отбранителната или в завоевателната флота — с тези думи той потупа тъмночервения знак на рамото си и допълни: — Точно затова всеки воин носи съответния цвят на една от фамилиите.
— Вашата коя е? — запита Марис.
— Осмата — отговори Траун. — Всъщност моето положение е малко по-различно от положението на много други воини. На мен ми е даден статут на „опитно природен“ към фамилията. Когато те се уволнят от армията, рангът на повечето военни автоматично се прекратява. Моят статут обаче крие в себе си възможността в крайна сметка да бъда избран за достоен и да ме усвоят във фамилията завинаги. Има вероятност дори да бъда удостоен със званието „почетно резервиран“, което ще позволи на всички мои потомци и кръвни роднини също да бъдат усвоени в осмата фамилия.
— Звучи доста сложничко — отбеляза Кардас.
— Звучи добре обмислено — възрази му Марис. — Някои от тези взаимоотношения биха били доста полезни за Републиката, вместо вечно да се придържаме към пряката кръвна линия или да връчваме високите постове на онези, които наддават най-високо.
— Ъхъ — измънка Кардас уклончиво. Не му беше сега времето да влизат в дискусии за политическия живот на Републиката. — А вие споменахте, че има девет такива управляващи фамилии?
— В момента има девет — отговори Траун. — Броят им варира съобразно с различни промени и събития, които настъпват в политическия живот. В някои епохи с течение на вековете сме стигали до дванайсет фамилии, а в други броят им е спадал до не повече от три.
Тримата стигнаха до залата за приеми и откриха, че тя вече е подготвена за новата церемония по посрещането на госта. Драпериите от стените и тавана сега бяха напълно различни от драпериите при пристигането на аристокра Чаформбинтрано. За окото на Кардас сегашната украса изглеждаше доста по- семпла. Вероятно дори най-висшите военни офицери не разполагаха с толкова висок ранг, колкото се полагаше на далечните роднини на някоя от управляващите фамилии.
— Церемонията ще бъде значително по-кратка и съвсем не толкова формална, колкото предишната — обясни Траун и с жест ги подкани да застанат от двете му страни, но на две крачки зад него. — Би трябвало сега вече да можете да проследите какво се казва — с тези думи той сякаш се поколеба за нещо, а после ги дари с лека усмивка и добави: — Също така появата на адмирала вероятно ще ви изненада малко. След края на церемонията бих искал да науча какви са били първите ви впечатления.
Той се обърна към вратата и кимна на един от воините край нея. Последва мелодичен камбанен звън, който напомни на Кардас за звука от воден карильон, и вратата се отвори с плъзгане. През нея първи пристъпиха четирима облечени в черно чиски войници и веднага се разделиха на две групи, осигурявайки проход помежду си. Като се чудеше какво ли има предвид с предупреждението, че ще се изненадат от появата на госта, Кардас се изпъна, доколкото можеше в поза мирно. Миг по-късно на прага се появи стройна и висока фигура на синьокожа жена. Само че вместо в обичайната черна униформа беше облечена от глава до пети в ослепително бели дрехи.
Кардас премига изненадан, докато тя минаваше покрай своя ескорт към средата на залата за приеми. Всеки един чиски воин, когото той бе виждал до този момент, носеше една и съща неизменно черна униформа. Изключение правеха само фамилните телохранители, които бяха дошли да съпровождат аристокра Чаформбинтрано. Дали разликата в облеклото й не се дължеше на факта, че е свързана с отбранителната флота, а не със завоевателната?
Адмиралът пристъпи до средата на стаята и се спря.
— В името на всички, които служат на чисите, ви приветствам, адмирал Аралани! — изрече Траун с напевен глас и направи една крачка към нея.
— Приемам приветствията ви и на свой ред ви поздравявам, командир Миттраунуруодо! — отговори адмиралът. Думите й бяха насочени към Траун, но Кардас забеляза как очите й не се отделяха от двамата корелианци зад него. — Обезпечавате ли моята лична безопасност, както и безопасността на моя екипаж?
