гравитационната сянка има сравнително конусообразна форма — добави друг чис.
— Трите защитни кораба във вътрешната част на сянката ли се намират? — запита Траун.
— Тъй вярно — отговори чисът и натисна няколко клавиша. Върху илюминаторния прозорец пред тях се появи прозрачно бледосиньо изображение с форма на конус, чийто връх започваше от решетъчната сфера на проектора пред тях и се насочваше към сцената на сражението.
— Както виждате, трите отбранителни кораба се намират вътре в конусовидната сянка. Това ограничава значително маневреността им — отбеляза Траун. — А пък и двигателите на трите са обърнати към проектора. Явно дългогодишните им успехи с този вид технология са ги направили твърде самоуверени.
— Да, но онези няколко фронтови изтребителя ту влизат, ту излизат от сянката на конуса — отбеляза Кардас.
— Те няма да представляват проблем — каза Траун. — Самият прожектор може ли да се свие достатъчно бързо?
— Невъзможно е да получим точни подробности за устройството му, без да използваме активни сензори — отвърна чисът в сензорната станция.
— Ами тогава ще се наложи да погледнем по-отблизо — заключи Траун. — Уведомете щурмовиците да се приготвят за бой. Скок в хиперпространството с параметри нула-нула-четири на нула-пет-седем.
— Скок в
И в този момент зад ухото си той чу как Марис внезапно се разсмя.
— Блестящо! — възкликна тихо тя.
— Кое е блестящо? — зачуди се Кардас.
— Координатите на зададения скок — каза тя и посочи напред. — Той ги изпраща до ръба на гравитационния конус. Точно до проектора.
— Ъхъ… — каза Кардас и сбърчи чело. Разбира се, че тук нямаше нужда да се прави толкова невъзможно кратък скок. Щурмовиците щяха да се насочат към хиперпространството, сякаш възнамеряват да правят дълъг скок, разчитайки на гравитационното поле да ги издърпа обратно. Така щяха да се озоват точно на мястото, където бе планирал Траун.
— Когато стигнат на място, те ще разчистят вражеските изтребители и ще създадат защитен периметър между проектора и трите бойни кораба — продължи мисълта й Траун. — А след това „Брулещ ястреб“ ще се присъедини към тях и ще се опита да превземе сферата.
Кардас стисна юмруци. Планът беше простичък… освен ако не се разминеха с прецизно изчисленото място на скока и гравитацията не ги запратеше някъде по средата на бойните действия. Или освен ако късият скок не изпържеше хипердвигателите им, което щеше да доведе до същите последствия.
— Първи и втори абордажен отряд да се подготвят за операция в открития Космос — нареди Траун. — На борда на проектора най-вероятно ще има някакви оперативни работници. Да се локализират и да се ликвидират с минимални щети на самия проектор. Към тези екипажи да се включи и старши инженер Ялавикема с трима свои работници. Тяхната задача е да намерят начин да свият проектора до преносим размер и да го донесат на борда. Ако е невъзможно, ще го скачат външно за корпуса за превоз. Всички групи да докладват, когато са готови.
Изминаха няколко бавни минути. Кардас наблюдаваше битката и смръщваше вежди при вида на всеки пореден бранител, който избухваше и замираше под безмилостния огън на вагаарите. Докато гледаше всичко това, несъзнателно се запита колко ли ще продължи късметът на самия Траун. Още при първата им среща при сблъсъка с Прога чиските кораби категорично бяха доказали изключителната си способност да остават незабележими в бойна обстановка. Въпреки това обаче рано или късно някой вагаарски кораб не можеше да не засече присъствието на мълчаливия наблюдател.
За щастие екипажът на Траун също добре съзнаваше нуждата от експедитивност. След три минути щурмовиците и абордажните отряди дадоха сигнал за готовност.
— Щурмовици, готови за атака… — заповяда Траун с вперени в битката очи, — сега!
