— О, не, не ме разбрахте — каза Траун. — Аз знаех, че битката ще е с такива размери. Онова, което не съм изчислил обаче, е истинската природа на вагаарите — и той посочи с пръст през прозрачната стомана на илюминаторите. — Виждате ли онези, другите съдове?
— Които чакат ред да се гмурнат в битката?
— Те са тук не за да воюват — поправи го Траун. — Това са цивилни.
—
— От начина, по който са строени в отбранителна позиция, и от трите военни съда, които са ги обградили, за да ги защитават — обясни Траун. — Грешката, за която говорех, се състои в следното: Оказва се, че вагаарите не са просто могъща и добре организирана пиратска банда. Всъщност те са изцяло номадска раса.
— А това проблем ли е? — попита Марис.
На Кардас му направи впечатление, че тя наблюдава цялата тази панорама с някакво ужасяващо спокойствие и едва доловимо възмущение. Почти с толкова хладнокръвие, колкото бе проявила при гледката на мъртвите тела на пиратския кораб преди няколко дни.
— И то изключително голям — отговори й Траун с мрачен глас. — Този факт на свой ред подсказва, че всичките им строителни, поддържащи и ремонтни системи са подвижни.
— Което значи…? — все още не разбираше Кардас.
— Което значи, че няма никакъв смисъл да пленяваме някой техен кораб, за да използваме навигационната му система да открием местоположението на родната им планета — обясни търпеливо Траун. — Защото родна планета просто няма — и той посочи с ръка към разгарящата се битка и продължи: — А ако не успеем да ликвидираме всичките им военни кораби с един удар, те просто ще изчезнат някъде в междукосмическото пространство и ще се прегрупират.
Кардас погледна към Марис и усети как го обля нова вълна на високо напрежение. Едва с шепа кораби на разположение, а през ума му се въртят мисли да затрие с един удар цялата тази военна машина?
— Ъъ, командире…
— Успокойте се, Кардас — каза му Траун кротко. — Не възнамерявам да ги унищожавам тук и сега. А, ето това е наистина интересно! — добави той и изведнъж посочи към суматохата. — Онези, двата повредени бранителя, които се опитват да се измъкнат от битката. Виждате ли ги?
— Не — Кардас се взря в бъркотията пред тях. Въпреки старанието си не можеше да различи която и да е част от баталната сцена да се отличаваше от другите.
— Ето там — каза Марис. Като го дръпна по-близо до себе си, тя протегна ръка пред лицето му и посочи в далечината. — Онези два кораба в щирбордовия квадрант. По петите им ги гонят тройка изтребители.
— А, да — каза Кардас, когато най-после забеляза за кого говорят. — Какво за тях?
— Защо не са скочили още в хиперпространството? — попита Траун. — И двигателите, и хипердвигателите им си изглеждат наред.
— Може би смятат, че ще е позорно да избягат по такъв начин от родния си свят — предположи Марис.
— Тогава защо изобщо бягат? — запита Кардас и несъзнателно сбърчи чело, опитвайки се да разбере какво ставаше. Изтребителите се приближаваха все по-близо до тях, а бегълците вече бяха достатъчно далеч от гравитационното поле на планетата, за да могат да преминат на светлинна скорост. Не беше ясно какво печелеха от това забавяне.
— Кардас е прав — похвали го Траун. — Чудя се… А, ето!
Внезапно с проблясък на лъжливо движение първият от двата кораба се прехвърли в хиперпространството. Миг по-късно вторият също премига и изчезна.
— Не ми е ясно — призна Кардас и се начумери, като видя как преследващите изтребители направиха плавен завой и се запътиха към разгара на битката. — За какво чакаха толкова дълго? За разрешително?
— В един смисъл да — каза Траун. — Разрешително от законите на физиката.
— Но те вече се бяха освободили от гравитационното поле на планетата…
— На планетата да — каза Траун. — Но не и на вагаарите.
Той погледна нагоре и двамата видяха в очите му игриво пламъче.
— Изглежда, вагаарите са намерили начин да си създават свое собствено гравитационно поле.
Кардас се оцъкли от изумление:
— Дори не мога да си представя как би станало това технически!
— По този въпрос се говори на теория вече дълги години — вметна Марис със замислен тон. — Помня, че още в училище си приказвахме за такива изобретения. Но всички знаят, че за нещо подобно ще имаш нужда от прекалено много енергия и твърде голям генератор. Просто практически не е възможно.
— Ами, изглежда, вагаарите някак си са успели да разрешат и двата проблема — отбеляза Траун.
Кардас му хвърли кос поглед. В гласа и изражението на командира имаше нещо, което изобщо не му се нравеше. Той запита предпазливо:
— И това означава какво за нас?
Траун посочи през илюминаторните прозорци:
— Очевидно вагаарите използват това изобретение, за да предотвратяват бягството на своята плячка до момента, когато са готови да я опустошат. А на мен ми се струва, че съм способен да намеря по-добра употреба на подобно устройство.
Кардас усети как стомахът го присвива още повече.
— Аа, не! Не, не, не!
— А защо не? — възрази Траун, докато очите му методично продължаваха да обхождат баталната сцена надлъж и нашир. — В момента основното им внимание е ангажирано с други неща. Каквито и защити да са поставили около гравитационните си проектори, те ще са подготвени единствено срещу евентуални атаки от страна на жертвите им.
— …предполагате вие — довърши изречението Кардас.
— Аз наблюдавах внимателно как отбраняват своя кораб със съкровища — припомни му Траун, — и смятам, че съм си изградил доста добра представа за тактическите им способности.
Което в превод означаваше, че Кардас няма абсолютно никакви шансове да го разубеди от налудничавия замисъл. Корелианецът се обърна безпомощно към Марис, но тя бързо отговори:
— Не ме гледай така. Освен това той е напълно прав. Ако въобще искаме някога да се сдобием с такъв проектор, сега имаме златна възможност.
Нещо леденостудено се настани в стомаха на Кардас. „Искаме“? Да не би Марис вече да се отъждествяваше с тези синьокожи същества?
— Ето там — внезапно Траун посочи напред. — Онази голяма решетъчна сфера!
— Виждам я — потвърди Кардас, отчаяно въздишайки. Сферата бе сравнително близо до предела на бойните действия, откъм тяхната страна. Можеше да се приближат до нея, без да се налага да преминават през престрелката. Между нея и основните бойни действия се бяха установили три големи бойни кораба. Явно предназначението им бе да я пазят от нападения. Освен тях около сферата се въртяха не повече от шепа изтребители.
Изкушаваща и практически незащитена плячка. Естествено, че Траун щеше да изпробва силите си, за да я пипне.
— Просто искам да напомня на всички, че разполагаме само с „Брулещ ястреб“ и още само шест от изтребителите ви — щурмовици — жално отбеляза Кардас.
— Както и с командир Миттраунуруодо — тихо каза Марис.
Траун леко сведе глава пред нея, а после се завъртя със стола си към бакбордовата част на мостика и запита:
— Тактически анализ?
— Успяхме да засечем още пет от проекторите, командире — докладва чисът от сензорната станция. — Всички са подредени по краищата на бойните събития и всички са повече или по-малко еднакво защитени.
— Анализът на разположението на проекторите и траекторията на двата избягали кораба показват, че
