— А каква е професията ви? — запита Траун на чеунх.
— Аз съм търговски агент — внимателно произнесе Кардас на същия език, като с мъка произвеждаше чудноватите звукове през несговорчивото си гърло.
Траун учтиво повдигна вежди.
— Вие сте „рибарска лодка“? — запита той, превключвайки на основния език.
Кардас погледна към Марис.
— Точно това каза — потвърди тя със закачлива усмивка.
Той леко повдигна ръка и после отново я отпусна в скута си.
— Аз съм търговски агент — с примиренчески глас каза той на минисят.
— А! — възкликна разбиращо Траун на същия език. — Значи сте търговски агент?
— Да — поклати глава отрицателно Кардас. — Наистина ли казах, че съм рибарска лодка?
—
Кардас кимна утвърдително. Да, наистина долавяше разликата в придиханието след звука „п“ във втората сричка между първата и втората дума. Просто не успяваше да възпроизведе това различие в собствената си уста.
— А точно това го упражнявах цяла вечер! — проплака жалостиво той.
— Предупредих ви, че чеунх твърде вероятно ще се окаже доста над физиологичните ви способности — припомни му Траун. — Въпреки това обаче напредъкът ви в разбирането на езика е наистина удивително. Особено след само пет седмици упражнения. Но пък успехите ви в овладяването на минисят са доста по- забележителни. Впечатлен съм! — с тези думи светещите му очи се обърнаха към Марис и той добави: — И от двама ви!
— Благодаря ви, командире — каза Кардас. — Да ви впечатли вас човек, си е направо похвално постижение.
— Сега пък вие ме ласкаете — предупреди го Траун с усмивка. — Нали това е правилната дума? „Ласкаете“?
— Думата е съвсем правилна — потвърди Кардас. Колкото и голям да бе напредъкът им с Марис в упражненията, усърдието на самия Траун в усвояването на основния език го надвишаваше многократно. А това постижение бе стократно по-уникално поради далеч по-оскъдното време, което той успяваше да отделя за езикови уроци. — Обаче бих си позволил да оспоря конкретната употреба на това понятие — добави той. — „Ласкаенето“ предполага някакво преувеличение или дори притворство. Моето твърдение обаче изразяваше самата истина.
Траун леко наклони глава.
— Тогава приемам подобаващо отдадената ми почит — каза той, а после се обърна към Марис. — А сега, Фераси, вече съм готов за специалната ви молба.
Кардас сбърчи чело:
— Специална молба?
— Фераси ме помоли да изготвя описание на едно от художествените произведения на борда на вагаарския пиратски кораб — обясни Траун.
Кардас погледа към нея:
— Така ли?
— Просто ми трябваше малко допълнително упражнение на абстрактни съществителни и прилагателни — каза тя с равен глас, докато погледите им се кръстосаха за няколко мига.
— Аа, ясно — побърза да каже Кардас. — Просто се чудех.
Марис задържа погледа си върху него още частица от секундата, а после се извърна отново към Траун.
— Може ли да попитам кое произведение сте подбрали?
— Категорично не — смъмри я той, усмихвайки се. — Ще се наложи да отгатнете това въз основа на описанията ми.
— О, така ли! — възкликна тя озадачено, но бързо се овладя. После погледна към Кардас, стисна челюсти и кимна: — Добре, готова съм.
Очите на Траун сякаш се загледаха в нещо далеч отвъд стените на стаята.
— Промяната на цветовете напомня начина, по който крайчецът на дъгата се разтваря в окъпания от слънчеви лъчи водопад…
Кардас послуша за известно време мелодичния напев на чеунхската реч, като се мъчеше да следи мисълта и същевременно наблюдаваше Марис с крайчеца на окото си. Тя също изпитваше затруднения — това беше очевидно. Устните й от време на време се помръдваха в опитите й да разгадае някои от по- сложните понятия. Ала зад съсредоточеността й му се стори, че съзира още нещо. Нещо в начина, по който бе фиксирала поглед в Траун.
Само че това не бе онзи поглед, с който един студент по лингвистика се взира в своя преподавател. Нито пък погледът, с който пленникът гледа своя похитител.
Започна да усеща неприятно чувство в стомаха си. Да не би да е започнала да се влюбва в Траун? Не беше възможно да е допуснала да се увлече по неговия интелект, вежливост и изисканост. Понеже в края на краищата Марис не беше просто сътрудник и помощник-пилот на Кенто. И макар Кардас никога досега да не бе виждал Кенто да изпада в пристъп на ревност, със сигурност не му се искаше да става свидетел на такава сцена.
— …с някакво дълбоко усещане за откъснатост и несъгласие у художника към неговите сънародници.
— Прекрасно! — промълви Марис, като сега очите й излъчваха още повече възхищение от Траун. — Това беше онази плоскост с изографисаните краища, нали? Пейзажът, при който от долния ъгъл се появява и нараства някаква мрачина…
— Правилно — похвали я Траун. После погледна към Кардас. — А вие успяхте ли да я отгатнете?
— Аз? Ъ-ъ, не — призна си Кардас. — Съсредоточавах се най-вече върху вашите думи.
— Понякога може толкова силно да се съсредоточиш върху отделните думи и понятия на изречението, че напълно да изтървеш какво се казва в него — отбеляза Траун. — Което се отнася и за всяка друга сфера в живота. Никога не трябва да изпускате от погледа си цялостната картина, общия пейзаж — с тези думи той се вгледа в една поредица светлинки, появили се на стената над вратата, и се изправи. — Днешният урок приключи. Сега трябва да посрещна моя гост.
— Гост? — запита Марис, докато също се изправяше заедно с Кардас.
— Един адмирал от чиската отбранителна флота е тук, за да изземе пленения вагаарски съд — обясни Траун, докато тримата отиваха към вратата. — Нищо особено, което да изисква вниманието ви.
— Може ли да наблюдаваме церемонията по приема до вас? — запита Кардас. — Този път вече ще можем да разбираме какво се говори.
— Смятам, че това ще е допустимо — каза Траун. — Адмирал Аралани със сигурност ще е научила за вашето присъствие от аристокра Чаформбинтрано и вероятно ще иска лично да се запознае с вас.
— Те двамата от една и съща фамилия ли са? — поинтересува се Марис.
Траун поклати глава отрицателно.
— Висшите офицери от отбранителната флота не принадлежат към никоя конкретна фамилия — поясни той. — Те са развързани от своето фамилно име и от прилежащите към него привилегии и са станали част от йерархията на отбранителната флота, за да могат да служат на всички чиси без страхопочитание или предразсъдък към никого.
— Това значи, че военното ви командване се гради на заслугите на отделните офицери, а не на нещо, което се наследява поради кръвно родство с фамилиите? — заключи Марис.
— Точно така — потвърди думите й Траун. — Офицерите се приемат в йерархията едва след като са се доказали. Също както самите управляващи фамилии правят избор на съответните усвоени по заслуга.
— Какво значи „усвоени по заслуга“? — поинтересува се Кардас.
— „Усвоен по заслуга“ наричаме чис, който се довежда в дадена фамилия от другаде, без да има кръвна връзка с нея, за да я обогати и да внесе допълнително разнообразие или нова жизненост — обясни му Траун. — Всички воини стават усвоени по заслуга в момента, когато бъдат приети на служба съответно в
