Изходящ полет

потенциалните му врагове. Долавяш ли разликата между двете?

— И да — отговори Траун, — и не.

Миттрассафис вдигна ръка и се плесна по бедрото.

— Нека да бъда искрен с теб, Траун — започна той. — Осмата управляваща фамилия не е никак доволна от поведението ти.

— И са те пратили чак дотук, за да ми го съобщиш?

— Говоря напълно сериозно — сряза го Миттрассафис. — Историята с онзи пиратски кораб си беше достатъчно голям гаф. Но сегашната ти необмислена прищявка вече драстично премина всякакви граници. И то под носа на адмирала!

— Вагаарите не са пирати, Трасс — каза Траун с тих и сериозен глас. — Те са напълно номадска раса. Стотици хиляди, а може би и милиони. И рано или късно не може да не стигнат до границите на Чиското господство.

— Добре — каза Миттрассафис. — А когато го направят, ние ще ги ликвидираме.

— Но защо да чакаме чак дотогава? — настоя Траун. — Защо да обръщаме гръб, докато милиони други светове продължават да страдат под техните набези?

— Философският отговор тук гласи, че ние не трябва да караме когото и да било да страда — възрази Миттрассафис. — А практическият отговор е, че не можем да браним абсолютно цялата галактика.

— Не казвам, че трябва да браним цялата галактика.

— Наистина ли? А къде тогава впрочем предлагаш да се спрем? — вдигна ръка към стената Миттрассафис. — На десет светлинни години отвъд границите ни? Или на сто? Или пък на хиляда?

— Съгласен съм, че не можем да браним цялата галактика — каза Траун. — Но пък е наивно да позволяваме винаги на враговете ни да избират кога и къде да водят битка с нас.

Миттрассафис въздъхна дълбоко.

— Траун, не можеш да продължаваш вечно да разтегляш границите по този начин — каза той. — Чиската философия и военната ни доктрина повеляват да избираме миролюбивата бдителност. Деветте управляващи фамилии няма да стоят безкрайно дълго със скръстени ръце и да те наблюдават как отново и отново пренебрегваш основната ни военна доктрина. Нещо повече, осмата управляваща фамилия ясно ти даде да разбереш, че по-скоро биха те освободили, отколкото да позволят на действията ти да подкопават позицията им.

— Ние и двамата сме родени сред обикновени граждани — припомни му Траун. — И ако ми се наложи, аз отново мога да заживея по този начин — той стисна леко устни. — Но те уверявам, че ще направя всичко възможно, за да убедя представителите на осмата управляваща фамилия да не те освобождават и да не те преназначават по моя вина.

— Аз не се притеснявам за моето звание — каза твърдо Миттрассафис. — Просто се опитвам да предпазя брат си от опасността да захвърли на боклука една прекрасна и достойна кариера заради едното нищо.

Очите на Траун сякаш за момент се зареяха някъде в далечината.

— Ако изобщо някога се случи да захвърля кариерата си — каза тихо, — уверявам те, че няма да е било „заради едното нищо“.

В продължение на една дълга минута двамата братя мълчаливо се гледаха един друг в очите. После Миттрассафис въздъхна и каза:

— Не те разбирам, Траун. И май никога не съм те разбирал.

— Тогава просто ми се довери.

Миттрассафис поклати глава отрицателно:

— Мога да ти се доверя само дотолкова, доколкото го правят и деветте управляващи фамилии. А тяхното доверие вече е опънато до краен предел. Най-скорошният инцидент… — започна той и отново поклати глава.

— Налага ли се да им докладваш за това? — обади се Марис.

— При четирима загинали матроси? — възрази Миттрассафис и я изгледа с блестящите си очи. — Как бих могъл да опазя подобно нещо в тайна?

— Това беше разузнавателна мисия, по време на която възникнаха ненадейни усложнения — каза Марис. — Командир Траун не отиде там с някакво предварително намерение да започва бой.

— Всяка една евентуална мисия в онези райони би била равносилна на прекрачване на границите — натърти Миттрассафис. — Все пак обаче сигурно бих могъл да се опитам да измисля някакво обяснение в тази насока — той отново погледна към Траун. — Но има голяма вероятност думите ми, каквито и да са, да не успеят да променят нищо. Тук е било предприето офанзивно действие, което е завършило с трагични жертви. Възможно е простите факти сами по себе си да се окажат достатъчен повод за управляващите фамилии да решат да се намесят и да оттеглят подкрепата си за теб.

— Зная, че ще направиш всичко, което е по силите ти — каза Траун.

— Обаче дали всичко онова, което мога, е равносилно на онова, което трябва да направя? — запита Миттрассафис. — Понякога ми се струва, че колкото повече те предпазвам от последствията на пагубните ти начинания, толкова повече ти развързвам ръцете да продължаваш в същата насока. Дали това е най-добрият начин, по който бих могъл да служа на моя брат и на моята фамилия?

— Аз зная какъв би бил моят отговор на този въпрос — каза Траун. — Ала ти трябва сам да откриеш какъв ще бъде твоят личен отговор.

— Може би някой ден — каза Миттрассафис. — Но междувременно ми предстои да подготвя своя доклад — той погледна унило Траун и допълни: — И да предпазвам своя брат.

— Направи онова, което смяташ за правилно — каза Траун. — Но пак ти повтарям. Ти нямаш понятие, на какво са способни вагаарите. А аз ги познавам. И сериозно смятам да ги надвия независимо какво би ми коствало това.

Миттрассафис поклати глава отрицателно и се запъти към вратата, но спря за миг с ръка на дръжката.

— А хрумвало ли ти е някога — започна той, без да обръща глава, — че тези твои нападения биха могли всъщност да провокират вагаарите да решат да обявят война и на нас? И че ако просто ги оставим на мира, най-вероятно никога няма да им хрумне да се надигнат срещу Чиското господство?

— Не, Трасс — отговори с равен глас Траун, — подобни мисли никога не са ми хрумвали.

Миттрассафис въздъхна дълбоко.

— Така и предполагах. Лека нощ, Траун — и като въведе паролата на вратата, той излезе от болничното помещение.

12.

— Ето там — каза Кбаот и посочи през илюминатора на совалката, с която обикаляха извивките на Яга Минор. — Виждаш ли го?

— Да — кимна Лорана и се взря с възхищение в огромната конструкция, която висеше в ниска орбита над планетата. Шест чисто нови военни крайцера, равномерно подредени в шестоъгълник около едно централно складово ядро. Цялата структура беше свързана от поредица масивни пилони за многобройните турболифтове. — Впечатляващо!

— Много повече от впечатляващо — каза Кбаот мрачно. — Пред теб е бъдещето на цялата галактика!

Лорана го погледна крадешком. През последните три седмици, от момента на официалното й посвещаване в рицар джедай, той демонстрираше забележителна промяна в отношението си към нея. Вече разговаряше с нея много по-често и много по-задълбочено, като й задаваше въпроси по политически и други теми и се разкриваше пред нея като пред равен.

Това беше приятно и даже я ласкаеше. Същевременно обаче то будеше у нея и някои нови, неудобни усещания. Също както той бе показвал огромна взискателност към нея, докато беше негов ученик, сега