мен Фераси.
„Фераси?!“ Кардас бързо се извърна назад и едва сега забеляза, че и Марис ги бе последвала по коридора.
— Аа, здрасти… — обърка се той.
— Мисля, че не схващаш основната идея, Джори — каза тя. — Командир Траун не се е опитвал да се отърве от адмирала. Той просто я подведе сама да вземе решение да остане в залата.
— Какво ви навежда на това заключение? — запита Траун.
— Фактът, че сега за първи път чувам как Рак бил прекарал цели седмици тук, за да съставя каталог на съкровищата. Той със сигурност щеше да ми спомене за нещо такова.
— Но пък и не го отрече — отбеляза Траун.
— Понеже не разбираше тази част от разговора. Тя бе на чеунх — включи се най-после Кардас. — А той не говори чеунх.
— Отлично! — кимна Траун одобрително. — И за двама ви.
— Тогава какво всъщност се случва? — запита Марис объркана.
Тримата свиха зад един ъгъл и Траун внезапно ускори крачка.
— Получих сведения за още едно вагаарско нападение. Този път в развитие — каза той. — Смятам да отида и да хвърля един поглед.
— Колко далеч е? — поинтересува се Кардас. — Искам да кажа, залата със скъпоценности не е чак толкова голяма, за да задържи вниманието на адмирала прекалено дълго.
— На около шест стандартни часа от нас. Пък аз, така или иначе, очаквам след завръщането ни да чуя от адмирал Аралани укорителна тирада, и то при положение че тя реши да забави отпътуването си толкова дълго. Засега обаче ме интересува единствено да знам, че вниманието й е достатъчно ангажирано, за да успеем да се измъкнем незабелязано.
Кардас усети как стомахът го присвива.
— Май не смятате само да наблюдавате нападението, така ли?
— Целта на разходката ни е да направим анализ на ситуацията — отговори Траун с равен глас. — А ако на място преценя, че съществува разумна възможност да отстраним тази заплаха от лицето на Чиското господство… — той остави изречението недовършено, но никой от двамата не се съмняваше какво имаше предвид. Намерението му бе да нападне.
А от начина, по който бе измъкнал Кардас от залата със съкровищата, ставаше пределно ясно, че очаква и езиковият му преподавател да го придружи на експедицията.
Кардас си пое дълбоко дъх. През последния месец се бе нагледал отблизо на предостатъчно космически битки и челният сблъсък с една напълно въоръжена пиратска хайка на вагаарите не му се струваше привлекателна перспектива. Може би все още съществуваше възможност вежливо да откаже.
— Сигурен съм, че ще постъпите абсолютно правилно — започна той дипломатично, — и ви пожелавам успех и…
— Може ли аз да дойда с вас? — прекъсна го Марис изневиделица.
Кардас я изгледа озадачено. В очите й долови остър блясък, който съдържаше някакво предупреждение.
— Може би ще е добре да имате свидетел на борда — продължи тя. — Особено такъв, който няма никаква връзка с управляващите фамилии…
— Съгласен съм — каза Траун. — Тъкмо затова вземам Кардас с мен.
Кардас премига объркано. Край с надеждите за вежлив отказ.
— Командире, оценявам предложението ви…
— А още по-добре би било да имате двама свидетели — отново го прекъсна Марис.
— …всъщност много по-уместно ще е да повикате Кенто вместо мен или Марис — опита пак Кардас. — Именно той…
— На теория да — съгласи се Траун, като очите му все още не се откъсваха от Марис. — Но независимо колко добре се планира и се провежда, една битка неизменно крие своите рискове.
— …той харесва подобни вълнения…
— Това се отнася и за летенето с Рак — възрази Марис. — Готова съм да поема тези рискове.
— …и бих могъл да отида до залата със съкровищата и да го повикам…
— Но не знам дали аз съм готов — продължи Траун със същия тон. — Ако се случи да пострадате или да загинете, не бих искал тъкмо аз да сервирам новината на вашия капитан.
— Ако ще бъдем заедно на мостика, тогава няма да ви се наложи — отбеляза Марис. — Ако умра аз, значи най-вероятно и вие също ще умрете. Тогава някой друг ще трябва да се нагърби с тази неприятна задача — с тези думи тя посочи Кардас с палец. — Пък и Джори явно никак не му се иска да идва с нас. Той ще може да свърши това.
— Забравете — изведнъж каза Кардас, взел внезапно решение. Вече бе виждал бойните способности на Траун, а и като познаваше темперамента на Кенто, везните внезапно се наклониха в другата посока. — Ако Марис идва, аз също ще дойда.
— Вашето доверие е чест за мен — каза Траун в мига, когато тримата стигнаха до совалката. — Добре тогава, елате. Нека бойната фортуна да се усмихне на старанията ни.
11.
— Една минута до излизането — докладва кормчията.
— Разбрано — потвърди Траун. — Всички бойци в пълна готовност!
Застанал зад гърба на неговия стол, Кардас хвърли крадешком поглед към Марис. Над бялата якичка на вакуумния костюм лицето й изглеждаше доста пребледняло. Очите й обаче бяха изпълнени с решителност, а челюстите — здраво стиснати. Вероятно нямаше търпение да стане свидетел как Траун проявява своето благородство и достойнство, помисли си той горчиво. Да види как командирът още повече ще се издигне във и без това захласнатите й в него очи. Жени!
Ами тогава какво въобще правеше тук самият той?
— Ако сведенията ни са прецизни, ще се озовем на сравнително безопасно разстояние от разгарящата се битка — каза Траун и погледът му се спусна към шлемовете, които двамата стискаха в ръка. — Въпреки това няма да е зле, ако все пак си поставите шлемовете.
— Можем да си ги сложим достатъчно бързо, ако се наложи — увери го Марис.
Траун се поколеба, но после кимна утвърдително.
— Много добре. Тогава бъдете готови — и той отново извъртя глава напред.
Кардас впери поглед в обратния брояч и усети, че устата му е изсъхнала неприятно. Когато броячът стигна до нулата, от пъстрото хиперпространство се появиха линиите на звездите и след това се свиха до точки.
В следващия миг през илюминаторите Кардас видя най-поразителната гледка, на която някога бе присъствал.
Това не бе обикновен пиратски набег, какъвто си представяше той, с три-четири вагаарски мародери, обградили някой беззащитен търговски кораб или звезден лайнер. Нищо подобно. Разпръснати навсякъде пред очите им на фона на огромна и обвита в облаци синьо-зелена планета, най-малко двеста различни по вид и размер кораба бяха вкопчени в яростна битка. Някои летяха в строй по два-три и нанасяха спорадични удари, докато други стояха на едно място на по-големи групи и си разменяха безпощадни залпове от торпеда и лазерен огън. В далечината Кардас успя да различи премигващите светлинки на още най-малко стотина кораба, скътани в сянката на планетата, които очакваха заповед да се включат в битката.
А насред безмилостното сражение във вакуума се носеха остатъците и мъртвите корпуси на най-малко още двайсетина разбити кораба, както и много трупове на същества от непозната раса.
Това не беше пиратски набег. Беше си истинска война.
— Любопитно — отбеляза Траун. — Изглежда, съм изчислил неправилно…
— Сериозно ли? — продума Кардас. Гласът му прозвуча като храчка на земноводно животно. Той искаше да откъсне очи от ужасяващата касапница пред тях, но откри, че не може. — Дайте да се омитаме от тук, преди някой да ни е мярнал.
