Изходящ полет

Той се завъртя със стола си.

— Свързочник, определи основната им командна честота и ми разкрий канал за връзка — заповяда той. — Предполагам, че тези същества ще говорят основния език?

— Да — кимна Кардас и несъзнателно се намръщи. Да не би командирът да възнамеряваше да се изпробва в тази сложна ситуация с едва-що научения чужд език? — Но освен това те си имат протоколни дроиди на борда, които ще могат да превеждат от сай бисти.

— Благодаря, но предпочитам да видя каква ще е тяхната реакция, когато бъдат поздравени на езика на Републиката — каза Траун.

— Готови сме, командире — обяви свързочният офицер.

Траун натисна един клавиш на собственото си табло.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — каза той. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.

Кинман Дориана все още оправяше колана на туниката си, когато влезе забързан през отворените херметически врати на мостика.

— Какви са тези неща за някакво нападение? — запита той, когато прекоси помещението до мястото, където вицелорд Кав се бе изправил близо до командния си престол.

— Успокойте се, командир Стратис — каза Кав. — Положението не е толкова сериозно, колкото изглеждаше по първоначални данни.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — долетя от говорителите край престола на вицелорд Кав нечий глас. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.

— Повтарят това съобщение вече от десет минути — надменно каза Кав. — Но пък и какво ли друго биха могли да направят?

— Обяснете — изръмжа Дориана. След като го бяха вдигнали от леглото, тъкмо сега не му беше особено много до неймодианско самодоволство. — За начало може да ми разкажете кои са.

— Че откъде да знам? — пренебрежително каза вицелордът. — Знам само че тоя тип е по-надут от всичко, което някога съм срещал.

Той седна в стола си и като натисна няколко копчета, на основния екран пред тях се появи тактически образ на пространството наоколо.

— Вижте — Кав размаха дългите си пръсти към образа. — Имат наглостта да ни отправят заплахи с три малки кръстосвача и деветина изтребителчета! Най-вероятно са някакви пиратчета, чиято склонност към блъфиране е по-развихрена и от себелюбието на дъгяните.

Съобщението прозвуча още веднъж.

— Аз не долавям никаква заплаха в това съобщение, вицелорд — отбеляза Дориана, като се опитваше да потисне нарастващото си негодувание. Заради тази глупост ли бяха го измъкнали от леглото? — Чувам единствено думите на някакво местно същество, което се интересува какво правим на тяхна територия.

— Заплахата се намеква, командир Стратис — възрази Кав. — Тя е вградена във всеки един боен кораб и е неразривна част от него също както въоръжението и щитовете.

Дориана разгледа още веднъж тактическия образ и след това върна погледа си на екрана, който показваше чуждите кораби. Въпреки че знаеше къде точно се намираха, все пак му беше доста трудно да ги различи на фона на звездното небе зад тях. Отлична маскировка, което означаваше, че Кав има право. Наистина бяха бойни кораби.

— Може би разполага с допълнителна огнева мощ, скрита някъде наблизо — предположи той.

— Няма — увери го Кав. — Преди малко заповядах пълно сензорно сканиране на всичко наоколо. Освен тези дванайсет кораба наблизо няма нищо друго.

— „Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателна…“

— Дали да не го използваме като непредвидена възможност за бойна проверка? — предложи Кав, докато съобщението продължаваше да върви на заден план.

— Нека първо да опитаме да поговорим — каза Дориана и поседна на седалката близо до другия.

Фактът, че този Миттраунуруодо знаеше основния език, можеше и да означава, че са пирати, които познаваха в известна степен покрайнините на Републиката. Но можеше и да означава, че непознатите ги подлъгват в капан, за да разкрият наяве мисията на „Мрачна мъст“.

— Разкрийте канал за връзка с кораба им — заповяда той.

— Готово.

Дориана се пресегна към станцията на Кав и натисна клавиша за свръзка.

— Приветствам ви, командир Миттраунуруодо — каза той, като за момент се запъна при произнасянето на струпаните съгласни в дългото име. — Тук е Стратис, командващ Първа ударна група.

— Моите почитания, командир Стратис — долетя гласът на Миттраунуруодо. — Моля, обяснете ми какво е предназначението на вашата ударна група.

— Не възнамеряваме да навредим по никакъв начин на вас или на вашата раса — каза Дориана. — Но се боя, че подробностите около предназначението на мисията ни ще трябва да останат конфиденциални.

— А в замяна аз се боя, че уверенията ви са незадоволителни — каза Миттраунуруодо.

Близо до Дориана вицелорд Кав произнесе нещо.

— Простете ми, командире — продължи Дориана, хвърляйки предупредителен поглед към неймодианеца. — Но за съжаление не мога да не следвам дадените ми заповеди.

— Защо ни губите времето по този начин? — попита застрашително Кав.

Дориана изруга наум и после натисна бутона за заглушаване на звука.

— При всичките ми уважения, вицелорд, но какво си въобразявате, че правите сега?

— А вие какво си въобразявате, че правите? — отвърна на въпроса Кав. — Тези не са нищо повече от една мушичка, която се блъска срещу стъклото на прозореца ви. Да ги ликвидираме и да приключваме с това!

— Ако нямате нищо против, бих искал преди това да разбера кои са и откъде идват — каза Дориана, извиквайки у себе си всяка капчица търпение, която можеше да изцеди.

— Това можем да го научим и като изследваме остатъците им — Кав се изправи в целия си ръст. — Освен това не вие сте командир на тази флота, Стратис, а аз.

— Да, разбира се — Дориана бързо си наложи по-мека интонация.

Но вече беше твърде късно. Вицелордът бе решил да се засегне от неумишлената забележка и освен това си бе наумил, че тази победа ще е лесен и презрял плод, готов да бъде откъснат. А при неймодианците подобно съчетание бе фатално.

— Времето за приказки свърши — обяви Кав. След това с отривист жест изключи връзката. — Заповядайте на „Бранител“ да пусне в действие половината от своите дроиди изтребители — нареди той на някого от другата страна на мостика, сочейки с пръст към другия линкор. — Нека три отряда да ударят по нарушителите, а останалите да сформират защитен екран между техните кораби и нашата формация. И наредете командването на изтребителите да се прехвърли тук, при мен. Аз лично ще направлявам действията им.

— Слушам, вицелорд Кав — каза един неймодианец. — Да пуснем ли и нашите изтребители в действие?

— Тях ще ги задържим в резерв — Кав погледна към Дориана. — В случай че противникът има подкрепления, които чакат там някъде — добави той почти троснато.

Дориана тихо въздъхна. Беше се надявал да научи още малко за този Миттраунуруодо и неговата чиска флота, преди да ги изтребят до крак. Сега му оставаше само да изчака и да види дали изобщо щеше да има достатъчно остатъци за изследване.

— Ето ги, ето там — Кардас посочи с пръст към монитора. — Виждате ли ги? Дроиди изтребители!

— Разбира се — спокойно каза Траун. — Всички кораби, изтеглете се назад. Кардас, по-рано ми казахте,