— Обезпечавам вашата безопасност с живота си и с живота на служещите под мое ръководство — каза Траун и сведе ниско глава. — Заповядайте тук с мир и с доверие.
Аралани на свой ред се поклони.
— Кои са ония, които са застанали зад вас? — запита тя и в гласа й се долови лека промяна.
С това очевидно формалната церемония бе приключила.
— Посетители от далечен свят — отговори Траун, като се обърна леко и ги покани с жест да пристъпят до него. — Кардас и Фераси, позволете ми да ви представя адмирал Аралани.
— За нас е чест, адмирале — каза Кардас на чеунх, като се опита да наподоби поклона, който бе направил преди малко Траун.
Аралани се сепна и сякаш леко се отдръпна назад.
— Аристокра Чаформбинтрано не ми каза, че говорят чеунх — каза тя и в гласа й се прокрадна нотка на неприятна изненада.
— Аристокра Чаформбинтрано не знаеше за това — отвърна Траун учтиво. — Той прекара тук твърде недостатъчно време, а и не демонстрира никакъв интерес да опознае гостите ми.
Очите на Аралани сякаш проблеснаха към Траун и след това се върнаха на Кардас.
— Според доклада би трябвало да са трима.
— Третият е ангажиран с нещо друго — обясни Траун. — Но мога да изпратя да го доведат, ако желаете.
Адмирал Аралани повдигна вежди.
— Позволили сте му да се разхожда безпрепятствено в гарнизона на чиската завоевателна флота?
Траун поклати глава отрицателно.
— Всичките трима са под непрекъснато наблюдение.
— Значи ги изследвате, така ли?
— Разбира се — каза Траун небрежно, сякаш това се подразбираше от само себе си.
Кардас потисна една напираща гримаса. Още от самото начало бе подозирал, че това е една от основните причини Траун да ги задържа на борда. Ала въпреки това не беше особено приятно да го чуе в прав текст.
— И какво сте научили досега? — запита Аралани.
— Изключително много — увери я Траун. — Но не му е сега нито времето, нито мястото да обсъждаме този въпрос.
Погледът на адмирал Аралани прескочи към войниците, които все още стояха мирно край стените на залата за церемонии.
— Съгласна съм — каза тя.
— Предполагам, че ще искате да обходите пленения кораб, преди да го вземете под свое покровителство — продължи Траун. — Приготвил съм совалка, която ви очаква.
— Добре — Аралани посегна към кръста си и докосна някакво незабележимо копче на окачения там чиски предавател. — Нека да повикам моя спътник и ще ви придружим.
При тези думи очите на Траун се свиха до тесни цепки и за първи път на Кардас му се стори, че долавя изненада у него.
— Не бяха споменати никакви други пътници…
— Присъствието му не е с официален мандат от отбранителната флота — каза Аралани. — Доведох го дотук като услуга към осмата управляваща фамилия.
При тези думи в залата пристъпи един млад чис, който се усмихваше. На късата му роба и високите ботуши имаше сложен десен от сиви и тъмночервени цветове.
Като го видя, Траун замръзна.
— Трасс! — процеди той през зъби. После пристъпи напред и докато новодошлият се приближаваше към него, Траун го пресрещна в средата на залата. Двамата едновременно протегнаха дясната си ръка и се здрависаха. Кардас обаче забеляза, че ръкостискането бе не с дланта, а с лакътя. — Добре дошъл! Ето това вече е истинска изненада — усмихна се Траун.
— Постижение, на което доста рядко съм ставал свидетел — отговори другият и леко наклони глава встрани. На лицето му все още грееше усмивка, но Кардас сякаш долови леко напрежение в крайчеца на очите му, когато новодошлият чис погледна през рамото на Траун.
