Изходящ полет

22.

— „…или ще бъдете унищожени!“

Лорана бързо се извърна в батарейната сфера и погледна към Джъстин Манинг. Устните му бяха стиснати. Първият глас от непознатите кораби със сигурност не беше на човек. Този пък със сигурност беше.

Освен това човекът от другата страна им говореше на основния език. Това не беше на хубаво.

— Някой пленник от Републиката? — предположи тя.

— Или пък предател — мрачно каза Манинг. — И в двата случая ситуацията става доста по-сложна.

— В никакъв случай — прогърмя гласът на Кбаот от високоговорителите. — Дори и да е предател, няма какво да им каже, с което евентуално да ги подготви за координираната отбрана на джедайското сливане на съзнанията.

— При положение че разполагат с над сто бойни кораба, не си представям как ще седнат да се притесняват за качествата на отбраната ни — възрази Манинг.

— Търпение, учителю Манинг — каза Кбаот с кристално спокойствие. — Уповавай се на Силата.

— Придвижват се напред — намеси се гласът на капитан Пакмиллу. — Всички батареи да се приготвят!

Лорана си пое дълбоко дъх и се присегна към Силата за твърдост и спокойствие. Моментът бе дошъл. Това бе истинският тест на новата джедайска техника, която толкова дълго време Кбаот им бе преподавал.

— Какво, по…? — изведнъж извика Манинг и впери поглед в мониторите още по-отблизо. — Учителю Кбаот?

— Виждам ги — каза Кбаот. — Значи срещу такъв вид неприятели сме се изправили.

— Какво е това? — поинтересува се Лорана, завъртайки стола си към екраните.

— Виж бойните им кораби — каза Манинг. — Забелязваш ли всички онези пластмасови балончета по корпуса им?

Гръдният кош на Лорана сякаш се стегна.

— В тях има… живи същества!

— Живи щитове — потвърди Кбаот и гласът му бе изпълнен с презрение. — Най-злокобната и страхлива отбранителна система, която някога е била изобретявана.

— Какво ще правим? — запита Лорана и изведнъж гласът й започна да трепери. — Не можем просто да ги избием!

— По-смело, джедай Джинзлър — каза Кбаот. — Ще стреляме между заложниците.

— Това е невъзможно — възрази Манинг. — Дори и с джедаи зад оръдията. Турболазерите просто не могат да бъдат чак толкова прецизни.

— За глупак ли ме вземате, джедай Манинг? — язвително го сряза Кбаот. — Разбира се, че няма да стреляме, докато не се приближим на достатъчно близко разстояние, за да постигнем нужната точност.

— А междувременно ще си седим тук и ще гледаме как те ни обстрелват ли? — запита Манинг.

— Не точно — в гласа на Кбаот се прокрадна нотка на злонамерено нетърпение. — Вагаарите сега ще се сблъскат с голяма изненада. До всички джедаи, пригответе се за сливане на съзнанията! Присегнете се към Силата… а след това към вагаарите.

— Не отговарят — нацупено каза Мискара, сякаш мълчанието на „Изходящ полет“ беше по вина на Кардас.

— Може би все още обсъждат помежду си, ваша светлост — предположи Кардас, докато очите му пробягваха насам-натам из небето. Вагаарските кораби бяха започнали да скъсяват дистанцията между тях и „Изходящ полет“, придвижвайки се в синхрон на групи от сгъстена формация, която им осигуряваше подсилената защита на застъпващите се предни щитове.

Подготвяха се за атака.

Но от „Изходящ полет“ все още нямаше вест. Нито пък от Траун. Корабите му също трябваше да се навъртат някъде наоколо. Ала къде?

— Сега ще им предадеш ново послание — нареди изведнъж Мискара. — „Времето за преговори приключи. Предайте се или…“

И тогава, по средата на изречението, гласът му изневиделица премина в неразбираемо бръщолевене.

Кардас се смръщи, притискайки предавателя към ухото си. Целият мостик сякаш изведнъж бе изпаднал в някакво безпомощно бърборене, сякаш всички на борда заедно бяха станали жертва на едновременно мисловно разстройство.

Сякаш някой внезапно бе бръкнал в съзнанията на всички вагаари.

Той отново погледна към „Изходящ полет“ и го побиха тръпки. Беше чувал слухове за чудодейните способности на джедаите да използват своите трикове за намеса в чуждото съзнание и по този начин да объркват неприятелите си. Слуховете описваха най-разнообразни ефекти — от появата на лъжливи шумове в ушите, до омаломощаването на противника, така че да не може да се съсредоточи върху корабните команди и военните системи. Ала макар слуховете да описваха, че група джедаи могат заедно да използват тази сила в неописуем мащаб, досега Кардас никога не бе чувал това действително да се е прилагало на практика.

Досега.

И с това всичко вече явно приключваше. Последната карта бе раздадена и оттук нататък всички последвали събития щяха да се развият предсказуемо като планетарна орбита.

Без да отлепва предавателя от ухото си, Кардас се свлече на пода на сферата си в очакване на неизбежното.

— Значи вашите разкази са били верни — промърмори Миттраунуруодо. — Вашите джедаи наистина са се присегнали през пространството, за да притъпят или да разбъркат съзнанията на вагаарите.

— Така изглежда — каза Дориана, самият той останал без думи. Дори само командващите и артилеристите на вагаарите да бяха пострадали, дори и предвид на факта, че те наистина въобще не очакваха на какво ще се натъкнат, постижението на джедаите все пак си беше ужасяващо.

А и бе извършено от сравнително малък брой учители и рицари джедаи.

Както се очакваше, пръв наруши мълчанието вицелорд Кав.

— А нашата роля е да си седим тук като зрители? — намекна той.

— Нашата роля е да сторим онова, заради което сме дошли — каза Миттраунуруодо. После се присегна към таблото и въведе някаква команда. — Сега идва моментът вагаарите да умрат.

— Вагаарите ли?! — повтори Кав. — Не! Моите изтребители ви бяха дадени, за да се използват срещу „Изходящ полет“!

— Вашите изтребители въобще не са ми били „дадени“ — хладно го коригира Миттраунуруодо. Пред тях дроидите започнаха да излитат вълна след вълна от позициите си на астероида, отправяйки се с пълна скорост към събраните на групи вагаарски кораби. — И аз ще реша как да ги използвам.

Кав изръмжа нещо на собствения си език.

— Това няма да ви се размине — озъби се той.

— Внимавайте, вицелорд Кав — предупреди го Миттраунуруодо и светещите му червени очи проблеснаха към неймодианеца. — Не забравяйте, че изтребителите не са единствената неймодианска технология, която съм взел от вас.

Дориана внезапно изпита неприятно усещане по гърба си. Той рязко се извърна, очаквайки да види изправени срещу тях в пълната им осанка двете дроидеки, които Миттраунуруодо бе взел от „Мрачна мъст“.

Но там нямаше нищо.

— Не, командире, бойните дроиди не са тук — увери го Миттраунуруодо. — Изпратил съм ги на място, където ще могат да изпълнят далеч по-полезна служба.