че дроидите са способни да разсъждават и да действат сами. Тези дроиди изтребители също ли притежават тази способност?
— Не мисля — Кардас се мъчеше да размрази разсъдъка си, докато „Брулещ ястреб“ започваше да се оттегля назад. Ужасяващата гледка на толкова много приближаващи изтребители на Търговската федерация бе в състояние да извади всекиго от равновесие. — Не, всъщност сигурен съм, че не могат. Тези се командват дистанционно на групи от някой от двата линкора.
— Свързочник? — повика Траун. — Успя ли да откриеш и да идентифицираш на какви честоти ги контролират?
— Тъй вярно, командире — отговори свързочният офицер. — Очевидно командният сигнал е подсигурен със система за циклична кодировка. По моя преценка максималният обхват на сигнала е не повече от десет хиляди висвии.
— Изтеглете ни на единайсет хиляди висвии от командните им кораби — нареди Траун и отново се обърна към Кардас: — Десет хиляди висвии се равняват приблизително на около шестнайсет хиляди от вашите километри. На вас това звучи ли ви като нормален оперативен обхват?
Кардас безпомощно разпери ръце:
— Съжалявам, но наистина не знам.
— Няма нужда да се извинявате — увери го Траун. — Твърде скоро ще разберем дали е вярно.
— Вражеските изтребители все още се приближават — предупреди един матрос. — Основната група обаче се спря около двата командни кораба.
— Любопитно — отбеляза Траун замислено. — Основното тяло, изглежда, заема позиция, за да образува предпазен екран около по-големите съдове. Като имаме предвид численото им превъзходство, изглежда, командир Стратис взема необичайно много предпазни мерки.
— Това си е типично за неймодианците, които строят и управляват такива кораби — вметна Кардас и усети как една бръчка е прорязала челото му. Като се замислеше сега, гласът на Стратис му бе прозвучал като човешки, а не неймодиански. Възможно ли бе Търговската федерация да е започнала да продава линкорите си или да ги дава под наем?
— Нападателите се изтеглят — докладва офицерът на сензорния скенер. — Прегрупират се в нещо като външен екран между нас и флотата.
— Явно сме отгатнали, че обхватът им е не повече от десет хиляди висвии — заключи Траун. — Отлично!
— И сега какво ще правим? — запита Кардас, неловко наблюдавайки струпващите се пред очите им изтребители.
В продължение на един кратък миг Траун продължи да гледа мониторите си със свити очи.
— Сега — каза той най-после — ще направим един експеримент. „Вихрушка“, преминете в позиция за разгръщане. Щурмовик четири, сондираща атака. Курс едно-едно-пет на три-осем-едно.
Последваха две потвърждения и след миг Кардас изгледа как единият от другите два кораба с размерите на „Брулещ ястреб“ се отдели от групата, насочвайки се вдясно от техния борд. В същото време един от деветте щурмовика се понесе в противоположната посока.
— Какъв експеримент? — попита той.
— При наличието на толкова много изтребители, които се контролират, допускам, че създателите на системата не са имали възможност да си позволяват твърде много находчивост. Сега ще изпробваме докъде се простират границите на тази находчивост.
— Нападат! — извика рязко един неймодианец на контролното табло. — Един-единствен щурмовик по вектор нула-четири-две на нула-осем-осем.
— Глупак! — изсумтя Кав презрително. — Да не си въобразява, че ние тука спим? Външен отряд, пресечете пътя му и го ликвидирайте.
Кинман Дориана проследи на мониторите как трите предни групи дроиди изтребители развалиха фронтовия екран, който бяха изградили, и се понесоха като рояк в мрака, за да пресрещнат самотния нападател. Ала точно когато се подредиха по вектора на своята атака, чуждият щурмовик внезапно заряза начинанието си, направи остър завой и бързешком се прибра на безопасно разстояние при своите си.
