След малко свършиха обиколката и се прибраха обратно в базата. Кардас не успя да разбере какво мисли Трасс за всичко това, но осезаемо се отпусна, когато видя, че ги пускат да се приберат сами до каютите си. Една част от него през цялото време бе очаквала, че след обиколката ще ги поставят под ключ.
Скоро обаче разбра, че е избързал с успокоението си. Тъкмо се канеше да подмине каютата на Кенто и Марис и да се шмугне в своята, когато Дубрак го грабна за ръката и безцеремонно го издърпа през вратата.
— Какво…? — понечи да възрази той.
— Млъквай! — каза Кенто, като го доиздърпа навътре в стаята, оставяйки вратата да се затръшне след него. После го блъсна грубо към Марис, облегна се с гръб на вратата на каютата и скръсти ръце пред гърдите си.
— Добре — каза той, — сега да чуем всичко.
— Да чуем какво? — Кардас усети, че пулсът му отново се ускорява.
— Историята между вас двамата и Траун — каза с леден глас Кенто. — И още по-конкретно, да чуем какви са тези потайни срещи, които си устройват с Марис без мое знание.
Кардас затаи дъх и мислено се прокле заради прибързаната си реакция. Дори и Кенто да бе поискал нагледна проява на гузна съвест, едва ли можеше да му я изиграе по-добре, отколкото преди няколко минути.
— Какво имаш предвид? — опита се да спечели малко време.
— Може би искаше да ме попиташ откъде имам информация — нервно го сряза Кенто. — Какво, да не би да си въобразявате, че като не се мъкна на жалките ви езикови упражнения, значи просто си седя тук сам и зяпам стените, а? — и той кимна към компютъра в другия край на стаята. — Марис бе достатъчно добра да ме открехне как се стига до речниковите списъци.
Кардас усети, че го присвива стомахът.
— Да не би да разбираш чеунх?
— Колкото ми трябва, разбирам — Кенто хвърли поглед към Марис. — А и освен това знам как да чета жените.
— Нищичко не разбираш — промълви Марис с тих и спокоен глас.
— Хубаво, обясни ми тогава.
Тя си пое дъх.
— Аз изпитвам възхищение пред командир Миттраунуруодо — каза тя. Гласът й все още изразяваше спокойствие, но в него вече можеха да се доловят известни грапавини. Тя познаваше темперамента на Кенто много повече от самия него. — Той е интелигентен и благороден мъж, който притежава художествена чувствителност, каквато не съм срещала никъде, откакто съм завършила училище.
Кенто изсумтя.
— Искаш да кажеш, откакто скъса с онази тайфа плиткоумни идиоти, с които се мъкнеше тогава?
— Така е, повечето от тях наистина бяха идиоти — съгласи се тя без никакво смущение. — Което май си е неразривно свързано с периода на младостта.
— Но Траун се различава?
— Траун е улегналият вариант на същите неща — обясни тя. — Художественият му усет се е съчетал със зрялост и мъдрост. Удоволствие е да прекарвам с него и да си приказваме — в очите й проблесна нещо. —
— Не особено — изръмжа Кенто. Но въпреки че Кардас видя как част от напрежението го напуска, все пак си личеше какво огромно значение имаше всичко това за него. — Тогава, ако тези срещи са толкова невинни, защо ги криеш от мен?
Един мускул на бузата на Марис потрепна.
— Тъкмо защото знаех, че ще реагираш така.
— И цялата тази потайност си е била само твое хрумване, така ли?
Тя се поколеба.
— Всъщност Траун го предложи.
Кенто изсумтя:
— Така си и знаех.
— И това сега какво би трябвало да означава? — попита Марис, а очите й застрашително се свиха.
— Означава, че той просто те върти на малкия си пръст — откровено каза Кенто. — Може аз самият да не съм кой знае колко начетен или изящен, но пък съм попътувал достатъчно и съм видял немалко. Познавам този тип мъже и знам, че не е такъв, за какъвто се представя.
— Може би е изключение от твоето правило.
— Вярвай в каквото си искаш. Просто ти казвам, че някой ден пясъчната кула, която така унесено си градиш около него, ще рухне ей така. Може да се обзаложим за това.
— Готова съм да се обзаложа — сега очите й хвърляха неприкрити искри. — А ти не забравяй да ме информираш, когато това стане — с тези думи тя му обърна гръб, запъти се към компютъра и седна в стола пред него.
Кенто я изгледа за миг, а после се обърна към Кардас.
— Ти имаш ли нещо да добавиш? — провокира го той.
— Не — бързо каза Кардас, — нищо.
— Тогава се махай — тросна се Кенто и се отмести от вратата. — И не забравяй какво ви казах. Не допускай грешката да му се доверяваш сляпо.
— Няма — като се промъкна внимателно покрай него, Кардас излезе в коридора и се прибра в каютата си.
През илюминаторите на „Мрачна мъст“ дългите линии се свиха до точки и бойният кораб на Търговската федерация — могъщ линкор, излезе от хиперпространството.
— Пристигнахме — съобщи вицелорд Сив Кав от командния си престол на мостика.
— Ъ-хъм — промърмори замислено Кинман Дориана от мястото си зад вицелорда, където бе седнал. Като цяло можеше да се каже, че неймодианците разполагат с великолепни навигационни системи. Но всяка система работи, доколкото позволяват уменията на нейните оператори, а в случая с „Мрачна мъст“ това бе доста спорно. Дарт Сидиъс бе наредил екипажите на всички кораби в Първа ударна група да се сведат до минимум. Живата сила беше от онези, които можеха да държат устата си затворена, а за останалата работа имаше заповед да се използват дроиди. Дориана неколкократно си бе задавал въпроса, дали планът на Сидиъс не бе в крайна сметка да се отърве от абсолютно всички оцелели от тази мисия — за да се застрахова, че все пак отнякъде няма да изтече информация. Ако бе прав, тогава ограниченият брой членове на екипажите щеше да направи тази задача значително по-лесна.
— Притесненията ви са неоснователни — високомерно каза вицелорд Кав, без да има ни най-малка представа, в каква посока вървяха истинските мисли на Дориана. — В момента вече за втори път проверяваме точното местоположение.
— Благодаря ви — Дориана учтиво сведе глава. Ограниченият екипаж, разбира се, нямаше да се отрази ни най-малко на нападателната им ефективност. Същинската част на битката щеше да се поеме от дроиди изтребители, а техните действия бяха предварително зададени и напълно автоматизирани.
Той бавно огледа целия мостик, където неколцина неймодианци и дроиди съсредоточено работеха пред командните си постове, след което насочи вниманието си към тактическото табло. Там се виждаше как първа ударна група вече започваше да се подрежда в характерната неймодианска защитна формация. Двата масивни пръстеновидни линкора на Търговската федерация се разполагаха в центъра, където биха били най-лесно отбранявани, шестте въоръжени кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз образуваха пирамидална защитна черупка около тях, а над всичко това заемаха охранителна позиция седемте ескортни крайцера, също принадлежащи на Търговската федерация.
Беше внушително струпване на огнева мощ, може би най-значителното след онова фиаско край Набу. Дори и въоръжението на шестте чисто нови крайцера на „Изходящ полет“ нямаше да може да се противопостави на Първа ударна група.
Ако, разбира се, навигаторите на Сив Кав бяха съумели да ги изведат на подходящото място и в
