— И къде е това? — запита Дориана.
— Че къде може? — каза Миттраунуруодо и се усмихна. — На мостика на вагаарския флагмански кораб.
Внезапният пукот на бластерните изстрели хвърли Кардас сгърчен встрани и той удари лакътя си в пластмасата, запокитвайки предавателя встрани от себе си. Главата му все още звънтеше от синхроничния залп на дроидеките, придружен от по-редките изстрели на четирите бойни дроида. Очевидно Траун бе инсталирал някакво вторично програмно ниво под командната схема на машините, която Кардас бе въвел за Мискара преди няколко часа. След малко звукът от изстрелите им започна да заглъхва. Очевидно шестте дроида обикаляха целия мостик, покосявайки безпомощните артилеристи и командири.
И докато машините систематично обезглавяваха върхушката на вагаарската йерархия, от вън се появиха дроидите изтребители.
Първата и втората вълна прелетяха без забавяне, бръснейки корпуса на флагманския кораб на не повече от пет метра от лицето на Кардас, и след това продължиха към по-отдалечените групови формации на вагаарските кораби. Третата вълна налетя с пълната си бойна мощ и лазерните й оръдия обстреляха флагманския кораб с ослепително покривало от огън. Кардас се сви назад, но още преди да изпита истински страх, тази вълна също отмина нанякъде, оставяйки след себе си разкъсани парчета метал от корпуса и множество пробойни, през които изтичаха бели струйки въздух. Премигвайки от тъмните пурпурни петна след блясъка, той се взря през разсейващите се газове към другите балони, ужасено представяйки си страховитата гледка.
Ала изтребителите ги бяха подминали. Във всяка една сфера, докъдето му се простираше погледът, джеронските пленници бяха останали живи — обзети от неистов страх, разбира се. Някои от тях обезумяло дращеха по пластмасата, сякаш опитвайки да си пробият път през нея. Обаче бяха живи. При положение че джедаите от „Изходящ полет“ пречеха на артилеристите да защитават корабите си, а електронните насочващи системи на дроидите притежаваха хирургическа прецизност, изтребителите бяха преминали към програма за нисколетящ полет и сега щателно разкъсваха корпуса на флагманския кораб, без да засягат живия му щит.
И не само на флагманския кораб. Доколкото Кардас можеше да види, всеки от най-близките вагаарски кораби беше обгърнат в същите облаци от изпуснат въздух и накъсан метал. На много места проблясваха ярките пламъчета от двигателите на дроидите изтребители, които довършваха поредната си група жертви и се отправяха към следващата. Още с тази първа атака Кардас прецени, че Траун е успял да обезвреди над една четвърт от вагаарската флота.
А останалите все още не бяха предприели нищо. Въпросът сега беше дали въздействието на джедаите върху умовете на вагаарите щеше да продължи достатъчно дълго, за да можеха дроидите да си довършат работата. Кардас включи макробинокъла си и докато с едно ухо продължаваше да слуша едностранната сеч на мостика, насочи вниманието си към „Изходящ полет“.
Лорана никога преди не бе виждала нещо подобно. Никога досега не бе и сънувала, че ще го преживее, и не бе виждала нужда да се подготвя за него. Почти мигновено, след като тя се присъедини към джедайското сливане на съзнанията, позволявайки на Кбаот да я направлява заедно с останалите да всяват объркване в умовете на вагаарските командири и артилеристи, съзнанията на врага масово започнаха да експлодират в смъртоносна агония.
И това не бяха само няколко откъслечни случая. Не бяха леките сетивни вълни, които ще ти причинят болезнено усещане, но после ще се разсеят от съзнанието. Смъртните случаи сега заприиждаха като буреносен поток и вълна след вълна от страха, агонията и гнева на чуждите същества започнаха да се блъскат във вече напрегнатото й и уязвимо съзнание. Тя усети как се олюлява и ръцете й слепешката се протягат встрани за някаква опора, докато цялото й тяло реагираше на загубата на ориентация. Остра и пронизителна болка се настани в раменете и в главата й и сякаш в полусън тя откри, че се е строполила от стола си на пода. Усещаше как се гърчи неконтролируемо в конвулсии. Долавяше и агонията на останалите, която се впиваше в слабостта й, докато собственото й терзание се вкопчваше в тяхната немощ. Хиляди чужди гласове пищяха пронизително в мозъка й, докато жизнените им сили се изцеждаха от телата им за последен път. А след тях очакваха други хиляди…
Застанал близо до Дориана, Миттраунуруодо си пое дълбоко въздух.
