прикритието на подобаващото за един джедай самообладание. — Освен това не мога да оставя учителя си, докато обучението ми не е приключило.
— На борда има шестима учители джедаи. Това значи, че ще си имаш богат избор, кой да те обучава — вметна нехайно Пакмиллу.
— Не е толкова просто — му каза Оби Уан. Понякога го поразяваше как някои хора, които имаха удивително повърхностна представа за вътрешните процедури на джедайската методология, все пак не изпитваха никакво притеснение да дават израз на това невежество. — Казахте, че предстои да дойде скоро учителят Кбаот?
— В действителност той вече е тук — прогърмя гласът на Хоръс Кбаот от другия край на помещението.
Оби Уан се обърна и видя Кбаот и Лорана Джинзлър да влизат в залата.
— Каква изненада, учителю Кеноби! — продължи на висок глас Кбаот, докато преминаваше по права линия между суетящите се членове на екипажа. Оби Уан забеляза, че на никого в действителност не му се наложи да отскача настрани, за да не се сбута с препускащия джедай, но при все това няколко души се разминаха на косъм с него. За щастие повечето от механиците бяха прекалено ангажирани, за да им направи впечатление подобна безцеремонна походка. Зад гърба му Лорана си пробиваше път по-внимателно и изглеждаше видимо неспокойна. — Мислех, че досега отдавна трябваше да сте заминали по вашите задачи на Сулорин.
— Освободиха ме от този ангажимент — обясни Оби Уан. — Има нещо, за което трябва да поговоря с вас, учителю Кбаот.
Кбаот кимна.
— Разбира се. Казвайте.
Оби Уан събра смелост. Сервирането на тази новина едновременно пред Кбаот и Анакин щеше да е неприятно преживяване.
— Двамата с Анакин бихме искали да се включим в експедицията.
С крайчеца на окото той видя как Анакин се обърна към него озадачен.
— Бихме искали?! — учуди се момчето.
— Бихме искали — повтори Оби Уан твърдо. — Поне до пределите на галактиката.
Горната устна на Кбаот се усука:
— Значи учителят Йода най-накрая призна, че може наистина да успея да открия Вергере?
— Кой е Вергере? — поинтересува се Лорана.
— Не кой, а коя — каза Кбаот, а очите му останаха приковани в Оби Уан. — Тя е джедай, който изчезна преди време. Учителят Кеноби се опита вече да я открие веднъж, но се провали в мисията си.
— В настоящия мандат на експедицията не се споменава абсолютно нищо за каквато и да е спасителна мисия — обади се капитан Пакмиллу, внезапно разтревожен.
— Защото, капитане, това си е джедайска работа, а не е нещо, с което трябва вие да се занимавате — каза му Кбаот. — Не се безпокойте, това никак няма да наруши програмата ни — и той повдигна вежди и изгледа Оби Уан. — Надявам се, че не сте поискали да дойдете с нас, подтикнат от собствената си гузна съвест.
— Аз въобще не съм искал да дойда — отвърна Оби Уан. — Правя онова, което ми възложи Съветът.
— Както и всички ние — каза Кбаот с нотка на сарказъм в гласа му. После премести поглед към Анакин и продължи: — А какво да кажем за теб, млади Скайуокър? Сякаш не изглеждаш особено ентусиазиран от тази промяна в плановете ви?
Оби Уан задържа дъх притеснен. Имаше няколко причини да не каже досега на Анакин за възложения му от Уинду мандат. Най-малкото защото момчето питаеше някакво истинско възхищение пред авторитета на Кбаот. Ако той кажеше на Анакин, че ще пътуват с експедицията чак до Яга Минор, за да наглеждат джедая, със сигурност щеше да се наложи след това да му дава и допълнителни обяснения. А без доказателства нямаше да е добре да разрушава илюзиите му с притесненията на Уинду, че Кбаот би могъл да стои в основата на ситуацията от Барлок.
За щастие бързо стана ясно, че решението да държи момчето в неведение е било правилно.
— Нищо подобно, учителю Кбаот — каза Анакин с ясен глас, който излъчваше усещане за искреност. — Просто бях изненадан. Учителят Оби Уан не беше споделил с мен това развитие.
— Значи в действителност си ентусиазиран, че ще дойдеш до Неопознатите райони с мен?
Анакин се поколеба.
— Не бих искал да оставя Републиката завинаги — отговори той. — Но съм впечатлен от начина, по който се справихте с проблемите на Барлок, как излязохте от онази задънена улица, и така нататък. Струва ми се, че ще мога да науча още много от възможността да ви наблюдавам как изпълнявате ежедневните си задължения.
Кбаот се усмихна криво към Оби Уан.
— Е, поне едно нещо сте успели да предадете на момчето, учителю Кеноби. Изгладен език!
— Надявам се, че съм съумял да му предам много повече от това — каза с равен глас Оби Уан. — Въпреки това обаче явно има още много неща, които би могъл да научи от вас — и той кимна към Лорана и добави: — Както би потвърдила и вашата ученичка, сигурен съм.
— Така е — потвърди Кбаот. — И вече е джедай Джинзлър. Преди три седмици беше посветена в рицарство.
— Наистина ли! — каза Оби Уан, като внимателно се постара да скрие изненадата си. От начина, по който я беше чул да говори на Барлок, бе останал с впечатлението, че от това събитие я делят най-малко още няколко години. — Моите извинения, джедай Джинзлър, и моите поздравления! Да разбирам ли, че вие също ще се присъедините към експедицията наред с учителя Кбаот?
— Разбира се, че ще се присъедини — намеси се Кбаот, преди Лорана да успее да отговори. — Тя е сред избраните, една от малцината дори сред джедаите, на които мога да се доверявам изцяло.
— Не се доверявате дори на джедаи? — учуди се Анакин.
— Казах, че й се доверявам изцяло — отговори със сериозен тон Кбаот. — Определено има и други джедаи, на които мога да вярвам. Но само в известна степен.
— Ъхъ — Анакин бе явно озадачен.
— За щастие вие и вашият наставник спадате към тази сравнително неголяма група — каза Кбаот и лека усмивка докосна ъгълчетата на устата му. — Много добре, учителю Кеноби. Вие и вашият ученик може да ме придружите до пределите на галактиката, но при положение че сами се погрижите за превоза си обратно към Републиката.
— Благодаря — каза Оби Уан. — Един Делта–12 „Небесен поток“, който ще използваме за завръщането си, е готов да бъде натоварен на борда.
— Добре — каза Кбаот. — Ще ви настаним тук, на крайцер К–1. Капитане, вие ще уредите подходящи каюти за двамата.
— Да, учителю Кбаот — измънка капитан Пакмиллу. — Ей сега ще повикам уредника по настаняването…
— Вие
Мустачетата над устните на Пакмиллу потрепериха.
— Да, учителю Кбаот — той пристъпи към една от конзолите и въведе нещо в нея с треперещи пръсти. — А джедай Джинзлър?
— Аз вече се погрижих да й запазя каюта в близост до моята — каза Кбаот. — На трета палуба, апартамент А–4.
— Много добре — каза капитан Пакмиллу, загледан в монитора пред себе си. — Учителю Кеноби, вие и джедай Скайуокър ще получите апартамент А–8 на пета палуба. Вярвам, че това е приемливо.
— Така е — каза Кбаот, преди още Оби Уан да успее да отвори уста. — Може да изпратите някого да ги съпроводи до каютите им.
В този миг някъде зад гърба им долетя скърцащият звук от прегъваща се ламарина. Оби Уан се извърна
