лепенка. — Сега!
Марис бързо се търколи настрани. Само миг след като цепката остана непокрита, чисът успя да я запечата, покривайки изцяло лепенката на Марис отпреди малко. Тя се отдръпна още малко назад и Кардас видя как от ъгълчетата на новата лепенка се издигат последните няколко тънки струйки въздух.
— Запечатването е добро — потвърди чисът.
В този момент спътникът му вече се бе приготвил. Той намушка маркуча на една подръчна кислородна бутилка във вградената клапа на якичката под шлема на Траун.
— Налягането се стабилизира — съобщи той, взирайки се в един екран с множество светлинки близо до клапата.
— Можем ли да помогнем? — попита Марис.
— Вече помогнахте — каза първият чис. — Ние ще го поемем от тук.
Двамата тъкмо вдигаха Траун и се канеха да го понесат към една херметическа врата, когато звездите през илюминаторите стремително се разтеглиха в тънки ивици.
През първите два часа медиците работеха интензивно при закрити врата, без да подават каквато и да е информация. През вратата минаваха единствено пресни припаси и материали и нови болни. Кардас се въртеше в преддверието на медицинската зала, като се стараеше да не се пречка на забързаните работници. От време на време представители на екипажа го пращаха насам-натам с някакви дребни поръчки. Първоначално не знаеше какво се е случило с Марис, но от откъслечните разговори между персонала успя да научи, че тя помага с разчистването на отломките от взрива.
До завръщането в базата им оставаха най-малко още четири часа, когато най-после някой ги повика в помещението за болни.
Завариха Траун полулегнал, полуседнал в едно тясно легло. Около тялото му имаше плътно навити много биосензорни пръстени. Те го обгръщаха от врата до коленете като хватка на голяма змия.
— Кардас, Фераси — поздрави ги той. Лицето му беше изопнато, но гласът му се бе запазил чист и ясен, — уведомиха ме, че дължа живота си на вас. Благодаря ви!
— Заслугата всъщност е предимно на Марис — побърза да уточни Кардас, за да не обере чужди лаври. — В критични моменти тя се ориентира по-бързо от мен.
— Най-вече заради дългото време, което съм прекарала на борда на „Ловеца на сделки“ заедно с Рак — обясни Марис и се опита да изобрази усмивка, която обаче не стигна до очите й. — Как се чувствате?
— Не особено добре, но явно съм вън от опасност — отговори Траун, като изучаваше лицето й. — Освен това ме уведомиха, че сте помагали при разчистването на мостика.
Тя сви рамене смутено:
— Просто исках да съм полезна.
— Дори след като видяхте как изстрелвам торпеда срещу беззащитните същества на вагаарските кораби?
Тя сведе поглед надолу.
— Съжалявам… аз… ами… съжалявам, че възразих срещу това… Осъзнавам, че нямахте никакъв избор.
— Което не го прави по-лесно за възприемане, нали — каза Траун. — За съжаление това е едно от онези решения, които често се налага военните да вземат в подобна ситуация.
— Всъщност успяхме ли все пак да вземем онзи проектор? — обади се Кардас. — Така и не чух нещо повече по този въпрос.
Траун кимна утвърдително.
— Бил е сгънат и заварен за външната страна на корпуса ни точно преди скока. Освен това всичките шест щурмовика също успяха да се измъкнат невредими.
Кардас поклати глава:
— Извадихме късмет!
— Истината е, че си имаме добър ръководител — поправи го Марис. — Вагаарите сигурно са останали крайно недоволни от това развитие.
— Добре — каза Траун с равен глас. — Може би ще се окажат достатъчно недоволни, че най-после да предприемат отявлено нападение срещу Чиското господство.
Кардас се смръщи:
— Да не би да твърдите, че с всичко това
— Опитвах се само да си взема един проектор — каза Траун. — А останалите развития в обстановката ще бъдат анализирани и санкционирани едва когато се случат.
Кардас извърна глава настрани към лекарите и помощниците им, които превързваха останалите ранени.
— Разбира се — промърмори той тихо.
— А междувременно ще насочим вниманието си към това да се завърнем на Крустай възможно най- скоро — продължи Траун. — В момента повече от всичко друго се нуждаем от спешна медицинска грижа за нашите ранени, както и от бърз ремонт на засегнатите кораби.
— И сигурно дотогава не би било лоша идея да ви оставим, за да си починете — добави Марис, като докосна Кардас по ръката и кимна към вратата на стаята. — Ще се видим по-късно, командире.
— Добре — очите на Траун постепенно се превърнаха в две светли цепки и червенината им се скри зад натежаващите клепачи. — И ми се струва, че бяхте прав, Кардас. Представям си колко много ще съжалява Кенто за това, че изпусна цялото увеселение.
Когато се върнаха в базата, установиха, че Дубрак Кенто има по-спешни грижи от пропуснатото увеселение с вагаарите.
— Направо ще я убия! — мрачно бумтеше грамадният мъж, когато забеляза Марис и Кардас през процепите в пластмасовата врата на килията си. — Ако някога успея да я хвана насаме, заклевам се, че ще я убия намясто!
— Просто се успокой — каза му Марис утешително със смесица от сдържаност и разбиране в гласа. Явно се налагаше често да прилага това съчетание срещу изблиците на Кенто. — Разкажи ни какво се е случило.
— Тя се опита да ме обере, ето това се случи! — нервно се сопна Кенто. — Вие и двамата бяхте там. Траун лично ми обеща, че можем да си изберем част от плячката на пиратския кораб като заплащане срещу езиковите уроци. Нали така?
— Горе-долу — предпазливо отвърна Марис. — За съжаление обаче адмирал Аралани го надвишава по ранг.
— Не ми пука дори и тази да се изживява като някаква местна богиня! — изригна Кенто. — Нещата, които аз съм си избрал, са си наши! Тя нямаше никакво право да се набърква там и да ги заграбва за себе си.
— И, разбира се, ти не си си държал устата затворена — вметна тихо Кардас.
— На твое място щях да си меря приказките, хлапе — предупреди го Кенто и му хвърли изгарящ поглед. — Тук може и да се изживяваш като домашен любимец на учителя, но до цивилизацията ни чака доста дълъг път обратно.
— И какво стана с нещата, които беше събрал? — върна се на темата Марис.
— Тя наистина се канеше да заграби всичко за себе си — каза Кенто, като задържа пламтящ поглед върху Кардас още няколко секунди преди да го отмести към Марис. — За мое щастие оня, другият чис, синдикът Миттра-нещо-си-там…
— Братът на Траун — вметна Марис.
Очите на Кенто се оцъклиха от изненада.
— Сериозно?! Все едно, той реши, че първо трябва да изслуша версията на самия Траун, и затова я накара да остави всичко тук. Тогава обаче тя настоя съкровищата да бъдат поставени под „предписан печат“ или нещо подобно, каквото и да значи това.
— Значи в крайна сметка…? — поинтересува се Кардас.
