново излязоха на улицата. — Знаете ли, май не би било зле всички тук да почнем да носим проследяващо устройство…

Оби Уан му хвърли кос поглед:

— Мога веднага да се сетя най-малко за един човек, който трябва да носи такова устройство през цялото време — промърмори той под нос.

— Какво каза?

Оби Уан поклати глава:

— Аа, нищо. Нищо.

Когато най-после успяха да го открият по предавателя, Кбаот не беше никак доволен да го прекъсват. А като ги изслуша, това съвсем развали настроението му.

— За момент ще подминем факта, че сте се забъркали в ситуацията на Барлок противно на изричните ми нареждания — избоботи той и Оби Уан можеше даже да си представи как очите му проблясват изпод рунтавите му вежди. — Но най-лошото в случая е, че сте поставили живота на моята ученичка под заплаха.

— Разбирам гнева ви, учителю Кбаот… — започна Оби Уан.

— Гняв? — сряза го Кбаот. — Няма чувство на гняв, учителю Кеноби. Не и у един рицар джедай.

— Моите извинения! — каза Оби Уан, като с мъка се опитваше да потисне собственото си раздразнение. Толкова драматична ситуация, а този човек не се сеща за друго, освен да им цитира джедайския кодекс? — Подборът на думите ми беше неуместен.

— Така е по-добре — избоботи Кбаот. — А какво да кажем за вас, ученик Скайуокър? Какви са вашите съображения?

Оби Уан наклони предавателя към момчето.

— Нищо особено не мога да добавя — каза Анакин. — Най-вече съм загрижен за сигурността на Лорана. Притеснявам се да не би вече да са я убили.

Няколко секунди Кбаот не отговори нищо.

— Не, жива е — накрая каза той. — Иначе щях да усетя смущение в Силата.

— Значи сигурно можете да определите къде е? — попита Анакин с надежда.

— Едното не следва непременно от другото — му каза Кбаот. — За съжаление не мога да я засека чрез нейния отпечатък в Силата. Учителю Кеноби, казахте, че сте разговаряли с момчето, което ги е снабдило с усилвателите. Възможно ли е той да знае къде е любимото скривалище на Джомпфи?

— Едва ли — каза Анакин. — Не ми се стори, че би могъл да участва в каквато и да е конспирация.

— Но все пак се познава с Джомпфи и е възможно да е виждал нещо в миналото, което би могло да ни насочи.

— Съмнявам се, че ще е склонен да го обсъжда с нас обаче — намеси се Оби Уан. — За него сме просто някакви непознати.

— Аз попитах ли ви дали ще бъде склонен?

Оби Уан усети как гърлото му се стяга.

— Да не искате да кажете да упражня сила върху съзнанието му?

— Не. Разбира се, че не — увери го Кбаот. Но Оби Уан разбра, че тези думи са насочени към Анакин. В действителност Кбаот искаше да каже точно това. — Ние сме бранители и пазители на слабите, а не техни потисници. Същевременно обаче е извършено престъпление срещу един джедай. Подобно деяние не би следвало да остава без последствия. Дори и ако Джинзлър е взела съзнателно решение да не се защитава — добави той мрачно.

Оби Уан се намръщи.

— Какво искате да кажете?

— Досега не са постъпили никакви сведения, че някъде в града е бил използван лазерен меч, учителю Кеноби — каза Кбаот търпеливо. — Нито пък до ушите ми са достигнали приказки за нечии отрязани крака или ръце. Лорана Джинзлър е все още ученик, но със сигурност съм успял да я науча, когато се налага, да не се дава без бой.

— Разбира се — каза Оби Уан, като през ума му мина едно внезапно предположение. Ако Кбаот беше прав, че се е предала доброволно на похитителите си…

— Благодаря за отделеното време, учителю Кбаот.

— Ще очаквам ученик Джинзлър да бъде до мен утре сутрин, когато предстои срещата с магистрат