В далечината проблесна лъжливо движение и шестте чиски щурмовика едновременно изчезнаха в хиперпространството. След миг те се появиха в свободен ред непосредствено пред щирбордовия фланг на проектора.
— Кормчия, бъди готов да ги последваш! — нареди Траун.
Той бе нарекъл отбранителната схема на противника „твърде самоуверена“, но на практика в защитната реакция на неочакваното нападение нямаше и помен от немарливост. Още щом чиските щурмовици атакуваха, вагаарските кораби започнаха да се разгръщат, за да не предоставят на нарушителите сгъстени цели за обстрел. Миг по-късно изтребителите забълваха яростен огън от лазер и торпеда.
За тяхна беда предводителят на щурмовиците вече бе запознат със стила и бойната тактика на вагаарите. Вражеските кораби успяха да отправят не повече от един-два залпа, преди чисите да се организират в контраатака. После вагаарските изтребители започнаха да експлодират един по един. Само минута след появата си на сцената чиските щурмовици вече контролираха района сами.
Сами, но не и незабелязани. Трите големи бойни кораба, охраняващи проектора недалеч от тях, започнаха да отвръщат на удара с огън от задните си батареи, докато се опитваха тромаво да се обърнат към натрапниците.
— Щурмовици, заемете отбранителна позиция! — заповяда Траун. — Кормчия, тръгвай!
Кардас стисна зъби. Звездите над тях започнаха както обикновено да се разтеглят в дълги линии, но само след миг с ужасяващо скърцане и боботене някъде откъм кърмата отново си възвърнаха нормалния вид.
— Първи абордажен отряд, към щирборда на проектора! — извика Траун. — Втори абордажен отряд, към бакборда! Старши Ялавикема, имате пет минути.
— Въпросът обаче е дали
— Струва ми се, че имаме — отвърна Траун. — Ще трябва да дойдат доста по-близо, за да могат да ни нападнат сериозно. В противен случай рискуват да не ни улучат и да взривят собствения си проектор.
— И какво от това? — възрази Кардас. — Не е ли логично да си помислят, че тъкмо такова е и
— Всъщност подозирам, че в момента те изпитват доста голямо объркване по отношение на замисъла ни — отвърна Траун. — Ако единствената цел на такъв един нарушител е просто да неутрализира проектора, едва ли би си правил труда да идва толкова близо — и Траун посочи към разгарящата се битка. — Но каквито и предположения да имат за естеството на плановете ни, в същото време те ще трябва да правят всичко възможно да запазят този проектор функционален колкото може по-дълго. Веднъж щом изчезне гравитационното поле, всички тези бранители в сянката на конуса му ще могат да избягат и да се прегрупират. Ето защо те не биха си позволили случайни изстрели, които рискуват да уцелят проектора.
Кардас свъси вежди. В думите му определено имаше логика. Но това не им гарантираше, че вагаарите няма да изпаднат в паника и да предприемат нещо глупаво.
Вражеските кораби вече бяха успели да преодолеят половината разстояние, което им даваше възможност да включат в играта и фланговите си лазерни батареи. Въпреки това обаче по-голямата част от огъня им все още бе съсредоточена върху строените срещу тях чиски щурмовици.
И тъкмо тогава, докато светлината на далечното слънце облизваше корпусите на двата военни кораба, Кардас забеляза нещо, на което не бе обърнал внимание до този момент.
— Ей, вижте — извика той и посочи с пръст, — тези имат на корпуса си същите онези мехури, които видяхме на кораба със съкровищата!
— Дайте ми едър план — нареди Траун и очите му се свиха.
На главния монитор пред очите им изчезна текущата оперативна информация и се замени с мъгляв телескопичен изглед на един от корпусите, осеян с балони. Кардас усети как гръклянът му внезапно се свива. Някъде зад себе си чу как Марис внезапно си поема дъх.
— О, не! — прошепна тя.
Мехурите не бяха наблюдателници, както бе предположил Кенто преди няколко седмици. Не
