Аргенте и попечителя на гилдията Гилфроме — предупреди го Кбаот.
— Разбрах ви — кимна Оби Уан. После прекъсна връзката и окачи предавателя на колана си.
— И как смятаме да я открием? — поинтересува се Анакин.
— Учителят Кбаот сам ни насочи. Той е прав. Ако Лорана се е борила с нападателите, със сигурност щяхме да чуем слухове за подобна схватка. Но щом няма такива, следователно въобще не се е съпротивявала.
— Добре — каза Анакин, — и това означава какво?
— Означава следното: най-вероятно е преценила, че ако се предаде без много шум, би постигнала много повече, отколкото ако се впусне в битка — обясни му Оби Уан. — Сигурно се е надявала, че по този начин ще я отведат до самия център на конспирацията, където ще може да се запознае и с тези, които командват парада. Обаче…
Джедаят остави думата да увисне във въздуха, надявайки се, че Анакин сам ще се сети как да продължи мисълта му.
— Обаче те ще знаят, че би било истинска лудост да домъкнат джедай при ръководителите си — каза бавно момчето, — дори и да е само ученик.
— Именно! — кимна Оби Уан. — А кой е най-бързият начин да разберат дали някой като Лорана е джедай?
— Ако я пипнат с лазерен меч в ръка — отговори Анакин, а гласът му постепенно подхвана изпълнената с предпазлива надежда интонация на неговия учител. — Следователно трябва да се е отървала от него, преди да я пипнат!
— Точно така — потвърди Оби Уан. — И най-вероятно го е изхвърлила импулсивно, и то някъде близо до мястото, където са я похитили.
— Достатъчно близо, че да успеем да уловим излъчването от илъмския кристал! — довърши мисълта му въодушевено Анакин. — Но за да го засечем, ще трябва да се приближим доста близо до меча й, нали?
— Така е, но поне знаем улицата, на която ще можем да се приближим достатъчно близо — отбеляза Оби Уан. — Ако тя и лазерният й меч се намират в някоя от тези къщи, сигурно няма да успеем да засечем илъмския кристал. Поне не и ако се намираме някъде навън — той посочи по протежението на улицата, сега вече обгърната в мрак, който се нарушаваше само тук-там от мъждукащите улични лампи. — Ще започнем тук, от „Покрития шубрак“. Джомпфи е достатъчно умен да стои далеч от собствената си къща, но все пак е възможно да е постъпил наивно и да е влязъл в къщата на някой приятел. А ако не успеем тук да открием нищо, тогава ще тръгнем из по-бедните райони на квартал Патамийн.
— Понеже смятаме, че Джомпфи е свикнал с такива места?
— Не. По-скоро понеже там все още използват огради от плет, за да очертават границите на имота си — отговори Оби Уан. — Няма начин да скриеш лазерен меч в каменна стена, без на някого да не му направи впечатление. А ако не я намерим там, ще продължим с по-богатите райони. И накрая, ако е нужно, ще претърсим и другите жилищни квартали наоколо.
Анакин си пое въздух дълбоко.
— Добре. Аз съм готов, ако и вие сте готов.
— Хубаво — каза Оби Уан, — тогава освободи съзнанието си, мой млади ученико. Очертава се нощта да е доста дълга.
Кръстосваха кварталните улици вече цели няколко часа, когато Оби Уан най-сетне усети дългоочакваното трепване в Силата.
Бяха се доближили до мястото, където бе скрит лазерният меч на Лорана.
Той погледна косо към Анакин в очакване да види дали момчето също ще успее да долови това. Дори и насред такава драматична ситуация възпитателните упражнения си оставаха част от живота на един ученик.
Трябваше да направят още три крачки, преди Анакин внезапно да забави крачка.
— Ето — каза момчето, — точно пред нас, леко вляво.
— Много добре — похвали го Оби Уан и си позволи да хвърли бегъл поглед около себе си.
