Изходящ полет

Очевидно командирът улови това.

— Мои гости — той пусна ръката му и посочи с жест към двамата корелианци: — Кардас и Фераси, търговци от К’рел’я и представители на Галактическата република.

— Описанието на аристокра Чаформбинтрано ги представи в доста неприветлива светлина — отбеляза Трасс, като ги изгледа от глава до пети. — Особено що се отнася до облеклото им.

— Сигурно редовната им доставка на моден дизайн от Чсила се е забавила — каза Траун сухо. — Кардас, Фераси, да ви представя синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия — той се усмихна малко по-широко и добави: — Моят брат.

— Вашият брат?! — не се сдържа Марис.

— И умеят да говорят чеунх?! — удиви се Миттрассафис, а тонът на гласа му леко се промени.

— Криво-ляво — отговори Траун. — Двамата с адмирал Аралани тъкмо се канехме да посетим пленения пиратски съд. Би ли желал да ни придружиш?

— Това е основната причина да дойда тук.

— Основната причина? — удиви се Траун.

Върху лицето на събеседника му трепна един мускул.

— Има и други.

— Ясно — каза Траун. — За това ще разговаряме по-късно. А сега, бихте ли ни придружили, адмирале?

По-голямата част от прехода около въртящия се астероид премина в мълчание. От време на време Траун отбелязваше някакви технически подробности по конструкцията на пиратския кораб. Изглежда, обаче нито адмиралът, нито Миттрассафис изпитваха особено желание да му отговарят с нещо повече от едносрични коментари или откъслечни несъществени въпроси. А войниците от ескорта на адмирал Аралани още по-малко имаха намерение да се включват в разговора.

Веднъж-дваж по пътя Кардас забеляза, че Миттрассафис хвърля свъсен поглед към него и Марис, сякаш се питаше защо му е притрябвало на Траун да води чужденци на борда. Но в крайна сметка не поиска обяснение, а Траун така и не спомена нищо по този въпрос.

Телата на чуждите войници отдавна вече бяха разчистени от борда на пиратския кораб. Въпреки това обаче бяха останали множество други дребни детайли, които Траун се изкушаваше да посочи на спътниците си, докато групата минаваше по коридорите. Забележките му обхващаха всевъзможни подробности — от вероятните физиологически характеристики на най-малко трите различни поробени от вагаарите раси до техническите уреди, с които господарите им сигурно са им позволявали да боравят.

До този момент Кардас все още не бе чувал този анализ и сега слушаше с възхищение описателния монолог на командира. Аралани и Миттрассафис отново попиваха поднесената информация в пълно мълчание.

Поне докато не стигнаха до залата със съкровищата.

— Аа, ето ви и вас — избоботи басовият глас на Кенто от един ъгъл и той им помаха с ръка, докато с другата стискаше нещо, което приличаше на богато украсен древен боен щит.

— Какво прави тук този чужденец? — настоя да узнае Аралани.

— Помага ми да изготвим каталог на всички тези предмети — обясни Траун. — Някои от системите, които се плячкосват от вагаарите, се намират в пределите на Републиката. А той със сигурност знае техния произход и стойност.

— Какво разправя той? — подвикна от дъното Кенто, като гледаше към Марис.

Тя отправи въпросителен поглед към Траун.

— Ако обичате, отговорете му на сай бисти — каза командирът, превключвайки на този език. — Не бихме искали да изключваме от разговора адмирала и синдика.

— Разбира се, командире — каза Марис и се обърна към Кенто, за да преведе последната забележка на Траун.

— Е, да, разбира се. Помагам да изготвим каталог — каза Кенто, като изгледа подозрително новодошлите. — И също си избирам кои от тези неща ще си взема с мен вкъщи.

— За какви неща става дума? — запита Аралани на чеунх, а очите й се свиха до две тънки светещи цепки. — Командире?

— На сай бисти, ако обичате, адмирале — внимателно я укори Траун.

— Това не е някаква междурасова кръгла маса — сопна му се Аралани язвително, като пренебрегна забележката. — Какво точно сте обещали на тези чужденци?

— Нашите гости са търговци — припомни й Траун с още малко добавена твърдост в гласа. — Предложих им някои от тези предмети като частична компенсация за тяхната служба през последните седмици.

— Каква служба? — настойчиво запита Аралани, като изгледа с остър поглед последователно Кардас и Марис, а накрая и Кенто. — Вие им осигурявате храна и подслон, учите ги на чеунх… И за всичко това те претендират за някаква компенсация?

— Ние също преподаваме на командира нашия език — вметна Марис.

— Няма да се обръщаш към чиски адмирал, освен ако не са те поканили! — сряза я Аралани безцеремонно.

Марис кимна:

— Моите извинения!

— Тук има предостатъчно както за нашите посетители, така и за Чиското господство — каза Траун. — Ако сега ме последвате насам, ще ви покажа и някои любопитни детайли от двигателния отдел… — с тези думи той пристъпи към вратата.

— Един момент — прекъсна го Аралани, като очите й все още не се откъсваха от Кенто и украсения щит, който бе стиснал в ръка. — Кой ще вземе решение за това, какви предмети от тук ще могат да отнесат тези корелианци?

— Намерението ми беше да предоставя това решение най-вече на капитан Кенто — отговори Траун. — Той работи върху този инвентар вече няколко седмици и си е съставил доста добра представа, какво е съдържанието на материалите. Мога да ви предоставя копие от пълния каталог, преди да си тръгнете.

— Каталог на нещата тук сега? — запита Аралани язвително. — Или каталог на онова, което ще остане, след като той си избере какво да отмъкне?

— И двата списъка ще бъдат на ваше разположение — успокои я Траун и направи още една крачка към вратата. — А моите внезапни проверки досега са установили, че и двата каталога се поддържат достатъчно прецизно. Във всеки случай ще разполагате с достатъчно време по пътя към вкъщи да изследвате внимателно и двата списъка, както и самите съкровища.

— А може да ги разгледам и още сега — каза адмирал Аралани и даде знак на двамата си телохранители. — Вие, двамата, вземете списъка и ми го дайте. Командире, струва ми се, че предпочитам собственоръчно да си изготвя необходимия каталог.

— Както желаете, адмирале — каза Траун. — За съжаление самият аз няма да мога да ви бъда от полза за това занимание. Съществуват неотложни административни задачи, които изискват присъствието ми.

— Мога да се оправя и без ваша помощ — каза Аралани. От тона на гласа й на Кардас му се стори, че тя всъщност предпочита да се справи без помощта на Траун. — Само се погрижете тук да има совалка, която да ме върне на моя кораб, когато приключа — тя отправи остър поглед към брата на Траун. — А и смятам, че ще е разумно синдик Миттрассафис да остане тук, за да ми помага. С негово съгласие и позволение, разбира се.

— Нямам възражения — увери я Миттрассафис.

Кардас остана с впечатлението, че на лицето му за миг се прокрадна някакво притеснение.

— В такъв случай ще очаквам с нетърпение да разговаряме по-късно — каза Траун. После хвърли поглед към Кардас и кимна към вратата.

Едва когато изминаха цели двайсет метра надолу по коридора, Кардас се осмели да проговори.

— В действителност нямате административни задачи, които изискват присъствието ви, нали? — попита той с приглушен глас. — Просто искахте да се отървете от адмирала за известно време.

— Дръзко обвинение — каза Траун меко. — Ще разколебаете високото мнение, което си е изградила за