— Но, от друга страна, когато се натъкне на подобен конфликт, джедаят не е ли длъжен да се намеси от чувство за чест и достойнство? Ученикът ви сигурно вече е приключил с тренировъчния си курс. Искате ли да отидем и да проверим колко лесно му се удават баталните симулации?
16.
Кардас се сепна в съня си и видя, че над него от тъмнината са се надвесили чифт светещи червени очи.
— Кой е? — запита той объркано.
— Траун — каза тихо гласът. — Обличайте се.
— Какво се е случило? — Кардас отметна одеялото и свали крака през ръба на леглото.
— Един от моите наблюдателни постове ми докладва, че в неговата област се е появили група неидентифицирани кораби — обясни Траун. — Бързо, имаме не повече от трийсетина минути.
Четирийсет и пет минути по-късно „Брулещ ястреб“ изхвърча от прохода в астероида и скочи в хиперпространството.
И не само „Брулещ ястреб“. Преди да направят скока, Кардас успя да преброи не по-малко от единайсет други кораба, които заемаха позиция наоколо и зад тях, както и още два кръстосвача с техния размер.
— Още вагаари ли са се появили? — попита той, когато линиите на звездите се стопиха в пъстротата на хиперпространственото небе.
— Този път, изглежда, не — отговори Траун. — Корабите са с напълно различно устройство. Исках да дойдете с мен, за да видите дали няма да успеете да ги идентифицирате.
— Повече полза щяхте да имате, ако бяхте поканили Кенто вместо мен — предупреди Кардас. — Той разбира от всички тези неща много повече от мен.
— Сметнах за най-разумно да ги оставя двамата с Фераси в базата — каза Траун. — Усещам… известни проблеми там.
Кардас сбърчи вежди.
— Прав сте — наложи се да признае той. — И какви точно са тези нашественици?
— Защо ги наричате нашественици?
— Ами аз… — Кардас се оплете. — След оня разговор, който проведохте с брат си, просто предположих, че са на чиска територия — той сбърчи чело. — Нали е така? На чиска територия са, нали?
— Мандатът на завоевателно-отбранителната флота е да наблюдава и да изследва териториите около Чиското господство — изрецитира Траун. — Тъкмо това възнамеряваме да сторим и днес.
Което, в общи линии, си бе също, което Миттраунуруодо бе заявил и на предишната експедиция, завършила с нападение срещу вагаарите. Страхотно.
— Колко време ни остава, докато стигнем?
— Около четири часа. Междувременно тук наредих да се подготви и за вас един боен костюм с доста повече вградено снаряжение и по-добър херметизиращ механизъм от собствения ви костюм на „Ловеца на сделки“. Този воин ще ви помогне да се облечете.
Първите три часа от пътуването се изнизаха един след друг, преди воинът да успее да намъкне костюма върху тялото на Кардас, както трябва. През четвъртия час самият Кардас съсредоточено изучаваше многобройните вградени функции на новата си придобивка. За негова изненада тромавото съоръжение се носеше доста лесно, макар че тежеше значително повече от костюмите, с които бе свикнал.
Той се върна на мостика и откри, че в негово отсъствие Траун и останалите членове на екипажа също се бяха вмъкнали в собствените си вакуумирани костюми.
— Добре дошли отново — поздрави го командирът и обходи с очи новия му костюм. — Вече почти стигнахме.
Кардас кимна и зае обичайното си място край командния стол на Траун. Слушайки разсеяно откъслечните забележки на екипажа на мостика, той прокара поглед през разнообразните монитори и екрани и зачака излизането от хиперпространството. Големият брояч на таблото постепенно стигна до нулата и те отново се озоваха сред звездите.
— Къде са? — Кардас се взираше през мониторите към многобройните звезди и едно слънце далеч пред тях.
— Ето ги — Траун посочи на няколко градуса под щирбордовата арка. — Сензорите, увеличение! — заповяда той и основният монитор за миг премига. После образът се изчисти…
Кардас притаи дъх, усещайки как гръдният му кош внезапно се сви около сърцето му. В самия център на монитора се виждаше застрашителна, ужасяваща, направо невъзможна гледка — два масивни линкора на Търговската федерация!
— Разпознавате ли ги?
Един дълъг миг въпросът на Траун сякаш изобщо не стигна до съзнанието му. Кардас продължи да се взира в образа, а очите му бавно проследиха кръглата извивка на двата линкора и антенните им кули, които отличаваха корабите на Търговската федерация от обикновените товарни съдове. Тогава мозъкът му регистрира въпроса на Траун и той с мъка откъсна очи от гледката. За да види как командирът бе вперил поглед в него с твърдо и разбиращо изражение на лицето… И за пореден път Кардас усети дълбоко в себе си, че ще е фатална грешка да излъже.
— Да — призна той и сам се удиви колко спокойно звучеше гласът му. — Това са бойни кораби от едно сдружение, което се нарича Търговска федерация.
— Членове на вашата Република ли?
Кардас се поколеба:
— Технически погледнато, да. Но в много случаи те пренебрегват правилата и директивите на Републиката — той се насили да посрещне погледа на Траун. — Но вие вече знаехте откъде са, нали?
— Маркировката на корпуса следва сходни форми както при „Ловеца на сделки“ — каза Траун. — Затова предположих, че има основателна вероятност да принадлежат на вашата Република.
— Но те не представляват самата Република — побърза да уточни Кардас. — Освен това Републиката си няма своя собствена армия.
— Това вече ми го казахте — вметна Траун с внезапен хлад в гласа. — Освен това ми казахте, че Републиката не толерира робството.
— Така е — внимателно потвърди Кардас.
— Тогава обяснете ми — защо откривам свидетелства за търгуване с роби на борда на онзи кораб, който ви преследваше?
Пръстените, които сякаш стягаха сърцето на Кардас, сега се свиха още малко. Съвсем беше забравил за Прога.
— Но освен това ви казах, че има няколко култури на нашата територия, които все пак практикуват робство — каза той, мъчейки се да поддържа гласа си равен. — Хътяните са една от тези раси.
— Ами Търговската федерация?
— Не — каза Кардас. — Или поне аз не съм чувал нещо подобно. Те са толкова мащабно оборудвани с дроиди, че дори и да имаха роби, сигурно нямаше да знаят какво да ги правят — той кимна към монитора и продължи: — Което пък може да се окаже доста сериозен проблем за нас в момента. Всеки от тези два линкора носи в себе си най-малко по хиляда дроида изтребители, без да броим няколкото хиляди бойни дроиди и подвижни установки, които осигуряват движението им.
— Тази бойна единица завоевателна ли е?
Кардас сбърчи чело.
— Не знам — каза той. — По-скоро не. Имат само два кораба.
— Обаче
— Нямам представа, защо са тук — настоя Кардас. По якичката му започваха да се събират капчици пот. Едно нещо беше да слуша Траун да приказва за превантивни удари срещу злобни нашественици, като вагаарите, но съвсем друго да стои на този мостик и да чува как той мисловно струпва Търговската федерация или дори цялата Република в същата категория. — Защо не ги запитате?
Лека усмивка докосна лицето на Траун.
— Ами да. Защо не?