До разсъмване оставаха най-малко още два часа, а всички къщи в квартала изглеждаха тъмни и притихнали. Явно обитателите им все още почиваха. Или поне повечето. Със сигурност конкретните обитатели, които търсеха двамата джедаи, си бяха съвсем будни.
— Не, недей да ходиш натам — каза той на Анакин и го хвана за рамото в мига, когато момчето се запъти към ниския плет, където лежеше скрит лазерният меч на Лорана. — Ето от тук, да заобиколим от другата страна. Бързо!
Двамата заедно прескочиха от другата страна на плета и миг по-късно се изгубиха зад него.
— Някой гледа ли ни? — промърмори Анакин, докато следваше учителя си в патешко ходене към лазерния меч.
— Ей сега ще разберем — отговори Оби Уан. — Кажи ми, какво би направил ти, ако пазиш пленник и посред нощ нещо необичайно се случи някъде навън?
— Не знам — отвърна Анакин и сбърчи вежди, докато си представяше ситуацията. — Зависи колко необичайно е онова, което се случва.
— Нека да видим — Оби Уан се присегна със Силата и от разстояние включи лазерния меч на Лорана.
С приглушено съскане зеленото острие изведнъж се показа и разцепи тъмнината с неочаквана яркост. По меката пръст покапаха няколко малки листа, отсечени от вейките, но дръжката остана здраво заклещена между по-големите клончета.
— А сега ще проверим кой не спи в този квартал — каза Оби Уан.
Не им се наложи да чакат дълго. След минута-две вратата на една от къщите от другата страна на улицата се отвори и от вътре се показа самотен бролф. Той се огледа подозрително, а очите му притеснено се стрелкаха бързо наляво-надясно. Не видя никого и закрачи през улицата към яркия меч.
Когато стигна до него, за миг се спря неуверено. После се наведе и предпазливо провря ръка през плетеницата от клони и листа, за да го измъкне. След това се изправи и като държеше меча на една ръка разстояние, го повъртя внимателно насам-натам. Очевидно се опитваше да разбере откъде се изключва.
— Нека да помогна — обади се изведнъж Оби Уан, изправяйки се в пълен ръст зад плета, и в същия миг се присегна със Силата и изключи лазерния меч.
Бролфът реагира удивително бързо. Почти в същия миг, когато острието на меча изчезна, той отскочи настрана, запокити дръжката на меча в лицето на Оби Уан и с обигран жест измъкна бластер изпод куртката си.
Реакцията му бе бърза, но наивна. Срещу него стоеше джедай с отработени рефлекси. Преди бролфът да се приготви за скок, Оби Уан вече бе извадил собствения си меч. Присегна се със Силата, хвана меча на Лорана и след това включи своя, внимателно отбивайки един изстрел от оръжието на бролфа нагоре към звездното небе.
Бролфът продължи упорито да стреля в него с праволинейната наивност на боен дроид. Оби Уан бързо премина в боен режим, вниманието му се насочи изцяло напред и той се остави на Силата да направлява ръцете му в отбиване на изстрелите, като междувременно напредваше крачка след крачка към своя противник.
И тогава независимо от фокусираното напред внимание той смътно усети как от другата страна на улицата се случва нещо. Бролфът очевидно също видя или чу нещо, понеже за частица от секундата вниманието му се раздвои и той отклони погледа си.
Тъкмо от тази възможност се нуждаеше и Оби Уан. Като направи доста дълъг скок напред, той завъртя меча си с кратък и точно премерен удар, разрязвайки бластера на противника на две.
Бролфът го бе нападнал доста бързо. А сега с не по-малка скорост захвърли остатъка от бластера на паважа и си плю на петите, доколкото можеха да го носят късите му крака. За миг Оби Уан се зачуди дали да не го последва, но после размисли и се обърна към къщата, от която бе излязъл.
И едва сега осъзна, че Анакин вече не е зад гърба му.
— Мълнии! — изруга той полугласно и се затича.
