Изходящ полет

— В какъв смисъл?

— Те си имат свои собствени, и то твърде безкомпромисни, представи за това, как всички около тях би трябвало да разсъждават и да живеят — каза Дориана, наблюдавайки Кардас с периферното си зрение. Този разговор щеше да е много по-лесен без присъствието на някого, който в действителност знаеше нещо за джедаите, но, от друга страна, Миттраунуруодо би надушил замисъла му на мига, ако Дориана решеше да поиска младият човек да бъде отстранен от срещата им. Сега му се налагаше да ходи по съвсем тънка линия, опитвайки се да накара Миттраунуруодо да повярва колко опасни са джедаите, и същевременно избягвайки да споменава каквото и да е мнение, което Кардас би надушил като очевидна лъжа.

Самият Кардас действително изглеждаше леко озадачен от твърденията на Дориана. В същото време обаче лицето на младия човек постепенно придобиваше все по-несигурно изражение. Наред с общоизвестната арогантност на джедаите все повече и повече правеше впечатление неспособността им действително да направят каквото и да било срещу нарастващия хаос и стагнация в цялата Република. По тези причини обществеността се питаше дали всички тези претенциозни пазители на мира не причиняваха повече шумотевица и безпокойство, отколкото реална помощ.

— Те си въобразяват, че разполагат с всички отговори продължи Дориана, — както и че всички околни би следвало да се покоряват на техните представи за справедливост.

— И все пак вие сега казвате, че те са се запътили към съвсем друга галактика — припомни му Миттраунуруодо. — Така че отново питам. По какъв начин тази експедиция би могла да засегне чисите?

— Преди да отпътуват от тук, те възнамеряват да проведат изследвания в неопознатите местности на нашата галактика — продължи Дориана. В този момент му се прииска да можеше да разчете случващото се у този чис също толкова лесно, колкото у Кардас. Досега обаче нямаше абсолютно никаква представа, какво впечатление оставяха думите му у непознатия събеседник. — А когато продължат нататък и навлязат на територията на чисите, джедаите със сигурност ще се опитат да наложат волята си и върху вашата раса.

— „Ще пожелаят“ е съвсем правилна дума — каза Миттраунуруодо и лицето му придоби още по- неумолимо изражение. — Чисите не са готови да приемат чужди представи просто така, без необходимата задълбочена преценка. И със сигурност няма да се покорим на ничия чужда власт. Чиято и да е тя.

— Разбира се — каза Дориана и предпазливата надежда изгря още малко в съзнанието му. Значи кукичките към сърцето на този Миттраунуруодо щяха да са расовата принадлежност и професионалната гордост. Отлично. — Но все пак ви предупреждавам да не ги подценявате по никакъв начин. Джедаите са безскрупулни и хитри. Пък и смея да подчертая, че тяхната сила не може да се съпостави с нищо, с което сте се сблъсквали досега.

— Ще се изненадате с какви неща сме се сблъсквали — каза Миттраунуруодо с мрачен глас. После внезапно се изправи. — Но тези въпроси ще ги дискутираме впоследствие. За момента има други дела, които неотложно изискват вниманието ми.

— Разбира се — Дориана също се изправи. — Какво бихте желали да правим във ваше отсъствие?

— Засега просто и двамата останете тук, на мостика — нареди Миттраунуруодо. — Ще ви изпратя вест, когато поискам отново да се срещнем. Междувременно бих искал да изпратя на борда ви една група, която да разгледа кораба и оборудването му.

— Никога! — излая Кав. — Този кораб е собственост на Търговската федерация и…

— Тихо! — сгълча го Дориана и го изгледа с пламнали очи. Този глупак абсолютно нищичко ли не схващаше? — Разбира се, ще ви предоставим каквато и да е помощ, от която бихте се нуждаели за обиколката.

— Благодаря ви — каза Миттраунуруодо. — След като приключат, те ще ви предадат нови нареждания, какво да правите оттук нататък. Когато ги получите, ще ги изпълните дословно.

— Както желаете — кимна Дориана.

