Изходящ полет

— Командир Стратис — произнесе спокойно той и сведе глава в поздрав, — аз съм командир Миттраунуруодо.

— Стратис не командва тук, на този кораб — непреклонно натърти неймодианецът, преди Стратис да успее да каже нещо. — Аз съм вицелорд Сив Кав от Търговската федерация. А вие, командир Миттраунуруодо, току-що извършихте акт на военна агресия срещу нас.

— Вицелорд, моля ви — каза Стратис. Гласът му бе спокоен, но в него се долавяше нотка на ледено предупреждение. — Взаимните контраобвинения тук изобщо няма да помогнат.

— Не си въобразявайте, че сте постигнали каквото и да е с безочливото си нападение — продължи безцеремонно Кав, пренебрегвайки думите на Дориана. — Бих могъл да ви премахна на мига, още сега.

Той направи един жест и зад гърба им се чу чевръсто тракане на метал. Кардас се извърна и сърцето му се смрази от вида на чифт бойни дроидеки, които се претърколиха зад тях и енергично заеха офанзивна позиция на три крака от вътрешната страна на херметическите врати. Миг по-късно Кардас вече се взираше в дулата на четири чифта високоенергийни бластери.

— Вицелорд, да не сте се побъркали? — припряно изсъска Стратис. — Какво си мислите, че…?

— Успокойте се, командире — прекъсна го Траун с утешителен тон. — Не ни заплашва нищо.

Предпазливо, сякаш опасявайки се случайно да не изпусне дъх, Кардас отново обърна глава. Очите на Стратис се бяха разширили от ужас, а вените на гърлото му бяха изпъкнали от напрежение, докато стискаше неймодианеца за лакътя. Траун обаче си стоеше съвсем невъзмутимо и тихо, а на лицето му не помръдваше и мускул, докато изучаваше двете дроидеки с любопитство. Чиските матроси държаха длани върху оръжията си, но поради дадения от командира им знак все още не бяха ги извадили.

— Интересно устройство — отбеляза Траун. — Тази блещукаща сфера, това миниатюрен енергиен щит ли е?

— Ъъ… да — предпазливо каза Стратис. — Командире, уверявам ви, че…

— Благодаря ви за демонстрацията, вицелорд — прекъсна го Траун, извръщайки ярките си червени очи към Кав. — Сега обаче вие ще ги отпратите.

В продължение на един дълъг ужасяващ миг Кардас предчувстваше как неймодианецът ще се противопостави на заповедта му също както бе пренебрегнал предупреждението на Стратис. Чисът и неймодианецът останаха впили поглед един в друг и в продължение на няколко удара на сърцето се възцари пълна тишина на мостика.

След това сякаш цялото тяло на вицелорд Кав се отпусна, той откъсна поглед от очите на Траун и съвсем леко повдигна длан към дроидеките. Като погледна назад през рамо, Кардас с облекчение видя как бойните машини свиха оръжията си и се затъркаляха обратно по местата си.

— Благодаря ви — каза Траун. — А сега да се върнем на въпроса ми. Моля, заявете какви са намеренията и какво е предназначението на ударната ви група.

— Ударна група, която вече не съществува — вметна Кав, като интонацията му издаваше смесица между гняв и отпадналост.

— Изцяло отговорни за това развитие сте вие — възрази Траун. — Единственото, което исках от вас, беше да ми дадете цивилизован отговор — после той се обърна към Кардас: — Правилно ли го казвам? Цивилизован?

— Да, или просто възпитан — отговори Кардас и се изчерви от ненадейния начин, по който го бяха въвлекли в този деликатен разговор, — или пък вежлив.

— Възпитан — повтори Траун, сякаш за да вкуси как звучи думата в устата му. На Кардас му се стори, че той мислено се опитва да я подреди в някаква своя вътрешна логика. — Да. Единственото, което исках от вас, командире, беше да ми дадете възпитан отговор.

— Да, разбирам — каза Стратис, вперил поглед в Кардас. — А може ли да запитам за името и произхода на вашия спътник?

— Аз просто случайно минавам оттук — припряно каза Кардас. Последното, което му се искаше в този момент, бе тези непознати да научат името му. — Нищо повече.

— Не съвсем — поправи го Траун. — Доскоро Кардас наистина случайно минаваше оттук. Сега обаче той е мой преводач — с тези думи лицето му придоби неумолимо изражение и той допълни: — И също мой пленник.

Кардас усети как устата му се отваря широко, и за втори път през последните десетина минути сърцето му изстина.

— Какво?

— Вие пристигнахте неканени на територията на чисите припомни му мрачно Траун. — А сега, след не повече от три месеца, тук се появява завоевателна флота, изпратена от вашата раса. Възможно ли е да е съвпадение?

— Аз нямам нищо общо с всичко това! — защити се Кардас.

— А и ние не сме завоевателна флота — добави Дориана.

— Убедете ме в това — каза Траун с още по-мрачна интонация. — Говоря и на двама ви.

Кардас погледна към Стратис. Внезапно, само за един съвсем кратък миг, цялото това среднощно пътешествие бе приело много лоша насока.

— Командире? — каза той умоляващо.

Очите на Стратис проблеснаха първо към него, след това към Траун и после на лицето му се появи замислено изражение.

— Много добре — каза той и посочи към единия край на мостика. — Тук наблизо има едно помещение, където ще можем да поговорим по-спокойно насаме.

Траун леко наклони глава и каза:

— Водете ме нататък.

Дориана ги поведе към командния кабинет на Сив Кав. Докато вървяха, усещаше по кожата си тръпки на възбуда и вълнение от подновената надежда. Само допреди час бе отписал абсолютно цялата мисия и вече виждаше себе си като един ходещ мъртвец. Дори и нападателите им по някаква причина да ги пуснеха да се приберат в Републиката живи, той много добре знаеше каква разплата приготвяше Дарт Сидиъс за онези, които не оправдаваха очакванията му.

Но сега внезапно ситуацията бе придобила съвсем различен нюанс. Може би.

— Моля, разположете се удобно — покани той гостите си и посочи към подредените пред масивното бюро от изящна дърворезба столове, докато самият той го заобиколи и се настани в не по-малко внушителния престол на вицелорда. С ъгълчето на окото си забеляза огнения поглед, който му хвърли Кав, но точно в този момент нямаше нито време, нито желание да се занимава с дребнавото чувство за гордост у неймодианеца.

— Може ли да ви предложа освежаващи напитки?

— Не, благодаря — каза Миттраунуруодо, докато двамата с Кардас сядаха.

Както Дориана очакваше, двамата чиски матроси останаха прави в близост до вратата, откъдето можеха да наглеждат случващото се в стаята и същевременно с това да хвърлят по един поглед и навън за това, което се случваше на корабния мостик.

— Добре тогава — Дориана си наложи да съсредоточи всичките си интелектуални способности към предстоящите преговори. Сега бе моментът и той го знаеше. — Позволете ми да ви запозная с един проект, който е наименуван „Изходящ полет“.

Той започна последователно от самото начало, като описваше произхода на идеята, разясняваше мисията на проекта и акцентираше върху внушителния размер и въоръжение на шестте крайцера.

— Любопитно — отбеляза Миттраунуруодо, когато Дориана приключи с описанието си. — А това какво общо има с нас?

— Общото е, че „Изходящ полет“ представлява реална заплаха както за Републиката, така и за вашия народ — обясни Дориана. — Обърнахте ли внимание, че преди малко ви споменах за една група на борда на експедицията, които се наричат „джедаи“? Тези същества притежават изключителна сила и понякога имат склонността да навличат огромни неприятности на онези около тях.