— В крайна сметка всичко сега е под ключ някъде — изръмжа Кенто. — И според синдика Миттра-нещо- си-там дори и Траун няма да може да го отключи.
— Ние ще поговорим с него — обеща Марис. — Между другото името му не е
— Да, хубаво — каза Кенто. — Ами, хайде ходи да говориш с Траун. И докато си там, виж какво можеш да направиш да ме измъкнеш от тази дупка.
— Добре — отвърна Марис. — Хайде, Джори. Да видим дали командирът е склонен да приеме малко посетители.
Отначало часовият пред каютата на Траун не искаше дори да провери дали командирът ще иска да ги приеме. Ала Марис накрая успя да го убеди да попита и минута по-късно двамата вече стояха пред леглото му.
— Да, видях доклада на Трасс — каза Траун, когато Марис описа ситуацията. Той все още изглеждаше доста слаб, но определено бе успял да възвърне част от силите си в сравнение с последната им среща на борда на „Брулещ ястреб“. — Капитан Кенто би трябвало да се научи как да обуздава темперамента си.
— Капитан Кенто има нужда да се научи на още много неща — каза Марис унило, — но ако бъде поставян под ключ, това ни най-малко няма да му помогне да се контролира. Това никога не е вършило работа при него, няма да свърши и сега. Възможно ли е да го освободите?
— Да, ако го предупредите да не си позволява да проявява незачитане на висшите офицери от чиската флота. Или може би просто ще е по-лесно да го заключваме всеки път, когато в базата ни идва на гости някой висш офицер.
— Тази идея не е толкова лоша — съгласи се Марис. — Благодаря ви.
— Ами онези предмети от съкровището, които брат ви е поставил под ключ? — попита Кардас. — Ще е невъзможно да продължим да живеем в близост до Кенто, ако той не си ги получи обратно.
— Значи е време да започне да се учи на търпение — отговори Траун. — Ситуацията е доста сложна. Един синдик от осмата управляваща фамилия е обявил тези предмети за „запечатани“ противно на претенцията за собственост над тях, изразена от висш командващ офицер. Сами разбирате, че е невъзможно те да бъдат разпечатани, преди адмирал Аралани да се върне, за да представи своите аргументи.
— Това кога се очаква да стане? — поинтересува се Кардас.
— Когато самата тя реши. Но едва ли ще е, преди вагаарският кораб да бъде основно изследван, а системите и техниката на него — подложени на детайлен анализ. Тя ще иска да присъства на този процес.
— Но всичко това би могло да се проточи с месеци! — възрази Кардас. — Не бихме могли да останем тук толкова дълго.
— А и не можем да се върнем, без да занесем със себе си някакви стоки, с които да умилостивим нашите клиенти — допълни Марис.
— Разбирам ви — каза Траун, — но ситуацията действително е извън правомощията ми.
Зад гърба на Кардас се отвори една врата. Той се извърна, очаквайки да види някое от медицинските лица…
— Значи военният късмет най-после ти изневери, а? — произнесе синдик Миттрассафис, докато прекрачваше прага на стаята.
— Добре дошъл — поздрави го Траун и го покани с ръка. — Моля, заповядай.
— Трябва да поговорим, Траун — каза Миттрассафис и подозрително изгледа Кардас и Марис, докато се приближаваше към леглото на брат си. — Насаме!
— Не би трябвало да се притесняваш от присъствието им — увери го Траун. — Нищо от онова, което се изговори в тази стая, няма да бъде повторено навън.
— Това няма значение — каза твърдо Миттрассафис. — Имаме да обсъждаме чиски дела, които не представляват интерес за тях.
— Може би не на този етап — каза Траун. — Но за в бъдеще, кой знае?
Очите на синдик Миттрассафис се стесниха до малки цепки.
— Което значи…?
Траун поклати глава отрицателно.
— Ти си надарен в много и разнообразни отношения, братко мой — започна командирът, — но тепърва ще трябва да развиваш у себе си онази далновидност и прозорливост, които ще ти помагат да преодоляваш всевъзможните интриги и сблъсъци на политическия живот — и Траун посочи към Кардас и Марис. — На нас тук ни е предоставена уникалната възможност да се запознаем и да комуникираме с членове на една извънредно мащабна и непозната ни до този момент политическа общност. Същества, чиито възгледи и прозрения са напълно различни от нашите.
— По тази причина ли държиш да ги водиш със себе си дори и когато развеждаш един адмирал на официално посещение? — Миттрассафис изгледа Кардас подозрително. — Смяташ, че възгледите им могат да ни бъдат от полза?
— Всички възгледи си струва да се изслушват внимателно независимо от това, дали впоследствие ще се прецени дали в тях има някаква стойност или не — отговори Траун. — Но не по-маловажни са социалните и интелектуалните взаимоотношения, които се изграждат между нас. Някой ден нашето Господство и тяхната Република ще установят официален контакт. И тогава всички приятелства или потенциални вражди, които си изграждаме понастоящем, най-вероятно ще определят и каква ще бъде общата насока на този контакт.
Траун изгледа последователно Кардас и Марис.
— Предполагам, че те двамата вече също са стигнали до подобно заключение, макар сигурно то да е от различна гледна точка.
Кардас погледна към Марис. Беше му достатъчно да види лекото изкривяване в горната й устна.
— Да, всъщност така е — призна той.
— Виждаш ли? — каза Траун. — Ние вече се разбираме едни други, поне в известна степен.
— Възможно е — каза Миттрассафис скептично.
— Но ти дойде тук, за да обсъждаме някаква конкретна тема — припомни му Траун. — Между другото позволяваш ли на гостите ми да те наричат Трасс?
— Категорично не! — тросна се Миттрассафис. После погледна към Марис и изражението му леко омекна. — Макар че, доколкото разбрах, вие сте помогнали да се спаси животът на брат ми — добави той колебливо.
— Радвам се, че успях да помогна, синдик Миттрассафис — каза Марис на чеунх.
Миттрассафис изсумтя и се обърна обратно към Траун. На лицето му най-после се появи лека, макар и крива усмивка.
— Все пак те не разбират чак съвсем всичко, нали? — запита той неуверено.
— Ако искаш, можеш да пробваш на минисят — предложи брат му. — На него те се оправят дори още по-добре, отколкото на чеунх. Или пък може да превключим и на сай бисти, който също владееш, ако не се лъжа.
— Добре — каза Миттрассафис, превключвайки на сай бисти с нехарактерен акцент. — Щом като това ще улесни нещата…
— Всъщност, ако зависи от нас, бихме предпочели да останете на чеунх. Стига да нямате нищо против, разбира се — вметна Кардас на този език. — Упражнението ще ни дойде добре.
— Не се и съмнявам — отвърна Миттрассафис. После се поколеба и леко наклони глава. — А след като и двамата бяхте включени в операцията по спасяването на брат ми… е, предполагам, че няма да е голям проблем да се съглася да ме наричате Трасс.
Марис сведе глава в лек поклон.
— Благодаря ви! За нас е чест да получим такова позволение.
— Само не искам името ми да се произнася неправилно — Миттрассафис отново се обърна към Траун и продължи с доста по-твърд тон: — А сега да те чуя. Какво точно си въобразяваш, че правиш?
— Извършвам работата, за която са ме избрали и назначили — отговори Траун. — Предпазвам Чиското господство от враговете му.
— От