—
И като едно цяло флотата на чисите потегли напред.
— Време е да се включим във веселбата ли? — попита Дориана, докато все още потресен наблюдаваше как рояците дроиди изтребители методично си пробиваха път между корабите на вагаарската флота.
— Не — каза Миттраунуруодо. — Време е да започнем наша собствена веселба.
И едва тогава Дориана забеляза, че „Брулещ ястреб“ и останалите чиски кораби са се отправили към „Изходящ полет“. Той напрегнато стисна юмруци, очаквайки всеки миг артилеристите на шестте крайцера да забележат новата заплаха и да открият огън.
Ала не се случи нищо подобно. „Брулещ ястреб“ прелетя необезпокояван през периметъра на техния огневи периметър, продължи да се движи свободно през зоната за отбрана и със съвсем лека турбулентност премина през трептящата ивица на щитовете в предната част на най-близкия крайцер. Другите чиски кораби се отделиха от фланговете на „Брулещ ястреб“ и се насочиха към останалите крайцери, докато кръстосвачът на Миттраунуруодо направи лека дъга спрямо досегашния си вектор, за да полети близо до корпуса на избрания крайцер.
И тогава откри огън.
Най-напред удариха по огневите гнезда на крайцера. Ослепителната синя светлина на чиските лазери последователно раздробяваше оръжейните установки, кондензаторите и зарядните устройства и издълбаваше самите батарейни сфери. След това дойде редът на генераторите на щита. „Брулещ ястреб“ плавно обиколи крайцера от всички страни, като един по един ликвидира и последния от тях. С едно късче от съзнанието си Дориана забеляза как всичко това бе сторено със съвършена прецизност, без нито едно излишно движение. Явно Миттраунуруодо добре бе изучил техническата информация, която му бяха предоставили.
А след това за негова огромна изненада „Брулещ ястреб“ направи остър завой и се отдалечи от корпуса в откритото пространство. През разсейващите се облаци от нанесените удари Дориана забеляза, че и останалите чиски кораби следват примера му.
— Какъв е проблемът? — запита той, а очите му пробягаха през небосклона, търсейки някоя нова заплаха, която сигурно бе откъснала Миттраунуруодо от нападението.
— Няма никакъв проблем — отговори Миттраунуруодо. В гласа му се долавяше учудване. — Защо?
— Но вие прекратихте атаката! — каза Кав, очевидно не по-малко озадачен от Дориана. — А те просто си лежат там долу напълно безпомощни.
— Именно затова я прекратих — Миттраунуруодо натисна бутона на предавателя: — Джедай Кбаот, ръководители на „Изходящ полет“, вашите кораби са обезоръжени, а способността им да се отбраняват е разрушена. Предлагам ви тази последна възможност да се предадете и да се завърнете във вашата Република.
— Какво!? — извика Кав, а очите му щяха да изхвръкнат от орбитите. — Вие трябваше да ги погубите напълно!
— Ако и когато си възвърнете възможността да давате заповеди, вицелорд Кав — студено му каза Миттраунуруодо, — подобни решения ще са във вашите ръце. Но не и сега. „Изходящ полет“, очаквам решението ви.
През отекващата мъгла на умиращите съзнания, които крещяха срещу нея, като долавяше смътно дима, разрушенията и далечния вой на ранените, Лорана изведнъж осъзна, че умира.
Първата й мисъл бе, че е от задушаване. Дробовете й я изгаряха от болка; явно до тях не стигаше почти никакъв въздух. Опита се да се раздвижи, ала краката й сякаш бяха заковани за масата отпред. Опита да се присегне към Силата, но при всичките тези смъртни агонии на вагаарите, към които сега се прибавяше и