— Върнете ги в патрулираща формация — нареди Сив Кав. — Тоя Миттраунуруодо не схваща ли колко драстично го превъзхождаме по численост и огнева мощ?
— Може би просто иска да си стои там извън обхват и да ни наблюдава — посочи Дориана. — Сигурно няма нужда да ви напомням, че не можем да си позволим лукса наоколо да се мотае каквато и да е публика, когато „Изходящ полет“ пристигне на това място.
— Да не би да намеквате, че може да са шпиони, изпратени от Сената?
— Или пък да са хора на джедаите, на Палпатин или на някой друг — продължи мисълта му Дориана. — Не ги знаем какви са. Едно обаче е сигурно. На такова огромно разстояние от Републиката не би трябвало никой да знае основния език.
— Един щурмовик отново тръгна към нас, вицелорд — съобщи неймодианецът на пулта. — Същият кораб, по същия вектор.
— Ами тогава същият отговор — заповяда Кав, като се приведе напред, за да разгледа образа по- отблизо. — Може би се опитва да изчисли точно докъде достигат пределите на оперативния ни обхват.
— Бъдете нащрек — предупреди го Дориана. — Ако по някакъв начин разберат как да заглушат сигнала ни, тогава онези изтребители ще блокират.
— И след няколко минути ще се самоунищожат — нетърпеливо допълни предположението Кав. — Благодаря ви, командир Стратис.
— Освен ако това не е само примамка — каза Дориана, разглеждайки останалите монитори. — Не забравяйте, че от групичката им се отдели и един кръстосвач при първото нападение на този.
— Не съм забравил — увери го Кав. — Но той само се носи далеч встрани по обиколната ос, без да прави опити да се приближава или да напада.
Дориана поклати глава неодобрително:
— Нещо кроят, вицелорд.
— Каквото и да са замислили, няма да постигнат нищичко — каза Кав. — До пристигането на „Изходящ полет“ ни остават цели девет дни. Повече от достатъчно време, за да си изберем как точно да се разправим с този досадник… — още не бе доизрекъл тези думи, когато на монитора се видя как бягащият щурмовик внезапно се обърна и отново се втурна към тях.
— Вицелорд… — понечи да докладва неймодианецът.
— Същият отговор — преряза го Кав. Но този път в тона му имаше нотка на задоволство. — Вече разбрах намерението му, командир Стратис. Той се надява, че горивото на изтребителите ни ще свърши и след това ще може просто да ги заобиколи необезпокояван. Обаче изобщо и не предполага, че в резерв имам всичките дроиди изтребители на „Мрачна мъст“, както и половината на „Бранител“.
— Възможно е — промърмори Дориана, но смътното му усещане за тревожност се пробуждаше с всяка изминала минута, докато наблюдаваше развитието на същия сценарий за трети път. Не можеше този Миттраунуруодо да не разполага с някаква по-смислена офанзивна идея от такава проста игра на гоненица в мрака. И все по протежението на един и същ вектор. Да не би да се опитваше да открие слабост в нападателната формация на дроидите?
За пореден път изтребителите прогониха натрапника. И за пореден път малкият кораб избяга на безопасно разстояние отвъд обхвата им и се приготви за нова атака. Цялото представление се повтори неизменно още два пъти и Дориана тъкмо поглеждаше хронометъра си, за да види колко оставаше до края на двайсет и петте минути горивен лимит на изтребителите, когато внезапно вицелорд Сив Кав изтряска с юмрук по ръба на престола си.
— Писна ми от тези игрички! — извряка той и се обърна към един от подчинените си: — Ти, нареди на „Бранител“ да се придвижи по-близо до позицията на натрапниците!
— Внимавайте, вицелорд — предупреди го Дориана, когато свързочният оператор се обърна към таблото си. — Да не бързаме толкова лесно да разваляме формацията.
— Вече проявих достатъчно търпение — тросна се Кав. — Време е да сложим край на всичко това.
