нападение. Докато дланите на Дориана се свиваха в безпомощни юмруци, през илюминаторите той видя как понеслите се по инерцията си торпеда едно по едно започнаха да се блъскат в корпусите на същите онези кораби на Техническия съюз, които ги бяха изстреляли. Последваха няколко поредни трясъка и огромни отломъци от конструкцията на корабите се отцепиха и се понесоха в пространството…
А след това, подобно на миниатюрна супернова, избухнала в близост до тях, един от корабите на Техническия съюз се взриви изцяло.
— Какво…? — отвори уста Кав. — Не! Не и от един букет торпеда… Това е невъзможно!
— Всяко
— Как така? Какво слабо място?
Дориана изсумтя:
— Просто наблюдавайте внимателно. Сигурен съм, че ще продължат да обстрелват и останалите кораби клас „Твърдоядрен“ по същото слабо място.
Беше напълно прав. След минути чуждите щурмовици и кръстосвачи бяха успели да се освободят от отчаяните торпедни залпове, идващи от останалите кораби на Техническия съюз, и по подобен начин им ги бяха препратили обратно като бумеранг, систематично взривявайки всеки един от тях. С някакво смътно и ужасяващо възхищение Дориана забеляза, че слабото място, което те целеха всеки път, бе тръбопроводният възел на огромните външни твърдоядрени клетки.
— Трябва незабавно да бягаме — изведнъж реши Кав с треперещ глас. — Кормчия, приготви ни за скок в хиперпространството.
— Почакайте малко! — възрази Дориана и го хвана за рамото. Перспективата за ужасната загуба изведнъж завладя съзнанието му, доминирана от мисълта за неизменната участ на всички, които не оправдаваха доверието на Дарт Сидиъс. — Не можете да изоставите флотата ей така.
— Каква флота? — изръмжа Кав. — Огледайте се, Стратис! За каква флота говорите?
Дориана усети как гърлото му се стяга. Разбира се, Кав бе напълно прав. Всичките шест бойни кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз бяха разрушени — половината от собствените им торпеда. Седемте ескортни крайцера на Търговската федерация, които не бяха предназначени да воюват срещу такъв съперник без подкрепата на някой централен кораб, сега един по един бяха догонвани и систематично отстранявани от сцената. От цялата формация на неймодианската флота единствено двата пръстеновидни линкора бяха оцелели и можеха или да водят битка, или да бягат.
Ала при положение че комуникациите все още бяха заглушени, дори и сега нямаше начин да се даде заповед за всеобщо отстъпление. Ако решеше да бяга, „Мрачна мъст“ щеше да го направи самостоятелно.
— Скокът е изчислен — докладва кормчията.
— Направете скока! — заповяда Кав и изгледа Дориана с огнен поглед, сякаш го предизвикваше да му се противопостави. — Чувате ли ме? Сега!
— Но хипердвигателите не отговарят! — озадачено извика кормчията, а в гласа му се долавяше внезапен пристъп на паника. — Уредите отчитат, че сме застанали прекалено близо до някаква мащабна планетарна маса…
Дориана се извърна обратно и загледа таблата с мониторите за техния статус. Наистина екраните показваха точно това!
Ала наблизо нямаше каквито и да е планети, нито дори някакви по-едри астероиди!
— Да няма някаква повреда?
— Няма повреда — гробовно проговори Кав. Сега гласът му излъчваше празнота и фатализъм: — Просто още един от фокусите на тези чиси.
Някакво мимолетно проблясване привлече вниманието на Дориана и той отново вдигна поглед към небето зад илюминаторите. На осеяното с метални отломъци пространство сега дроидите изтребители започваха масово да се взривяват — бе изминало съответното време без получени команди и те активираха механизмите си за самоунищожение. Измежду стотиците блещукания Дориана забеляза как „Бранител“ внезапно се наклони, а горният корпус на щирбордовия му пръстен избухна в стотици миниатюрни експлозии.
— Вицелорд! — извика той.
— Виждам — каза Кав с уморена въздишка. — Това са дроидите изтребители, които преди малко наредих да се активизират. И те се самоунищожават поради липса на команди.
Дориана кимна. Собственото му горчиво усещане отдавна вече бе дало път на чувството за неизбежност. Подкрепленията сигурно тъкмо са се били организирали във вътрешността на хангарите, когато заглушаващият сигнал на Миттраунуруодо ги е настигнал и те са блокирали. Блъскайки се безпомощно из коридорите с инерцията на набраната висока скорост, сигурно са налитали на всевъзможни складови помещения и останалото оборудване. Останали там, усукани и счупени, те са изчаквали изтичането на последните минути от механизмите си за самоунищожение.
— Значи всичко свърши — каза тихо Кав. После вдигна ръце и като свали петоъгълната си шапка, я положи внимателно на пода пред себе си. — Вече сме мъртъвци.
— Така изглежда — механично се съгласи Дориана, усещайки как челото му се прорязва от внезапното осъзнаване на един озадачаващ факт.
На фона на всички мъртъвци, отломъци и безжизнени корпуси, които витаеха из пространството навсякъде около тях, „Мрачна мъст“ бе останал сякаш по чудо без нито една драскотина.
Той отново изгледа продължително мониторите, които предаваха статуса на различните системи. С изключение на необяснимо неработещите хипердвигатели, абсолютно всички останали системи изглеждаха напълно функционални.
— Или пък може би не — добави той. — Струва ми се, че за нас самите Миттраунуруодо е предвидил нещо по-различно.
Кав изсумтя саркастично.
— И какво по-точно ви дава основание да вярвате в това?
Все още замислен, Дориана се извърна към илюминаторите…
И откри, че непосредствено пред тях се бе настанил един от двата кръстосвача на Миттраунуруодо. Бе се установил едва на няколко метра от прозрачната стомана на техния корпус, а ракетните му установки бяха насочени директно към мостика им, издавайки ясно и недвусмислено предупреждение.
— Незабавно затворете и четирите ни лазерни батареи, вицелорд — тихо каза Дориана. — След това запечатайте главните изходи на хангарите и изключете захранването на всички останали дроиди изтребители — той внимателно си пое дъх и допълни: — А после се пригответе да посрещнете гости.
17.
Последният чифт врати на турболифта се приплъзнаха встрани и двайсетина метра по-надолу по коридора Кардас най-после видя херметическата врата на мостика на федеративния линкор.
Двайсет метра от коридора, които бяха изпълнени с две плътни редици въоръжени и заели бойна готовност дроиди.
Траун не се засуети дори и за частица от секундата, а закрачи напред самоуверено, съпроводен от двете страни от двама не по-малко невъзмутими бойци. Кардас преглътна тежко. Не изпитваше абсолютно никакъв порив да извървява това разстояние под застрашителните дула на вражеските оръжия на тези машини. Но след това с още по-голяма неохота си представи перспективата да остане сам-самичък заключен в кабината на турболифта и затова се насили да тръгне след Траун.
На мостика имаше най-малко двайсетина дроида на вахта, повечето от които бяха служебни или наблюдателни постове, седнали или включени в различните станции на контролното помещение. В центъра на мостика, непосредствено до опразнения стол на кормчията, бяха останали само две живи същества — висок неймодианец в пъстри изискани одеяния и доста по-улегнало облечен човек от мъжки пол. На прага Траун отново изобщо не се поколеба и се запъти директно към двамата домакини. На три метра от тях най- после се спря и в продължение на един кратък миг ги измери от глава до пети с поглед. После бавно извърна лице към човека.
