— Ние нямаме намерение да навредим по никакъв начин на вашите хора — каза тя на Миттраунуруодо, когато той пристъпваше през шлюза към своята совалка.
— Вярвам ви — каза той. — Но намерението само по себе си не е достатъчно. Съдбата ви ще се определи от действията ви.
Лорана преглътна:
— Разбирам.
— Имате един час — като сведе глава пред нея, Миттраунуруодо се обърна и изчезна в совалката си.
Лорана отстъпи няколко крачки назад, за да стори място за маневри на совалката… И тогава усети нечие познато присъствие зад гърба си. Тя се обърна и видя как към нея се приближава Улиър. Крачейки непосредствено зад него, със студен пламък в очите, идваше Кбаот.
— Джедай Джинзлър — каза той, когато совалката на Миттраунуруодо премина през атмосферния щит и се изгуби в мрака навън, — имам друга задача за вас.
Разговорите продължиха по-дълго, отколкото очакваше Улиър, и той имаше достатъчно време, за да се освободи от спидера и да си намери място в коридора на предния хангар на К–1, където да изчака.
Наложи му се да стои на това място почти двайсет минути. Предостатъчно време, за да може напрежението му да започне да спада и след това да започне да нараства отново.
Къде, по бриксолите, се губеха Пресор и останалите?
Разбира се, можеше да се обади на Пресор и да го попита. Но пък всички комуникации между крайцерите минаваха през един общ централен възел. Ако Хоръс Кбаот бе завзел и предавателната система, както бе сторил с всичко останало, обаждането на Улиър щеше да му подскаже, че не е на мястото си на К–4 и че се замисля нещо.
И тъкмо когато се канеше да намери друг начин да потърси Пресор, той ги видя да идват по коридора — Лорана Джинзлър, придружена от един синьокож и червеноок хуманоид, който най-вероятно беше командир Миттраунуруодо.
Значи той
Ала само частица. Независимо дали бе автентичен военен командир на чужда раса или просто някой пират с фиктивна титла, Миттраунуруодо очевидно бе решен да не допуска „Изходящ полет“ да преминава през неговите територии. Ако Улиър успееше да го убеди да ги принуди да се завърнат в Републиката — или ако дори бандата на командира ограбеше достатъчно много от запасите на експедицията, така че Пакмиллу да няма друг избор, освен да се завърне на Корускант за нови провизии, — тогава вероятно щеше да им се отвори възможност да поговорят с Палпатин и да го убедят да предприеме нещо по въпроса с все по- задушаващата хватка на Кбаот върху „Изходящ полет“.
Или най-малкото Улиър и останалите щяха да получат шанс да сменят кораба и да направят нещо друго с живота си.
А сега Джинзлър и Миттраунуруодо се приближаваха към него… И при положение че Пресор и другите се бавеха някъде, сега всичко зависеше от самия него. Като си пое дълбоко въздух, Улиър отвори уста да ги заговори. Или по-точно, опита се да я отвори. За негов ужас устата и езикът му отказаха да го послушат.
Той направи втори опит, трети, четвърти, наблюдавайки с ужас как Джинзлър и Миттраунуруодо скъсяват разстоянието към него. Гърлото и бузите му се изопнаха от напрежението, но нищо не последва.
Тогава те стигнаха там, точно до него. Той се опита да пристъпи на пътя им или поне да ги задържи за малко, докато не откриеше начин да размрази схващането в устата си. Но краката му също отказаха да го слушат. Без да произнесе и звук, той ги изгледа как преминават, и те не забелязаха нищо от неговата настойчивост и агония, и безпомощност.
— Значи си мислиш, че можеш да ме предадеш, Улиър? — прозвуча в ухото му тих глас.
Вратът на Улиър все още работеше, но не бе необходимо да се извръща, за да разбере кой му говори. Този глас му бе пределно познат.
— Наистина ли си въобразяваше, че ще яхнеш спидер чак от крайцер К–4 насам, без моите хора в комбинирания оперативен център да те забележат и да ме уведомят? — продължи Кбаот. — Изменничеството неизменно предава само себе си.
Улиър се сгърчи и се раздруса силно, сякаш току-що бе освободен от невидимо менгеме, и изведнъж почувства, че устата му вече може да говори.
— Не е измяна — изхърка той. — Просто искаме нашата мисия такава, каквато бе отначало.
—
Улиър не отговори.
— Е, нека да видим — каза Кбаот. — Съвсем дискретно, разбира се, ако обичате…
Сякаш Улиър имаше някакъв избор. Кбаот постави ръка непринудено върху рамото му и двамата се запътиха по коридора след Джинзлър и синьокожия чужденец. Когато влязоха в хангара, Миттраунуруодо тъкмо прекрачваше прага на кораба си. Само на няколко метра от него бе паркирана една от совалките на „Изходящ полет“…
Улиър затаи дъх, внезапно осъзнавайки какво бе задържало останалите от групата. Вместо да помъкне всички на парадно шествие из коридорите и турболифтовете, Пресор ги бе натоварил на совалка и бе помолил Мош да ги докара от К–4 до тук.
Което означаваше, че все още имат една последна възможност. Трябваше само Пресор да отвори люка на совалката и преди Кбаот да осъзнае какво се случва, те можеха да се изсипят пред Миттраунуруодо и да изложат молбата си. Едва ли дори и един учител джедай щеше да има силата, за да затвори устата на толкова много хора.
Ала люкът не се отваряше. Улиър почувства, че езикът му отново е замръзнал, и само изгледа в тих ужас как Миттраунуруодо и Лорана Джинзлър си разменят няколко последни думи, а след това той пристъпва в своята совалка и я затваря.
И с това тяхната последна надежда угасна. Дланта на Кбаот го побутна леко по гърба, подканвайки го да пристъпи напред.
— А сега — каза джедаят с хладно задоволство, — не ми остава нищо друго, освен да реша какво да правя с всички вас.
С приближаването им Джинзлър се извърна и на лицето й се изписа изненада от внезапната им поява на това място.
— Джедай Джинзлър — обърна се към нея Кбаот, докато совалката на Миттраунуруодо излиташе, — имам друга задача за вас.
Той махна с длан към люка на паркираната встрани совалка…
И той внезапно се отвори, изсипвайки напиращите от вътрешната страна Пресор и Мош. От начина, по който се строполиха на пода, стана ясно, че преди Кбаот да освободи люка, те са упражнявали натиск по него с цялата си тежест.
— Значи все пак са се опитвали… — промълви Улиър.
— Разбира се, че са се опитвали — презрително каза Кбаот. — Ако един спидер не може да убегне от вниманието ми, как си представяш, че цяла совалка ще успее? — като каза това, той повиши глас: — Всички вие, излезте навън! Искам да видя лицата ви.
— Какво става тук? — поинтересува се Джинзлър, наблюдавайки озадачено как хората тихо се подреждат на палубата.
— Тук, джедай Джинзлър, става една малка конспирация — в гласа на Кбаот прозвучаха най-мрачните нотки, които някога бе чувала Лорана. — Тези хора очевидно не оценяват цялата ни работа и всичките ни усилия, които влагаме, за да може „Изходящ полет“ да се превърне в добро и уютно място за работа и живот.