Миттраунуруодо изгледа за миг Кав и Дориана усети напрежението между двамата. Неймодианецът обаче остана безмълвен и Миттраунуруодо се обърна към Кардас:

— Елате с мен.

Двамата напуснаха стаята, а по петите им ги последваха чиските матроси в стегната стъпка. Дориана изчака, докато херметическите врати се приплъзнаха зад гърба им, и се обърна към Кав:

— При цялото ми уважение, вицелорд Кав, чудя се какво в името на покойната ви майка си мислите, че правите?

— Тъкмо това щях да ви питам и аз — противопостави му се Кав. — Толкова лесно ли просто прекланяте глава пред непознати и им връчвате нашия живот и нашата собственост? И то на такъв примитивен чужденец от такъв загубен свят!

— Огледайте се около себе си, вицелорд — каза мрачно Дориана. — Вашият примитивен чужденец току-що разнебити с лекота абсолютно цялата ни Първа ударна група! И освен ако не съм пропуснал нещо, в този процес той не изгуби нито един кораб.

— А сега вие желаете да го направите дори още по-могъщ, като му предоставите пълен достъп до всички тайни на Търговската федерация?

Дориана си пое дълбоко въздух.

— Слушайте сега — започна той, като подбираше внимателно думите си. Чувстваше се така, сякаш се бе върнал обратно на Барлок и се опитваше да втълпи в главата на онези идиоти бролфите една чиста и проста схема за покушение. — Ние се провалихме в мисията си. Дори и сега Миттраунуруодо да вземе да се обърне и да отпраши по пътя си, оставяйки ни на мира, в тази Вселена не съществува дори и теоретична вероятност да успеем да ликвидираме „Изходящ полет“ с останалия ни самотен линкор. В такъв случай не бихме имали друг избор, освен да се върнем обратно в Републиката и да се изправим пред гнева на Дарт Сидиъс… А случи ли се това, мога да ви уверя най-чистосърдечно, че тогава ще ви се иска да бяхте загинали тук, под огъня на чиските щурмовици — той направи кратка пауза и после многозначително добави: — Освен ако…

Думите му увиснаха във въздуха за няколко секунди.

— Освен ако? — запита Кав с приглушена интонация.

— Освен ако не успеем — продължи Дориана — някак си да убедим Миттраунуруодо да ликвидира „Изходящ полет“ вместо нас.

В продължение на около минута в помещението се възцари тишина.

— Разбирам — каза Кав най-накрая. — Мислите ли, че ще успеете да постигнете това? А и дори да го убедите, смятате ли, че той е способен да се справи с подобно предизвикателство?

— Не знам — наложи се да признае Дориана. — Той не е вчерашен и със сигурност е усетил, че описанията ми за възможностите на „Изходящ полет“ и за способностите на джедаите едва ли ще са чиста монета. Дори предполагам, че поиска да прекъснем разговора, само и само за да може да чуе какво има да каже Кардас по този въпрос.

— Но защо би се вслушвал в съветите на един човек, когото самият той смята за шпионин? — учуди се Кав.

— Не го смята за шпионин — каза Дориана и се усмихна със стиснати устни. — Ако го смяташе, едва ли щеше да го каже в прав текст пред него. Според мен иска ние да останем с впечатлението, че той не би се вслушал в съветите, които би му дал Кардас.

Кав поклати глава отрицателно.

— Твърде сложно стана и от това ме заболява главата.

— Да, знам — търпеливо каза Дориана. — И именно по тази причина ще трябва да оставите в мои ръце всичко оттук нататък. Абсолютно всичко!

Кав промърмори нещо полугласно.

— Добре, нека бъде така — изръмжа най-после, — но само засега. Не забравяйте, че няма да ви изпусна от поглед.

— Хубаво — каза Дориана. — Просто помнете, че животът ви струва много повече от вашата гордост.

— Може би е така — съгласи се Кав. — Но нали казвате, че Миттраунуруодо не вярва много на вашите описания, колко лоши са джедаите. Тогава как ще го придумате да срази „Изходящ полет“?